Определение по дело №908/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 64, ал. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС).

Образувано е по жалба на Б. В. Л. от с. Елшица, [улица], [адрес] против решение за избор на кметски съветници, обективирано в протокол от 02.08.2024 год. на Общо събрание на населението на с. Елшица. В първоначалната жалба се излагат оплаквания за нарушение на процедурата по провеждане на избора, а именно: липса на кворум при провеждане на избора за кметски съветници; не е обяснено на избирателите, че имат право да гласуват само за петима кандидати от предложените седем и всеки е гласувал хаотично; не е поставена кандидатурата на жалбоподателя от тричленна комисия, избрана да проведе общото събрание. Жалбоподателят е посочил, че иска съдът да обяви решенията, взети без кворум от общото събрание за нищожни.

В последваща жалба, наименована „заявление“ от 06.08.2024 год. жалбоподателят сочи, че при избора не е спазено изискването да има урна и помещение с параван, за да може избирателите да гласуват тайно, поради което е налице нарушение на проведената процедура.

С друго допълнение към жалбата, отново наименовано „заявление“ от 08.08.2024 год. жалбоподателят сочи, че обявата на кмета на с. Елшица е неправилно озаглавена обява, а е следвало да бъде наименована решение, с оглед изискването на ЗПУГДВМС. Направено е доказателствено искане за снемане на обяснения, но предвид характера на настоящото съдебно-административно производство съдът следва да приеме, че Л. иска да бъдат допуснати до разпит свидетелите Ж. Г. – Кмет на Община Панагюрище и Д. К. – Председател на ПК на Местно самоуправление и законност при Общински съвет – Панагюрище.

С жалбата от 06.08.2024 год. е направено искане от Л. да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на Административен съд – Пазарджик. Представил е Декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължението да заплати посочената сума. В нея е посочил, че единственият му доход е от пенсия, в размер на 399,59 лева, отпусната му с оглед ЕР № 90939 от заседание № 47 от 08.03.2023 год. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик, влязло в сила на 28.03.2023 год. и Разпореждане № 12240825055 от 30.06.2024 год. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пазарджик за определения на Б. Л. размер на личната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО в размер на 399,19 лева. В декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК лицето е посочило, че е с 75% намалена работоспособност и единственото притежавано от него имущество е недвижим имот – апартамент в с. Елшица, състоящ се от 43, 5 кв. м.

От представените писмени доказателства се установява, че В. Л. притежава собствено жилище и доходи от пенсия, в размер на 399,19 лева, поради което съдът не може да приеме, че не притежава достатъчно имущество и средства, за да заплати определената държавна такса в размер на 10,00 лева.

Съобразно нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложима на осн. чл. 144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства, като получавани допълнителни доходи от ренти, социални плащания и др.

Подлагайки на преценка, законовоопределените критерии, настоящият съдебен състав приема, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на разноски по делото. Освобождаването от разноски има за цел да бъде осигурен достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на свързаните със съдебното производство разходи. Видно от наличните доказателства Б. Л. разполага с имущество и доходи, което многократно надхвърля законовоопределения размер на държавната такса от 10,00 лева. В допълнение следва да се отбележи, че чрез заплащането на определената сума не е произволно посочена от законодателя, а цели да покаже доколко жалбоподателят е мотивиран от предявеното оспорване. Ето защо, съдът намира, че за жалбоподателя не са налице всички кумулативно изискуеми обстоятелства, които да дават основание на съда да приеме, че искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото е основателно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Изложеното налага жалбата на Б. Л. да се остави без движение и да му се укаже, че с оглед бързината на производството и предвидените от законодателя кратки срокове да внесе по сметка на Административен съд – Пазарджик сумата от 10,00 лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото съдебно производство, в срок до 16:00 часа на 09.08.2024 год.

Жалбоподателят следва да се предупреди, че при неизпълнение в срок и в цялост на настоящото определение, жалбата ще се остави без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Л. за освобождаване от държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на Административен съд – Пазарджик за настоящото производство.

УКАЗВА на Б. Л., че следва да внесе по сметка на Административен съд – Пазарджик сумата от 10,00 лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото съдебно производство, в срок до 16:00 часа на 09.08.2024 год.

Предупреждава жалбоподателя, че при неизпълнение в срок и в цялост на настоящото определение, жалбата ще се остави без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.