Определение по дело №191/2018 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 446

 

град Шумен, 29.10.2018 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: К. Моллов

        Членове: 1. Й. Димов

  2.Н. Цветанкова

 

като разгледа докладваното от съдията Й. Димов в. ч. гр. д. №191 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е подадено по частна жалба изходяща от „ПС Електрик” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., бул. „..., със съдебен адрес *** – адв. Б. Г. *** против Разпореждане, намерило отражение в Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС. В жалбата се излага, че по силата на горната заповед жалбоподателят в рамките на заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК е бил осъден да заплати на заявителя „ДСВ роуд” ЕООД, ЕИК-..., гр. С. парично задължение в размер на 17 520 лв. главница, както и законна лихва от 13.04.2018 г. до изплащане на задължението и разноски за адвокатски хонорар – 1 300 лв. и 359.40 лв. – държавна такса. Твърди, че за заповедта е уведомен на 26.04.2018 г., а с преводно нареждане от 03.05.2018 г. е заплатил главницата. Сочи, е присъденото възнаграждение е прекомерно предвид ниската сложност на заповедното производство иска същото да бъде намалено до минимумът предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 768 лв., а не присъдените 1300 лв. Моли да бъде отменена заповедта в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 768 лв. Подчертава, че срокът за депозиране на жалбата  не тече на първи май, като по този начин определеният в чл.61, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.154, ал.1 от КТ срок е изтекъл на 04.05.2018 г. Освен това сочи, че със заповедта за изпълнение е уточнено, че разпореждането може да се обжалва в двуседмичен срок само в частта му за разноските и след като първи и шести май са били официални празници срокът за въззивно обжалване изтича на 14.05.2018 г. моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски, включително и тези за платено адвокатско възнаграждение.

От името на заявителят „ДСВ роуд” ЕООД, ЕИК-..., гр. С. е постъпил отговор на подадената частна жалба. В него са сочи, че е изтекъл срокът за подаване на частна жалба, тъй като същият е едноседмичен. Твърди се, че сумата за адвокатско възнаграждение се дължи изцяло, тъй като поведението на длъжника е довело до завеждане на заповедното производство, а също така и поради обстоятелството, че са приложени документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които установяват плащане на цялата дължима сума. Намира, че намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се прилага само при явно несъответствие, тъй като размерът на уговореното възнаграждение е въпрос на договорка между клиент и адвокат. Намира, че твърдението на длъжника за шаблонност на заявлението, без правна сложност, е голословно. Възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото производство като сочи, че няма доказателства за реалното му плащане.

Въззивната частна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения от закона срок и според постановеното определение №584/27.09.2018 г. по в.ч.т.д. №530/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна е допустима и следователно възраженията в тази насока направени в отговора на частната жалба не са резонни. Разгледана по същество същата е основателна.

В рамките на производството се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК №506/16.04.2018 г. е бил осъден длъжникът „ПС Електрик” ООД да заплати на заявителят ДСВ роуд” ЕООД сумата от 17 520 лв. – главница по незаплатени, договорени навла за изпълнени международни превози на пратки, ведно със законната лихва от подаване на заявлеинето – 16.04.2018 г. до изплащане на дължимата главница, както и суми за разноски в размер на 1300 лв. – адвокатски хонорар и 350.40 лв. – държавна такса. Длъжникът е бил уведомен за така издадената заповед със съобщение връчено на 26.04.2018 г. Предвид липсата на спор и представеното от заявителя извлечение по банковата му сметка за извършени транзакции се установява, че на 04.05.2018 г. длъжникът е платил на заявителят сумата от 17 520 лв. – т.е. дължимото като главница. Сумите за разноски не са били заплатени. Така пред заповедният съд на 09.05.2016 г. са били подадени от една страна възражение с вх. №7601 и настоящата частна жалба с вх. №7585 (номерата са на ШРС). По съществото си и двата документа и възражението и частната жалба имат идентично съдържание и то е в смисъл, че длъжникът иска – в настоящата жалба от въззивният съд, а във възражението - от заповедният съд намаляване на сумата дължима като разноски за адвокатско възнаграждеине на представителят на заявителя. Причина за това е твърдяното от жалбоподателят обстоятелството, че сумата е прекомерна спрямо извършеното като правна услуга.

Не са резонни възраженията на заявителят направени в отговора на частната жалба, касаещи обстоятелството, че възнаграждението не е прекомерно. Става въпрос за подзаване на заявление по заповедно производство. То съдържа минимум от фактически действия за завеждане на производство. Наличните и представени от заявителя документи се подават от процесуалният представител пред съда след попълване на заявление по бланка. Тези действия представляват абсолютният минимум от действия ангажиращи адвокатска работа за представителство пред съд. Няма явяване в съдебно заседание, няма подготовка на книжа. В случая дори документите са подадени по пощата, а не на гише. В този смисъл съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждеине за напълно основателно. Ето защо присъдените със заповедта суми дължими като адвокатско възнаграждеине в заповедното производство следва да бъдат намалени от 1300 лв. на 768 лв,., колкото е минималният размер съобразно с правилата на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагарждения – чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.3.

Предвид обстоятелството, че настоящата жалба селдва да се третира като такава по реда на чл.413 от ГПК, то определението е необжалваемо.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯВА Разпореждане, намерило отражение в Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС, в часттта за разноските, на основание чл.413, ал.1 от ГПК, като

ОТМЕНЯ присъдените разноски за адвокатско възнаграждеине за сумата от 532 (петстотин тридесет и два лева), представляващи разликата между сумата от 1 300 (хиляда и триста) лева, присъдени със заповедта и сумата от 768 (седемстотин шестдесет и осем) лева, които съдът счита, че съ дължат като минимален размер на адвокатският хонорар.

Настоящото определение да се счита за неразделна част от Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС.

Определението не подлежи на обжалване.

   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                         2.