РЕШЕНИЕ
№ 12061
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110158951 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. В. Ц., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1799.15 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и за сумата 30.92 лева главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-07.04.2023г., за топлоснабден имот –
апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „О. к.“, блок .., вх., ет., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 24.04.2023г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
203.22 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. – 07.04.2023г., както и сумата от 5.84 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-07.04.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за ½ част от
стойността на предоставената услуга на и като собственик на ½ част от процесния
1
топлоснабден имот и по силата на договор при общи условия, поради което е задължен да
заплати стойността й, което не е сторил. Сочи, че останалата ½ ид.ч. от имота е собственост
на друго лице – М. Р. М., което не е оспорило издадената заповед по чл. 410 ГПК срещу нея.
Твърди, че е предоставил услугата, чиято стойност търси. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на
„Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21177/2023г. на СРС, 55
състав, срещу която от този длъжник е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Представят се
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания и искане за привличане на трето
лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Във възражението си по
чл. 414 ГПК е оспорил дължимостта на вземането с довод, че ползвател на имота по силата
на бракоразводно решение е М. Р. М., поради което задължението било в нейна тежест.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява
становище по спора, но представя исканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 14.11.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на решението е представен
сключен между тези лица договор от 10.12.2001г. Представен по делото е също договор от
03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е
била потребявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлинната енергия е разпределяна на имота с 4 броя отоплителни тела с
разпределители без отчет за 2021г. с мощност 457Вт, 1309Вт – 2 броя и 902Вт по
2
действащата методика, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 на Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г. за топлоснабдяването при максимален специфичен разход за сградата през
периода – 0.9045дел./Вт, като стойност на 1 т.ед. = 2,63267кВтч/т.ед. за 2020г./2021г.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е на база за 2 броя потребители за
2021г. по 140л дневно и за 2022г. съгласно оценка на ФДР. Топлинната енергия за сградна
инсталация е извършено съгласно чл. 44 от Наредба за топлоснабдяването, като ТЕ за
сградна инсталация е извършено съгласно Приложението към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. от
Наредбата за топлоснабдяването и в зависимост от пълния отопляем обем – 136 куб.м. и
този на ЕС – 3753 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури,
изготвени по прогнозни данни за потребление, са в размер на 4180.57 лева, от които
2530.14.96 лева за отопление и 1650.43 лева за битово горещо водоснабдяване. След
изравняването, дължимата сума е 3638.32 лева главница и 404.54 лева лихва върху нея,
която сума е за предоставените за целия имот услуги.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти топлоснабдения имот – апартамент №.., находящ се
в гр.София, ж.к. „О.к.“, блок.., вх..., ет..., е придобит от А. В. Ц. и М. Р. Ц. Представено е
влязло в сила на 08.05.20200г. решение № 150/08.05.2000г., постановено по гр.д. №
3693/1999г. на СРС, с което бракът между А. В. Ц. и М. Р. Ц., сключен на 19.05.1985г., е
прекратен, а семейното жилище - апартамент №.., находящ се в гр.София, ж.к. „О. к.“,
блок.., вх..., ет..., е предоставено за ползване след развода на съпругата М. Р. Ц. Установява
се от приложената по делото искова молба, че ответникът е инициирал производство за
делба на жилището, както и че ответникът е изпратил нотариална покана до М. Р. Ц. за
заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 02.2015г.-02.2020г., както и
месечен наем от 03.2020г.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
3
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказва се по делото от
заключението на съдебно-техническата експертиза и страните също не спорят, че за
процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово
разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за
дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този
смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на
което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
4
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. Възражение, че услугата не е предоставена или извършена
по нормативни изисквания, не се съдържат.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. Вещото лице е изследвало
необходимите документи и е дало отговор, че устройството е преминавало нужния
технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата. Заключението
дава основание да се приеме също, че имотът е топлоснабден, което страните не оспорват.
По делото от заключението и представените от третото лице-помагач документи се
установява спазване на Наредбата по разпределение на топлинната енергия, което е ставало
с 4 броя отоплителни тела с разпределители съгласно методика по Наредбата. При тези
съображения се приема, че е спразена процедурата по отчитане на топлинната енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
5
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се по делото, че топлоснабдения имот е придобит от ответника, заедно с
неговата бивша съпруга в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с
разтрогването на брака през 2000г. и трансформирана в обикновена съсобственост при
равни квоти. Спорно е в този случай кой от двамата съпрузи дължи заплащането на
стойността на предоставените услуги.
Съгласно разпоредбите на чл. 153 ЗЕ и пар. 1, т. 42 (отм.); от ДР на ЗЕ ирелевантно за
възникване на продажбеното облигационно правоотношение с топлопреносното
предприятие е дали топлоснабденият имот е реално ползван и кой в действителност го
обитава, доколкото законодателят не придава правно значение на тези обстоятелства, а
свързва качеството потребител на топлинна енергия само с принадлежността на вещното
право на собственост или ползване върху имота. Поради което съдът намира, че фактът на
предоставено с бракоразводното съдебно решение ползване на имота на М. М. сам по себе
си не води до отпадане договорната обвързаност на ответника А. Ц. с ищеца. По отношение
правата на бившите съпрузи при наличие на постановено решение за предоставяне
ползването на семейното жилище на единия от тях е налице съдебна практика на ВКС,
намерила отражение в Решение № 133 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 535/2012 г. на ВКС, IV г.
о. Съгласно даденото с него разрешение, когато съсобственият на страните имот е и семейно
жилище, което с прекратяване на брака е предоставено за ползване на единия съпруг, между
него и другия съпруг - съсобственик възникват облигационни отношения, сходни на
наемните. Така възприетото тълкуване на чл. 107 СК (отм.); е и изрично регламентирано в
чл. 57, ал. 2 СК от 2009 г. Затова и ответникът като притежаващ право на собственост върху
топлоснабдения съсобствен имот по силата на закона остава обвързан от възникналото с
ищеца договорно правоотношение и отговорен за цената на доставяната топлинна енергия
съответно на участието му в съсобствеността, т. е. за 1/2 част от дълга, доколкото
ползването на имота само от бившата му съпруга е от значение във вътрешните отношения
между бившите съпрузи.
В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
"собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на Закона за
6
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.". В мотивите към Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се приема още, че когато
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между двамата
възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда
по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985 г.
(отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни
общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за
битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия
бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в
съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със
съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по
чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само
ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди,
тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на
топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ в качеството си на съсобственици.
В случая, по делото няма доказателства за подадено заявление от ползващия имота
съпруг М. Р. М., но видно от посоченото във фактурите като получател и в документите от
ФДР като клиент е посочено лицето М. Р. М., поради което този съдебен състав приема, че
тези доказателства са достатъчни, за да заключи, че е възникнало ново облигационно
правоотношение единствено с М. Р. М.
Освен това, в приетите от ищцовото дружество Общи условия за продажба на топлинна
енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № 0У1 от
27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, действащи през процесния период, е
предвидена възможност промяната във фактическото ползване на топлоснабдения имот да
бъде противопоставена и на топлопреносното предприятие. В този смисъл разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 вр. чл. 61 от ОУ регламентира, че клиент, който напуска семейното жилище по
силата на официален документ, издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми
писмено продавача, в срока по чл. 12, т. 11, като подаде заявление за промяна на партидата,
в противен случай по силата на чл. 61, ал. 2 остава задължен за цената на доставяната
7
топлинна енергия и след промяната в ползването. Систематичното тълкуване на визираните
клаузи от Общите условия налага извод, че с факта на уведомяване на топлопреносното
предприятие се прекратява облигационната връзка с напусналия семейното жилище бивш
съпруг - съсобственик.
В конкретния случай, от представеното от ищеца заявление от 01.07.2002 г. /преди
процесния период/ се установява, че ответникът е изпълнил вмененото му задължение да
заяви писмено пред ищеца настъпилата вследствие на бракоразводното съдебно решение
промяна в ползването на топлоснабдения имот, както и да представи доказателства, а
именно - копие от постановеното решение от 08.05.2000 г. Така представеният от ищеца
документ съдържа признание на ищеца за подадено от ответника заявление-молба за
закриване на партида и откриване на партида с титуляр бившата му съпруга - ползвател.
Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото ответникът е упражнил
предоставеното му по силата на ОУ право да поиска прекратяване на облигационното
правоотношение с ищеца, то действието на договора за доставка на топлинна енергия следва
да се счита преустановен спрямо него. В този смисъл и Решение № 4341 от 27.05.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 9091/2014 г., както и Решение № 261893 от 17.12.2020 г. на СГС по в. гр.
д. № 16421/2019 г.
По изложените съображения този съдебен състав приема, че възникналото между ищеца
и ответника договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за
процесния имот е било прекратено преди началото на исковия период, поради което
ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу
него искове за ангажиране на договорната му отговорност. В този смисъл следва да бъде
посочено, че бездействието на съсобственика-фактически ползвател на имота през
процесния период да открие партида на свое име за целия имот не би могло да доведе до
неблагоприятни правни последици в правната сфера на ответника, който е изпълнил
задълженията си спрямо Общите условия на ищеца и своевременно е уведомил ищеца за
настъпилата промяна в ползването на топлоснабдения имот вследствие на постановен
влязъл в сила съдебен акт. При извода, че исковите претенции срещу ответника не са
доказани в своето основание, безпредметно остава обсъждането на техния размер.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Сторените от ответника разходи за адвокатско възнаграждение, които своевременно са
претендирани, възлизат на 650.00 лева. Търсеното възнаграждение се явява прекомерно с
оглед цената на иска, приложимият към нея текст на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, правната и
фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия. По конкретно, делото е приключило в две съдебни заседания, а
отговор не е подаден. Ето защо, търсеното възнаграждение следва да се намали до
8
минималния размер, определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ по релевираното още в исковата
молба възражение по ч. 78, ал. 5 ГПК до размера на сумата от 504.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..,
срещу А. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „О.к.“ блок.., вх., ет., ап.,
обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21177/2023г. по описа на СРС,
55 състав, а именно:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1799.15 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и за сумата 30.92 лева главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-07.04.2023г., за топлоснабден имот –
апартамент №..., находящ се в гр.София, ж.к. „О.к.“, блок., вх., ет., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 24.04.2023г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
203.22 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. – 07.04.2023г., както и сумата от 5.84 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-07.04.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК.., да
заплати на А. В. Ц., ЕГН **********, сумата 504.00 лева - разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК .., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9