№ 4095
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова- Хранова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100505922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 20053004/14.08.2022 г. по гр.д. № 85654/2017 г. по описа на СРС, 123 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И. И. А. искове с
правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 880,86 лв.,
представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.12.2011 г. до
м.04.2014 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва,
считано от 25.11.2014 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 91,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2012 г. до 29.09.2014 г.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че е предоставил в имота
топлинни услуги с цена в размер на претендираната сума, като изводът на районния
съд в обратния смисъл е неправилен. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата – И. И. А., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Т.“ ООД, не подава отговор
на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 880,86 лв., представляваща
стойността на топлинни енергия за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 91,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2012 г. до
29.09.2014 г.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение
с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. ****, като ответникът дължи заплащането на цената им. Сочи, че
ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на
доставената му топлинна енергия за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г., възлизаща
на сумата в размер на 880,86 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, което е уважено и е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.06.2016 г. по ч.гр.д. № 64761/2014 г. по
описа на СРС, 123 състав. След подадено възражение от длъжника, ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С решение № 20053004/14.08.2022 г. по гр.д. № 85654/2017 г. по описа на СРС,
123 състав, исковете са отхвърлени изцяло, като първостепенният съд е стигнал до
фактически и правни изводи за недължимост на сумата за главница и мораторна лихва,
предвид липсата на доказателства за реално предоставена топлинна енергия в имота.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
За основателност на иска за главница за топлинна енергия в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно
отношение между страните за процесния период по договор за предоставяне на
топлинна енергия, по силата на което ответникът дължи заплащането на цената на
2
предоставената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, че за
периода, предмет на делото, е доставил реално на ответника топлинна енергия с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
Съгласно нотариален акт № 196/12.03.2007 г. по н.д. № 188/2007 г. на нотариус
М.Н., ответникът И. И. А. е собственик на процесния имот – ап. 3, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, предмет
на делото, се явява потребител на топлинни услуги.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г. възлиза на сумата в размер
на 766,26 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената
енергия за отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно
действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като
същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален
отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и
приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.
Следователно, предвид приетите по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, следва
извод, че цената на реално предоставената в имота топлинна енергия в процесния
период е в размер на 766,26 лв.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
3
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане
на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед на
това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.11.2014 г., от
която дата се считат предявени исковете по чл. 422 ГПК, с които се прекъсва
давностният срок, то в случая не са налице погасени по давност вземания за главница.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 766,26 лв.
Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен
дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на
топлинни услуги за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г., което възлиза на 766,26 лв.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, представени към
исковата молба, действащи за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването на сметката на интернет страницата на продавача, като съгласно чл. 33,
ал. 4 от общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията, установени след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, а в
договора е уговорен срок за изпълнение. Ищецът не е ангажирал доказателства за
датата на публикуване на сметките за процесните задължения на интернет страницата
на „Топлофикация София” ЕАД, поради което следва да се приеме, че за периода от
31.01.2012 г. до 29.09.2014 г. не е доказано ответникът да е бил в забава за плащането
на цената на доставената топлинна услуга за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД се явява
неоснователен.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за главница е отхвърлен до сумата в размер на 766,26 лв., като вместо него
следва бъде постановено решението, с което искът за главница бъде уважен в
посочената част.
В останалата обжалвана част решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
Решението в частта, с която са присъдени разноски за първата инстанция в полза
на ответника И. И. А. над сумата в размер на 70,21 лв., следва да бъде отменено,
4
предвид изхода от обжалването.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на
800,11 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата в размер на 98,53 лв., представлява разноски във въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 63,53 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20053004/14.08.2022 г. по гр.д. № 85654/2017 г. по описа
на СРС, 123 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И. И. А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата до 766,26 лв., представляваща стойността на топлинна енергия
за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, както и в частта, с която
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати в полза на И. И.
А., ЕГН **********, сумата над 70,21 лв. – разноски за първата инстанция, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. И. А., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 766,26 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 766,26 лв. до пълния предявен размер от 880,86 лв.,
както и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за
сумата в размер на 91,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2012
г. до 29.09.2014 г.
5
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
800,11 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата в размер на 98,53 лв., представлява разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. И.
А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 63,53 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Т.“ ООД, на
страната на въззивника - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6