Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Ивайло Занев,
като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНАХД № 4255/2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по
жалба от обв. В.П.Н. срещу решение от 17.04.2019 г. на СРС, НК, 116 състав по
НАХД № 270/2019 г., с което обв. В.Н. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция обвиняемият В.Н. изразява несъгласие с възприетата в мотивите към
обжалваното решение фактическа обстановка, като отрича лекият автомобил, в
който той се е намирал, да е навлизал в зоната на пешеходна пътека. Оспорва и
посоченият като пострадал в мотивите към обжалваното решение свидетел да е
пресичал пътното платно през пешеходна пътека. Счита, че неправилно е признат
за виновен в извършването на инкриминираното деяние и моли да бъде оправдан.
Представителят на СГП изразява
становище, че при постановяването на обжалваното решение първоинстанционният съд
е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и е достигнал до
обосновани фактически изводи. Поддържа, че при постановяването на решението си
районният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване на правата на обвиняемия, че не са установени нови фактически
положения, които да са основание за връщане на делото на СРП, като наложеното
на обвиняемия административно наказание е в предвидения в закона минимум,
поради което е следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 16.03.2018 г., около 13.50 ч.,
свид. Л.А.пресичал обозначена пешеходна пътека в района на ул. „Ген.Стефан
Тошев“ и кръстовището с ул. “Ладога“ в гр. София. В същото време от бул. “Тодор
Каблешков“ се движел лек автомобил “Фолксваген Поло“ с ДК № СВ ******,
управляван от свид. П. Н., като до него бил обв. В.Н..
Свид. Л.А.бил стигнал до около
половината от пешеходната пътека, като приближаващия автомобил не спрял, не
намалил скоростта, за да му даде предимство като пешеходец, на което свид. А.
се обърнал към водача му с думите „Абе, по- полека“.
Свид. П. Н. ***, от предната
дясна врата излязъл обв. В.Н. и започнал да обижда свид. Л. А., като му казал
„Мръсен наркоман“. След това се приближил до него и му нанесъл удар с ръка в
областта на лицето, от което свид. А. паднал на земята.
Свид. К., която била в близост и след
като видяля случилото се, се развикала. Обвиняемият В.Н. се насочил към нея, но
неустановени по делото лица започнали да викат, при което той се обърнал,
върнал се до автомобила, качил се в него, след което последният се отдалечил.
В 15,26 ч. свид. Л.А.подал сигнал
до тел. 112 за случилото се.
На 17.03.2018 г., в 15.20 ч., свид.
Л.А.бил прегледан в съдебномедицински кабинет в гр. София, ул.“*******. След
проведения преглед на свид. А. било издадено съдебномедицинско удостоверение, в
което било отразено, че при прегледа са установени следните травматични
увреждания: контузия в областта на долната челюст в дясно, изразен с оток и
кръвонасядане; контузия на лявата долночелюстна става, изразена с палпаторна
болка при натоварване и ограничени движения на долната челюст, които са
получени в резултат от ударно въздействие на твърд, тъп предмет, каквито
характеристики има и човешката ръща, свита в юмрук и могат да се получат по
начин и време, съобщени от А. в предварителните сведения. Уврежданията
отговаряли да бъдат резултат от удар, нанесен по долната челюст вдясно, в
зоната на кръвонасядането /контактно увреждане/, а индиректно е получена
контузията на лявата долночелюстна става.
От нанесения му от обв. В.Н. удар,
на свид. Л.А.били приченини: оток и кръвонасядане по хода на долната челюст
вдясно, по средата между брадичката и долночелюстния ъгъл на площ 3/2 см;
ограничено отваряне на устата, с усилващи болки при движение на долната челюст
в лявата предушна област; болка при опипване и дозиран натиск в същата област,
които представляват контузия в областта на долната челюст в дясно, изразен с
оток и кръвонасядане; контузия на лявата долночелюстна става, изразена с
палпаторна болка при натоварване и ограничени движения на долната челюст и са
му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 16.11.2018 г. било проведено
разпознаване по снимки, в присъствието на поемни лица, при което свид. А.
посочил фотоснимката на обв. В.Н. като тази на лицето, което му е нанесло удар
на 16.03.2018 г., на пешеходната пътека на бул. “Ген. Стефан Тошев“.
Така изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от анализа на събраните
в хода на проведеното съдебно следствие доказаталества, както и доказателствата
по досъдебното производство, преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК: обясненията
на обвиняемия В.Н.; показанията на свидетелите А., К., С., А., Н.; заключението
на представената по делото съдебно-медицинска експертиза; писмените доказателства
и протоколите за извършени действия по разследването.
Настоящият въззивен съдебен
състав счита, че първоинста нционният съд е събрал необходимите за изясняването
на истината доказателства и не е ограничил страните в осъществяването на
процесуалните им права да отправят относими към предмета на делото
доказателствените искания.
Районният съд не е допуснал
процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които
напълно се споделят и от въззивната инстанция.
Първоинстанционният съд
аргументирано е посочил защо не кредитира обясненията на обвиняемия В.Н.,
според които произшествието не се е осъществило на пешеходната пътека и че
първопричина за конфликта му със свид. Л.А.било демонстрирано именно от А.
непристойно поведение. В това отношение обосновано районният съд е посочил, че
тези обяснения на обвиняемия се опровергават както от показанията на свид. Л. А.,
но и от незаитересованата свидетелка К.. Въззивният съдебен състав също счита,
че показанията на свидетелите А. и К. са последователни, еднопосочни и
убедителни, като същевременно същите съответстват и на установяващите се от
останалите доказателствени източници обстоятелства за това, че на свид. Л.А.са
били причинени телесни увреждания по сочения от него и от свид. К. механизъм.
При така установената и от въззивния
съдебен състав фактическа обстановка правилни се явяват изводите от правна стрА.на
първата инстанция, според които обвиняемият В.Н. е извършил престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е водено
наказателното производство.
Както е посочил районният съд, от
обективна страна, на 16.03.2018 г., около 13.50 часа, в гр. София, на
кръстовището до пешеходната пътека на бул. “Ген. Стефан Тошев” и ул. “Ладога”, обв.
В.Н. е нанесъл удар с ръка в областта лицето на свид. Л. А., с което му
причинил лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК -
контузия в областта на долната челюст в дясно, изразен с оток и кръвонасядане;
контузия на лявата долночелюстна става, изразена с палпаторна болка при
натоварване и ограничени движения на долната челюст в съвкупност тези
мекотъканни травми са причинили на А. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Това деяние е извършено по
хулигански подбуди, доколкото, както е посочил първоинстанционният съд,
инкриминираната телесно повреда е нанесена без смислена причина, брутално, на
обществено място, при демонстративно незачитане на обществения ред и в
присъствието на свид. А.К..
И въззивният съдебен състав
счита, че обвиняемият е съзнавал противообществения характер на постъпката си,
както и нейната непристойност по съдържание, като действията му, в своято
логична последователност сочат и проявеното явно неуважение към обществото и правната
сфера на околните.
Правилно първата инстанция е
отчела наличието на основанията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК по
отношение на обв. В.Н., предвид предвиденото за престъплението наказание,
липсата на причинени от него имуществени вреди и чистото съдебно минало на
обвиняемия.
При липсата на съответен протест
не са налице основания за въззивна намеса чрез увеличаване на размера на
наложеното на обвиняемия административно наказание глоба в минималния установен
в закона размер.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваното решение, доколкото не бяха
установени основания за неговото изменение и отмяна, същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното
и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.04.2019 г. на СРС,
НК, 116 състав по НАХД № 270/2019 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.