№ 10847
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110141972 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. С. Г. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 2 452,42 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №14, находящ се в гр.София, адрес, аб. №....., за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението /28.04.2023г./ до плащането, сумата от 271,88 лв. – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –
06.04.2022г., сумата от 74,53 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението /28.04.2023г./ до плащането, както и сумата от 13,70 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
16.07.2020г. – 06.04.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. С. Г. е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия през процесния период. Поддържа, че липсва валидно правоотношение между
етажната собственост и „Техем сървисис” ЕООД, т.к. срокът на договора е изтекъл.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност
прави възражение за прихващане със сумата от 187,54 лв., представляваща присъдени в
нейна полза срещу ищеца съдебни разноски по гр.д. №35201/2022г. по описа на СРС,
65-ти състав, за което вземане е издаден и изпълнителен лист № 5535 от 17.11.2023г. по
посоченото дело. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия
по делото нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена от ЖСК върху
държавна земя № 70а, том XXV, дело № 3476/975 от 24.09.1971г. и удостоверение с
изх. № 68-00-1783, издадено от ГИС София, се установява, че процесният
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, адрес, ап.14 е бил собственост на Й.П.Г.-
Й.. Видно от удостоверение за наследници с изх. № ЕС УН-723 от 04.04.2013г.,
издадено от Столична община, район Оборище, е, че Й.П.Й. е починала на 28.03.2013г.
като е оставила един наследник по закон – дъщеря П. С. Г. /ответник по делото/, която
съгласно чл.5, ал.1 ЗН по силата на настъпилото наследствено правоприемство е
придобила правото на собственост върху процесния имот. Това обстоятелство се
2
подкрепя и от представената по делото декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ, подадена от
ответника П. С. Г., видно от която е, че имотът е деклариран от нея като лична
собственост, придобита по наследство и съгласно представен нотариален акт за
собственост на жилище в сграда, построена от ЖСК върху държавна земя № 70а, том
XXV, дело №3476/975. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът
е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ......
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
Неоснователни са доводите на ответника,че „Техем сървисис” ЕООД не е
оторизирано дружество да извършва дялово разпределение. Действително договор №
3245/30.08.2002г., сключен между „Техем сървисис” ЕООД и етажна собственост с
адрес в гр. София, ул. „Оборище“ № 1 е сключен за срок от две години, като страните
3
са уговорили, че в случай, че никоя от страните не прекрати договора с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му, договорът се
продължава автоматично с още една календарна година. При доказателствена тежест за
ответника да установи фактите, на които основава възраженията си /чл. 154, ал. 1
ГПК/, по делото не са ангажирани никакви доказателства за това страните да са
прекратили договора. Поради това съдът намира дяловите разпределения да са
извършени от оторизирано дружество.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл.120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР
№3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 и ал.2
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл.
33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задължението за м.05.2020г. (най-старото от периода) не е погасено по давност – за
този месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2020г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал.1
ЗЗД, изтича на 15.07.2023г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№22489/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – на 28.04.2023г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с
изравнителните сметки е в размер на 2 463,04 лв. Ищецът претендира сума в по-малък
размер – 2 452,42 лв., поради което искът е основателен.
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – достигане до
извод за основателност на предявения иск за заплащане цената на топлинна енергия,
съдът следва да разгледа релевираното в условията на евентуалност възражение за
4
прихващане от ответника за сумата от 187,54 лв., представляваща присъдени в нейна
полза срещу ищеца съдебни разноски по гр.д. №35201/2022г. по описа на СРС, 65-ти
състав, за което вземане е издаден и изпълнителен лист № 5535 от 17.11.2023г. по
посоченото дело.
За да се осъществи съдебно прихващане, следва да се установи, че между страните
съществуват насрещни вземания, имащи за предмет или пари или еднородни
заместими вещи, като всяка от страните е кредитор по едното вземане и същевременно
длъжник по другото, като активното вземане /вземането на страната, която прихваща/
следва да бъде ликвидно и изискуемо /установено по основание и размер/. Тези
обстоятелства се установяват от представения по делото изпълнителен лист № 5535 от
17.11.2023г., издаден по гр.д.№35201/2022г. по описа на СРС, 65-ти състав, видно от
който е, че ответникът има ликвидно и изискуемо вземане към ищеца за сумата от
187,54 лв., представляващи съдебни разноски по това дело. До приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът, чиято е доказателствената
тежест не е представил доказателства за погасяване на това вземане, поради което
следва да бъде извършено съдебно прихващане с посочената сума на вземането на
ищеца за топлинна енергия в установения размер от 2452,42 лв. С оглед изложеното
искът за заплащане цената на топлинна енергия за процесния период следва да бъде
уважен за сумата от 2264,88 лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 2452,42 лв., поради извършено съдебно прихващане.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 74,53
лв., поради което искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
5
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 95,46 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 545,23 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 60,92 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, което е действително платено от ответника на адв. Арбов, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023г.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че П. С. Г., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както
следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2 264,88 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №14, находящ се в гр.София, адрес, аб. №....., за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №22489/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 28.04.2023г. до плащането;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 74,53 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №22489/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 28.04.2023г.
до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 2 452,42
лв., поради извършено съдебно прихващане с насрещно вземане в размер на 187,54 лв.
по изпълнителен лист № 5535 от 17.11.2023г., издаден по гр.д.№35201/2022г. по описа
на СРС, 65-ти състав, както и исковете по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 271,88 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 06.04.2023г. и за сумата от 13,70 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 06.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. С. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 95,46 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №22489/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 545,23 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на П. С. Г., ЕГН **********, сумата от 60,92 лв. разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8