РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Перник , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500748 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от И.Р. и Ц.Ц. против Решение № 1137/14.08.2020 г. по гр. д.
№ 8427/2019 г. на РС – Перник в частта за допускане съдебна делба между жалбоподателите
и Р.М. на следния имот: недовършен строеж на нова жилищна сграда 70 кв. м. застроена
площ, находяща се в дворно място с площ 1350 кв. м. представляващо УПИ *** кв. ** по РП
на ***. В жалбата се възразява, че е допуснат до делба незавършен строеж -сграда без
покрив, който не представлява годен обект за делба, а само подобрение върху имота, което
води до наличието на обл. претенции, но не представлява сграда по см. на закона и не може
да бъде самостоятелен обект на възлагане, установено от СТЕ. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част от въззивната инстанция и отхвърляне иска за делба на строежа.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият счита, че е допуснат до делба незавършен
строеж, който не е обект, който самостоятелно може да бъде предмет на делба, като същият
представлява приращение върху имота, защото правото на строеж на наследодателя на
жалбоподателите е погасено поради неупражняването в законния срок, при което
подобрението става собственост на собственици на поземления имот, вкл. и ищцата. Иска се
обезсилване на решението в обжалваната част за допускане делба на строежа.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
1
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗУТ годен обект на право на собственост /а следователно и
на делба/ е сграда, построена в груб строеж, а съгласно легалната дефиниция в § 5, т. 46 от
ДР на ЗУТ "груб строеж" /карабина/ е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни
работи. Същата дефиниция на „сграда“ следва и от разпоредбите на Наредбите за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР от 2001 г., 2005 г. и действащата в
сила от 13.01.2017 г. Във всички случаи, за да има сграда, тя трябва да бъде
материализирана в определен минимален вид за самостоятелност - завършването й в груб
строеж, т.е. с факта на поставяне на покрив. От изслушаната пред районния съд като
неоспорена от страните СТЕ се установява, че в процесния имот има една новоизграждаща
се жил. сграда със ЗП от 70 кв.м. с изградени основи, стени колони, пояси и започнат
покрив. Освен това по делото не е установено, че е съставен констативен протокол в
съответствие с изискването на чл. 181, ал. 2 ЗУТ и е издадено удостоверение,
че процесната сграда е завършена в груб строеж.
Предвид липсата на поставен покрив, съдът приема, че обектът - новоизграждаща се
жил. сграда със ЗП от 70 кв.м., не представлява сграда /респ. къща/ по смисъла на § 5, т. 46
от ДР на ЗУТ, а именно не са изпълнени покривът, и същата няма характеристиката на
сграда и респ. не представлява самостоятелен годен обект на делбата. Хипотетично до делба
биха могли да бъдат допуснати само отделни обекти в нея- помещения, етаж или етажи,
имащи индивидуализация, позволяваща да бъдат самостоятелни обекти на собственост, но
не и сградата - в нейната цялост, така, както е заявено от ищеца по реда на чл. 341, ал. 2 от
ГПК.
В случая не е приложима и хипотезата на ТР № 33/71 г. на ОСГК на ВС, при която
ако строежът не е завършен /до фаза груб строеж/ предмет на делбата е правото на
суперфиция, тъй като във всички случаи обаче то трябва да е било валидно учредено. По
делото не е установено, че е налице изрично волеизявление и то в предвидената от
законовите норми форма за учредяване на правото на строеж. Твърдяната нот. заверена
декларация рег. № ***г. от ищцата /такава не е и представена по делото/ не доказва
учредяване на право на строеж, защото не отговаря на предвидената от чл. 183, ал. 1 от ЗУТ
форма за учредяване на правото на строеж - за да се извърши нов строеж трябва да се
сключи договор в нотариална форма между съсобствениците на дворното място. При това
положение ищцата не може да учреди право на строеж посредством обсъдената декларация
за построяването на процесния обект.
2
В заключение искът за делбата на жилищна сграда 70 кв. м. застроена площ,
находяща се в процесния ПИ следва да бъде отхвърлен, тъй като не представлява годен
предмет на съдебната делба. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде отменено. Въззивната жалба е
основателна.
По разноските
Жалбоподателите доказват разноски по възз. производство общо 330лв. /300 лв. – адв.
възнаграждение и 30 лв. – такса по въззивната жалба, съгласно представените доказателства
и списък по чл. 80 ГПК/, които предвид основателността на жалбата се дължат изцяло от
въззиваемия М., която е дала повод с поведението си за депозирането й /видно от протокола
в о.с.з. на 28.07.2020г. ищцата М. изрично е заявила и поддържа, че ПИ следва да се допусне
до делба ведно с находящите с в него постройки - лятна кухня и недовършен строеж на
новата жилищна сграда/.
С оглед резултата от обжалването на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1137/14.08.2020 г. по гр. д. № 08427/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник В ЧАСТТА за допускане съдебна делба между И. Б. Р., Ц. Б. Ц. и Р. Р.
М. на следния имот: недовършен строеж на нова жилищна сграда 70 кв. м. застроена площ,
находяща се в дворно място с площ 1350 кв. м. представляващо УПИ *** кв. ** по РП на
***, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. М., ЕГН **********, съд. адрес: *** срещу И. Б. Р.,
ЕГН ********** и Ц. Б. Ц., ЕГН **********- и двамата със съд. адрес: *** иск за съдебна
делба на НЕДОВЪРШЕН СТРОЕЖ на нова жилищна сграда 70 кв. м. застроена площ,
находяща се в дворно място с площ 1350 кв. м. представляващо УПИ *** кв. ** по РП на
***.
Първоинстанционното решение в останалите части като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********, съд. адрес: ***, да заплати на И. Б. Р., ЕГН
********** и Ц. Б. Ц., ЕГН **********- и двамата със съд. адрес: ***, сумата 330 лв. -
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4