№ 2
гр. Ловеч, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200765 по описа за 2022 година
С Електронен фиш Серия К № **** на ОД на МВР Ловеч на Д. К. С., ЕГН:
********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от
ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 19.06.2022 г. в 11:25 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, в землището на с.
Микре, с АТСС СПУКС„ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. С., снимащо в двете посоки,
при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. въведено с ПЗ Д-11 и
приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „Опел Грандланд Х“ с рег.
№ СТ *** РН е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена
скорост от 64 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост със 14 км/ч.
Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/****.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Д. К. С., който го обжалва в
срок и излага, че не е доволен от връченият му Електронен фиш за налагане на глоба поради
което го обжалва в законния срок, като моли същия да бъде отменен и да му бъдат
присъдени направените по делото съдебни разноски. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на
закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.57, ал.1, т.5 и т.6 във вр. с чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Сочи, че
ЕФ не е обоснован – приетите в него за установени факти и обстоятелства не са подкрепят
от събраните в хода на производството доказателства – към връченият му екземпляр на ЕФ
липсвал приложен снимков материал. Сочи, че наложеното му наказание е неправилно
определено - в нарушение на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП и чл.12, чл.27, ал.2
от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени процесния ЕФ като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез своя
процесуален представител – адв. С. от АК Перник е депозирал писмени бележки с вх.
№9421/24.10.2022 г., с които е направил искане съдът да разгледа делото в негово отсъствие
и е изложил подробни аргументи в подкрепа на становището си, че обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен. Акцентирал е на липсата на доказателства, че процесното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на на ЕФ К/****, че в ЕФ не е налице
1
описание, кога този ЕФ е влязъл в сила, кога е връчен, датата на влизането му в сила.
Изложил е, че не е ясно и въз основа на коя разпоредба от чл.182, ал.1 от ЗДвП АНО е
наложил наказание в двоен размер, тъй като в случая липсва привръзка между чл.182, ал.4
от ЗДвП и съответната алинея и точка от чл.182 от ЗДвП. Посочил е, че не е известно на коя
разпоредба от чл.182, ал.1 от ЗДвП АНО е наложил наказание с ЕФ К/****, като липсата на
тази информация в обжалвания ЕФ е довела до преградено право на защита на доверителят
му, защото единствено по тълкувателен път можело да се разбере санкционната норма въз
основа на която му е наложено наказанието. Посочил е, че по никакъв начин не можело да се
вярва на доказателства извлечени от базата данни на АНО, като в подкрепа на становището
си цитира представеното от АНО и намиращо се на л.11 от делото извлечение от базата
данни като излага, че цитираната в него информация не е вярна. В тази връзка е изложил, че
в същата справка било посочено, че обжалвания ЕФ е влязъл в законна сила на 15.09.2022 г.,
което не отговаряло на истината, тъй като ЕФ е обжалван, като жалбата срещу него е
постъпила в ОД на МВР Ловеч на 05.09.2022 г. Изложил е, че от тук възниква и въпроса
доколко данните отразени в представените от АНО писмени доказателства отговарят на
обективната действителност. Посочил е, че при така установените по делото факти
нарушението вменено на доверителят му се явявало недоказано. На следващо място е
изложил, че от приложената по делото снимка на местоположение на АТСС, същата е
разположена извън пътя и/или земното платно- зад растение – дърво, спрямо пътя. Посочил
е, че с оглед разпоредбите на &1, т.1 и т.2 от ДР на ЗДвП се налагал безспорния извод, че
растението дърво не е част от път и/или от земно платно, поради което се налагал безспорен
и категоричен извод, че процесното АТСС не е било разположено на участък от пътното
платно, т.е. в нарушение на императивната разпоредба на чл.9, ал.1 от Наредба №8121з-
523/12.05.2015 г. в тази връзка сочи, че установените обстоятелства от АТСС при това и
местоположение нямат доказателствена сила, в резултат на което ЕФ се явява
незаконосъобразен. С оглед на гореизложеното е направил искане да бъде отменен
обжалвания ЕФ като съдът им присъди направените по делото разноски съгласно
приложения списък. В случай, че жалбата им не бъде уважена е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка
молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния
определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката
присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, а именно обратна
разписка, от която е видно, че ЕФ е получен на 31.08.2022 г., жалбата е подадена на
05.09.2022 г.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 64 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е. превишение от 14 км/ч, като е представена
като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява,
че максимално разрешената скорост за процесния участък, който е населено място –
землището на с. Микре е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението –
ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично
изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е
безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения
снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената
2
разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 67 км/ч, а след като е приспаднат
автоматично 3 км. или 3% толеранс – 64 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в
същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателят възражения касаещи
дадената от АНО правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със
скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1
от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е
извършено в населено място. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.
Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е
посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата
знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът
приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че
автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е
относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното
словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по
силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от
закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода
на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено
процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е
правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение
по пътищата.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от
ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 64 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС
тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до
07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер,
датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-С-ИСИС от
13.07.2021 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство №11743с0. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
3
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, в случая П. Полков, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал
обжалвания ЕФ на 04.07.2022 г.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и
установена скорост. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от
събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – Д. С. след
получаване на ЕФ не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед на което
правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено
нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
5395/20.06.2022 г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 19.06.2022 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
4
същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр.54 от
2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно
легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически
средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
5
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.
54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на
местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган
в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка /на гърба на л.12/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя. Служебно
известно е на съда, че съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на
техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е
съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена
скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч
върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите
указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения
по делото снимков материал /л.9 от делото/ се установява, че процесното техническо
средство е било насочено в посока гр. С. и е извършвало измерване на скоростта на МПС,
движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на
техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на
движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на
измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение
обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който
се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и
недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния
пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от
един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с
превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези,
които са представени от административнонаказващия орган.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №****.
Действително в обжалвания ЕФ не е отразено, кога е влязъл в сила така описания ЕФ. С
оглед служебното начало в процеса, съдът с протоколно определение е изискал от АНО да
представи доказателства от които да е видно, кога ЕФ Серия К №**** е влязъл в законна
сила. В тази връзка АНО е представил по делото справка от АИС АНД и копие на ЕФ Серия
К №****- /л.39 и 40 от делото/ от които е видно, че с ЕФ Серия К №**** жалбоподателят С.
е бил санкциониран за извършено от него на 18.09.2021 г., в 17.29 часа в гр. Перник
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във
6
вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50.00 лева. От
разпечатката от автоматична информационна система на Сектор Пътна полиция, е видно, че
електронния фиш е съставен на 21.09.2021 г., връчен на жалбоподателят на 31.03.2022 г., и
е влязъл в законна сила на 15.04.2022 г.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.
Допуснатата непрецизност, изразена в липсата на привръзка със съответната хипотеза от
основния състав на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните
изисквания, имащо за последица отмяна на издадения електронен фиш на това основание.
Както е посочено и по - горе, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че при управление на МПС е
превишил разрешената скорост на движение от 50 км/., предвидена за движение в населено
място, тъй като се е движил с 64 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта.
Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали
превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал. 1 или извън населено място
/ал. 2/, като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова
/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и
3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се посочи,
приложената административно наказателна разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП не е
обвързана със съответната хипотеза по ал. 1-3, но описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в съдържанието на
електронния фиш /превишаване на скоростта в населено място и стойността на конкретното
превишение, изчислено коректно на база измерената скорост /64 км/ч., намалена с
допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че С. е наказан за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказуемо с глоба /50 лв. /, чийто двоен размер
съответства на наложения с ЕФ – 100 лв.
По тази причина и тъй като в обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа
констатация за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение и е посочен актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна, то съдът счита, че
констатираната непрецизност не нарушава съществено процесуалните изисквания и правото
на защита на наказания. Описанието на нарушението дава ясна информация на последния,
че е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място, тъй като
7
вече е наказван за същото по вид нарушение с цитирания по - рано издаден и влязъл в сила
електронен фиш. Съдът не споделя направеното от жалбоподателят чрез неговия
процесуален представител възражение, че информацията отразена в представената справка
от АИС АНД, не отговаря на обективната истина, тъй като по делото не бяха ангажирани от
негова страна доказателства от които да се установява, че ЕФ Серия К №**** е обжалван и
към дата 19.06.2022 г. не е бил влязъл в законна сила. Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С
този принцип законът придава на АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено
средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното или
административното дирене доказателства или да бъде изключено от доказателствения
материал, ако бъде проведено успешно оспорване на посочените в него обстоятелства. В
обстоятелствената му част ЕФ е доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени
като приеме за осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат
опровергани от събраните по делото доказателства, включително представените от АНО. В
случая описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен
фиш Серия К, № **** е приет като писмено доказателство по делото. От съдържанието му
се установява, че с него на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП Д. С. е
наказан за същото по вид нарушение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и че е влязъл в сила на
15.04.2022 г., предвид направеното отбелязване.
Следователно процесното нарушение, извършено на 19.06.2022 г., попада в рамките
на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, вр ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй
като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно отговорността на
нарушителя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение
глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В
8
случая скоростта е превишена с 14 км/ч. /стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т. 2 от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 11 до 20 км/ч. наказание,
определено в абсолютен размер – глоба 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е., 100 лева, каквото е
наложено на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 4 от същия закон.
Съдът не споделя и останалите направени от жалбоподателят възражения, в това
число тази касаещи използването на мобилното АТСС. В случая използването на мобилното
АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10,
ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения
за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на
работа с АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране
на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Отразените в
протокола място на използване на техническото средство – ПП I – 4 км. 34+900, с. Микре,
времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на
контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС,
изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч., важаща за населено място,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката
на движение на контролираните МПС е от С. към Варна и че заснемането е в двете посоки,
съответстващо на снимковия материал, което напълно кореспондира на въведените данни в
издадения електронен фиш относно посоката на движение на нарушителя и насочеността на
СПУКС.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че
на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административно
наказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл. 188, ал.
1 или ал. 2 от ЗДвП – чл. 189, ал. 5, изр. 1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и
събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал
изготвен от АТС, съгласно нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателство. В
този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно
9
реквизитите на наказателното постановление.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен. Намаляване на наказанието под законоустановения размер законът не
допуска в случая.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на направените от страна
на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат, поради което следва да се остави
без уважение направеното от него искане за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № **** на ОД на МВР Ловеч, с който на
Д. К. С., ЕГН: ********** от гр. С. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10