Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 04.05.2017г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1173 по описа за 2016 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителени искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищцовото дружество
твърди, че за периода от м. май 2014 г. до м. април 2015 г. е доставяло
топлинна енергия на ответника, в качеството му на потребител на такава за
обект, находящ се в гр. София, общ. Т., ЖК „С.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., на
стойност 750,20 лева - главница, ведно с мораторна лихва за забава в размер на
70,75 лева, начислена за периода от 15.09.2014 г. – 04.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано то датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
изплащане. Сочи, че ответника, в качеството му на собственик на процесния имот,
бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се
одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Ответникът не бил упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него Общите условия били
влезли в сила. В раздел VII от ОУ бил определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. С
изтичането на последния ден от месеца, ответникът изпадал в забава за тази сума
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислявала законна лихва върху
задължението.
Ищцовото дружество било изпратило
покана на ответника за доброволно изпълнение на задължението, с която
последният бил уведомен за размера на дължимите суми, но въпреки това ответникът
не погасил задължението си.
Видно било от приложеното извлечение
от сметки за абонатен № . че ответникът е използвал доставената от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не бил погасил задължението си. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ сградата - етажна собственост, в
която се намирал топлоснабденият имот, била сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕООД.
На основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли
изравнителни сметки от фирма „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки,
във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане,
то същата се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, от нея
служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най-старото.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 750,20
лева - главница, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 70,75 лева,
начислена за периода от 15.09.2014 г. – 04.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане.
С отговора на исковата молба
ответникът заявява, че искът бил частично неоснователен, тъй като бил извършвал
плащания, като наред с това от представените с исковата молба писмени
доказателства не се установявало по несъмнен и категоричен начин, че за
процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер.
С определение от 30.01.2017 г. съдът
е конституирал „Т.С.“ ЕООД в качеството
му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация
- София“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът С.Л.Т.
не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач – „Т.С.“
ЕООД, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - София“
ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 01.09.2016
г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК против ответника С.Л.Т. за дължими суми за топлоенергия
за обект: гр. София, общ. Т., ЖК „С.“, бл.., вх. „.“, ап..за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № .2016 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ./24.10.2016 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът С.Л.Т. е депозирал възражение
за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Топлофикация - София“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2013 г.,
протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост, от който е видно,
че живущите в сграда, находяща се в гр. София, ЖК „С.“, са избрали фирма „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, договор от 01.11.2007
г., сключен между „Топлофикация – София“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и заявление –
декларация от С.Л.Т. за откриване на партида
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация –
София“ ЕАД за имот, находящ се в гр. София, ЖК „.бл. . вх. „.“, ап. ..
Наред с това по делото е представен
и нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж за апартамент №., том
. рег. №., дело № .г. на Д. К. – нотариус с район на действие СРС, от който се
установява, че правото на стореж за посочения в исковата молба апартамент е продадено
от „В.П.“ ЕООД на ответника С.Л.Т.
срещу посочена в договора продажна цена.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е
посочило, че за периода от м. май 2014 г. до м. април 2015 г. стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния недвижим имот, е както
следва: главница в размер на 750,20 лева и лихва за забава на месечните
плащания за периода от 15.09.2014 г. до 04.08.2016 г. в размер на 70,75 лева.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че отчетените показания по
общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по
съответния ред за осчетоводяване, като разликата в показанията на общия
топломер и приспаднатите технологични разходи определят нетната топлоенергия,
която е разпределяна ежемесечно от фирма „Т.С.“ ЕООД между потребителите в
сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва още, че начислените суми за
разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени (с включен ДДС) на топлоенергията за потребителите в гр.
София. От заключението се установява, че
общият топломер в сградата е освидетелстван по съответния ред през 2012 г.,
2014 г. и 2016 г., документирано със свидетелство за метрологична проверка.
Вещото лице посочва, че задължението на ответника за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за процесния период е в размер на 750,21 лева.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът С.Л.Т. е ползвал
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на ТЕ, и ако това бъде установено - да установи размера
на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Видно от подадения от ответника
отговор на исковата молба, същият не оспорва, че притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“, като оспорва единствено размера на
претендираната от ищеца сума за ползвана, но незаплатена топлинна енергия. Това
негово качество се установява и от приложения по делото нотариален акт за
покупко – продажба на право на строеж върху процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване
и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6.
редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал.
3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София. Касае се
за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение
на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв
по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват писмено приемане на Общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството Общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на
претендираните задължения на ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният имот е топлофициран, като
размерът на задължението на ответника за процесния период за ползвана топлинна
енергия възлиза на 750,21 лева.
От заключението по допуснатата
съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамента, находящ се в гр.
София, общ. Т., ЖК „. бл. ., вх. .“, е както следва: главница в размер на 750,20
лева и лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.09.2014 г. до
04.08.2016 г. в размер на 70,75 лева.
Предвид заключението по допуснатите
експертизи съдът приема за доказано по делото, че ответникът дължи сумата от 750,20
– главница за периода м. май 2014 г. до м. април 2015 г., ведно с мораторна
лихва за забава в размер на 70,75 лева, начислена за периода от 15.09.2014 г.
до 04.08.2016 г.
Съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото
производство.
Съдът констатира,
че към момента на постановяване на решението по настоящото дело в сила е била
изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), според
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими
на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид
изложеното, съдът като съобрази, че от една страна делото е с малък материален
интерес, а от друга - извършената от юрисконсулта работа в заповедното
производство се състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно
искова молба по множество еднотипни заповедни и искови производства, както и че
настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки
и обстоятелството, че упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в нито едно от проведените открити
съдебни заседания, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева - за заповедното
производство и в размер на 100 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и
исковото производство, както и депозит за вещи лица в общ размер на – 350 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.Л.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД,
с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 750,20 лева (седемстотин
и петдесет лева и двадесет стотинки), представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. София, общ.
Т., ЖК „С.“, бл. ., вх. „.“, за периода от м. май 2014 г. до м. април 2015 г.,
както и сумата от 70,75 лева (седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 15.09.2014
г. до 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2016 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА С.Л.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „Топлофикация – София“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 500,00 лева (петстотин лева) – направени
разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД – трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.