Решение по дело №717/2015 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 43
Дата: 12 януари 2016 г. (в сила от 14 май 2018 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20154520100717
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

43

                                                 гр. Русе, 12.01.2016 год.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 717 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е за делба на недвижими вещи във фазата по нейното извършване.

С влязло в сила решение №653/22.05.2015г., по делото е допусната съдебна делба между С.В.Д. и С.Д. Т., при равни права на два недвижими имота : Апартамент № 8, секция А-2, на четвърти жилищен етаж във вх. А, на ЖСК „******” на ул. „М***П***” №3, в кв. „********” гр. Русе, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 112,17кв.м., който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе,  и административен адрес на имота гр. Русе, ул. „М***П***” №3, вх.1, ет.4, ап.8, както и на Гараж №2, находящ се на партера в секция А-3 на ЖСК „******” на ул. „М***П***” №3, в кв. „********” гр. Русе, с площ 20.29кв.м., който гараж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе.

В първото заседание след допускане на делбата, съделителят С.В.Д. на основание чл. 346 от ГПК е предявил претенция срещу другия съделител за заплащане на сумата от 20500лв., представляваща половината от изплатените от него за периода 01.11.2007г. до 09.06.2015г. /след фактическата раздяла на страните/ погасителни вноски по два банкови кредита от Банка „ДСК” ЕАД от 12.06.2006г. на обща стойност 30000лв., които били вложени в закупуването на имотите предмет на делбата.

От своя страна съделителката С.Д. Т. по реда на чл. 346 от ГПК е предявила претенция срещу другия съделител за заплащане на сумата от 710лв., представляваща половината от общо заплатени  от нея 1420лв. за направени вноски в ЖСК „******” за периода 12.05.2009г. до 17.08.2009г., необходими за придобиване собствеността на делбените имоти.

По отношение на способа за извършване на делбата, съдът приема следното:

  Според приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, справедливата пазарна стойност на двата недвижими имота е в размер на 57 288лв., а паричното изражение на всеки от дяловете на съделителите е в размер на 28 644лв. Вещото лице е посочило, че съгласно изискванията на ЗУТ, имотите са реално неподеляеми. По тази причина и с оглед липсата на своевременно направено от някой от съделителите искане за възлагане на имотите или някой от тях, както и на изразено становище за начина на извършване на делбата, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 348 от ГПК и имотите предмет на делбата следва да бъдат изнесени на публична продан, при която всеки един от съделителите би могъл да участва.

По отношение на исканията по  чл. 346 от ГПК, съдът приема следното:

Правото на собственост върху допуснатите до делба имоти, страните са придобили по време на брака си, след участие в ЖСК „******” и с издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот №*** от 18.05.2006г. на нотариус Георги Георгиев. Съгласно чл.35, ал.2, изр.2 от ЗЖСК, правото на собственост върху жилище или други обекти на собственост в ЖСК се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт от нотариуса след влизане в сила на решението на ОС на ЖСК за приемане на окончателната цена на обектите в ЖСК и определяне на припадащите се общи части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж.

Съделителят С.Д. е изтеглил от Банка „ДСК” два кредита на 12.06.2006г. на обща стойност 30 000лв. Според представените писмени доказателства и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за периода 01.11.2007г. до 09.06.2015г. общо по двата кредита са платени 41 704,55лв., като ежемесечните вноски са погасявани освен от кредитополучателя С.Д., така и от неговия брат свидетеля В.Д., с представени му от първия суми. Кредитите са изтеглени лично от С.Д. след придобиването на собствеността върху процесните имоти от двамата бивши съпрузи и то по способа на ЖСК, който е свързан с влагане на средства още преди датата на издаване на нотариалния акт за собственост на страните. Поради това, очевидно получените по двата кредита  средства не биха могли да бъдат използвани за придобиване на правото на собственост върху апартамента и гаража, което вече е било факт. Претенцията по чл. 346 от ГПК на съделителя С.Д. е с основание изплатени от него суми по кредити в банка „ДСК” от 12.06.2006г., а не изплатени суми по предходни банкови кредити и взети заеми от физически лица, послужили за придобиване на имотите, поради което така предявената претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, при съобразяване указанията на въззивната инстанция по в.ч.гр.д.№839/15г. на РОС по допустимостта на искането.

Дори и да не бъде споделено това становище на настоящия съдебен състав, изложените в молбата на съделителя С.Д. по чл. 346 от ГПК обстоятелства за произхода на средствата, с които са придобити процесните имоти са изцяло недоказани. В тази връзка следва да се отбележи, че неуваженото искането на съделителя за допускане до разпит по делото на трима свидетели е само за доказване на извършеното оспорване на нотариални удостоверения относно цената при която е закупен и продаден недвижим имот от неговата майка. Свидетелите не са поискани за установяване на произхода на средствата за първата сделка и изразходването на получените средствата от втората. В настоящото производство е недоказан както размера на средствата, които са изразходвани за придобиване на процесните имоти и кога е станало това във времето, нито е доказан произхода на тези средства. Приложените извлечения от банкови сметки съдържат данни единствено за движението на парични средства по тях, но не и за произхода им и не установяват основанието за тяхното изразходване. Същевременно по делото са представени три броя записи на заповед, удостоверяващи, че през 2005-2006г. С.Д. е предоставил на трети лица парични заеми в общ размер на 64 250лв. Представен е и договор за покупко-продажба на недвижим имот, апартамент в гр. Русе, който двамата съделители по време на брака си са продали, съответно са получили и цената за него и същата би могло да е използвана за влагане в ЖСК. Съвкупната преценка на всички тези факти не дава основание да се приемат за доказани изложените твърдения в молбата на С.Д. по чл. 346 от ГПК за произхода на средствата, с които са придобити имотите предмет на делбата, съответно обосновават извод за недоказаност на искането му по сметки, въпреки установеното внасяне от негова страна на суми за погасяване на двата кредита в Банка „ДСК”. Задълженията по последните не се установява да имат характера на такива по чл. 25, ал. 2 от СК/отм./ и съделителите да дължат връщането им солидарно.

   Претенцията си по чл. 346 от ГПК съделителката С. Т. е основала на внесени от нея средства след фактическата раздяла на страните за завършването на ЖСК „******” и дължима на основание решение на общото събрание на ЖСК от 20.03.2008г. Представени са разписки за платени на четири пъти общо 1420лв. Ответникът по тази претенция не е оспорил представените разписки и наличието на основание за плащане на сумите по тях. По тази причина съдът приема за доказано плащането от съделителката на сумата по разписките, което е извършено във връзка с общата съсобственост на страните, предмет на настоящото производство. Съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си, поради което съделителят С.Д. дължи заплащане на половината от стойността на направените необходими разноски за двата имота, какъвто е характера на претенцията. По тези съображения последната се явява основателна и следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 710лв., съответстващ на дела на съделителя С.Д. в съсобствеността.

При този изход на спора, всеки от съделителите  на основание чл. 8 от Тарифата към ГПК следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на по 1145,76лв.

Съделителят С.Д. следва да заплати и държавна такса в размер на 4% от уважената на насрещната страна и отхвърлена негова претенция по чл. 346 от ГПК в общ размер на  848,40лв.

При този изход на спора всяка от страните следва да понесе разноските които е направила по делото.

 

Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 от ГПК, Русенският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следните недвижими имоти:

- Апартамент №8, секция А-2, на четвърти жилищен етаж във вх. А, на ЖСК „******” на ул. „М***П***” №3, в кв. „********” гр. Русе, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 112,17кв.м., при граници апартамент №9, стълбище, заедно с избено помещение №* с площ 14.95кв.м. и таванско помещение №8 с площ 28.05кв.м., заедно с 3,017% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрена със Заповед **********. на изп. директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Русе, ул. „М***П***” №3, вх.1, ет.4, ап.8

-  Гараж №2, находящ се на партера в секция А-3 на ЖСК „******” на ул. „М***П***” №3, в кв. „********” гр. Русе, с площ 20.29кв.м., заедно с 0,578% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който гараж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрена със Заповед **********. на изп. директор на АГКК, при съседни обекти, при граници със самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатор ********** и над обекта **********

След извършването на проданта, съсобствениците С.В.Д. ЕГН********** и С.Д. Т. ЕГН********** следва да се удовлетворят при равни права.

ОСЪЖДА С.В.Д. ЕГН********** да заплати на С.Д. Т. ЕГН********** сумата от 710лв., представляващи припадащата му се част от стойността на направени за допуснатите до делба имоти необходими разноски по силата на решение на общото събрание на ЖСК „******” от 20.03.2008г.

ОТХВЪРЛЯ предявеното по реда на чл. 346 от ГПК искане на съделителя С.В.Д. ЕГН********** против С.Д. Т. ЕГН********** за заплащане на сумата от 20500лв., представляваща половината от изплатените от него за периода 01.11.2007г. до 09.06.2015г. погасителни вноски по два банкови кредита от Банка „ДСК” ЕАД от 12.06.2006г.

ОСЪЖДА С.В.Д. ЕГН********** да заплати по сметка на Русенския районен съд държавни такси в размер на 1145,76лв. за делбата и 848,40лв. за предявените по делото по реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки.

ОСЪЖДА С.Д. Т. ЕГН********** да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса за извършената делба в размер на 1145,76лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                Районен съдия: