РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Ихтиман, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20251840100297 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
Д. И. Б. против Професионална гимназия „Васил Левски“ – гр. Ихтиман, с
която са предявени искове за признаване на уволнение за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето,
през което работникът е останал без работа поради уволнението – чл. 344, ал.
1, т. 1-3 от КТ.
Ищецът твърди, че със Заповед № РД 08 – 45/20.01.2025 г. на Началника
на РУО – София област е прекратено трудовото му правоотношение с
ответника поради наличие на „несъвместимост“ със заеманата от него
длъжност „директор“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, във връзка с чл. 107а,
ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че мотивите на заповедта са инкорпорирани в
цитираното в заповедта Решение № РС-543-24-137/25.11.2024 г. на Комисия
за противодействие на корупцията. Сочи, че това решение на КПК не е
достигало до знанието му. Твърди, че длъжността „директор“ на
образователна институция не е от категорията на „държавен служител“,
съгласно Закона за държавния служител, нито попада в Класификатора на
длъжностите в администрацията. Според ищеца заеманата от него длъжност
няма и качеството „публична длъжност“ и „публична личност“, съгласно
Закона за противодействие на корупцията. Ищецът твърди, че е неприложима
разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 пот КТ, тъй като същата се отнася за
сключване на трудов договор за работа в държавната администрация. В случая
според ищеца е приложим специалния закон по смисъла на чл. 6 ЗПК, а
именно Закона за предучилищното и училищно образование, в който в чл. 215
1
са установени несъвместимостите с длъжността „директор“. Сочи, че
последното му пълно трудово възнаграждение за месец декември 2024 г. е в
размер на 7305,44 лв. и на тази база претендира обезщетение за оставане без
работа за период от 6 месеца в размер на 43882,64 лв.
Моли съдът да признае за незаконно уволнението му, да постанови
възстановяването му на предишната заемана от ищеца длъжност, както и да
бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е бил
останал без работа – в размер на 43832,64 лева, която сума е формирана на
база последното пълно трудово възнаграждение на ищеца за месец декември
2024 г. в размер на 7305,44 лв., както и законната лихва върху претендираната
сума, считано от издаването на заповедта за уволнение до окончателното й
изплащане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който счита предявените искове за неоснователни. Сочи, че ищецът е
председател на Кооперация „Напредък“, ЕИК *********, което и не се
оспорва от него, а също така е съдружник във „ВИДИП-200“ ООД, ЕИК
********* и е представляващ/управляващ орган в 8 сдружения. Твърди, че
процесното училище е част от административния апарат на държавата,
съответно е част от администрацията и съответно е приложима нормата на чл.
107а, ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи, че училището е бюджетна организация, а също и
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените
поръчки, поради което и длъжността „директор“ на ПГ „Васил Левски“ гр.
Ихтиман е публична длъжност по смисъла на чл. 6 ЗПК. Сочи, че в случая
несъмнено е налице несъвместимост по смисъла на чл. 107, ал. 1, т 2 КТ, и
същата е надлежно установена от контролен орган – Комисия за
противодействие на корупцията.
Поради частично оттегляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е бил
останал без работа с протоколно определение от 01.07.2025 г. производството
е прекратено на основание чл. 232 от ГПК в частта за разликата над сумата от
22832,64 лева до първоначално предявения размер от 43832,64 лева.
В съдебно заседание, ищецът Д. Б., редовно призован, се явява лично и с
пълномощник адв. Е. Й.. Адв. Й. поддържа исковата молба, като моли съдът
да се съобрази с изложените в исковата молба мотиви за
незаконосъобразността на обжалваната заповед. Сочи, че са представени
доказателства и за полученото брутно трудово възнаграждение от ищеца за
последния пълен месец. Моли да бъдат присъдени и сторените разноски по
делото. Прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ответникът Професионална гимназия „Васил
Левски“ – гр. Ихтиман, редовно призован, се представлява от адв. Г. К.. Адв.
К. моли съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите
претенции. Сочи, че от събрания доказателствен материал е видно, че ищецът
заема длъжност, свързана с извършване на работа в държавната
администрация, поради което и по отношение на него е приложима нормата
на чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи, че ответната гимназия е със сто процента
държавно финансиране, а директора й е възложител по смисъла на ЗОП на
обществени поръчки, а също така длъжността на директор на училището е
2
публична длъжност по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на
корупцията. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски,
включително и в частта, с която делото е прекратено с протоколно
определение поради частично оттегляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
В депозираната писмена защита ответникът е преповторил
съображенията си от исковата молба. Допълнително сочи, че месечното
трудово възнаграждение на ищеца не включва изплащането на суми за
облекло или премии ДМС. Твърди, че на 11.10.2024 г. Д. Б. е попълнил и
представил пред РУО – София област декларация по чл. 49, ал.1, т. 1, вр. чл. 6,
ал. 1, т. 50 от ЗПК, като е декларирал, че в качеството си на лице заемащо
публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК не заема друга
длъжност, която е несъвместима с положението му на лице, заемащо публична
длъжност и не извършва дейност, която съгласно Конституцията или
специален закон е несъвместима с положението му на лице, заемащо публична
длъжност. Ответникът сочи също, че на 14.07.2023 г. е постановена и влязла в
сила присъда по НОХД № 668/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, с
която ищецът е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 302, т. 1
и 2, вр. чл. 301, ал. 1 от НК за това, че в качеството си на лице заемащо
отговорно служебно положение – директор на ПГ „Васил Левски“ гр.
Ихтиман като извършител, чрез изнудване посредством злоупотреба със
служебно положение е поискал и взел дар – парична сума в размер на 5000.00
лев., която не му се следва, за да не извърши действия по служба и да не вземе
решение за прекратяване на договор за аренда. На следващо място,
ответникът сочи, че въпросът за това намира ли приложение нормата на чл.
107а, ал. 1, т. 2 от КТ по отношение на директора на едно учебно заведение е
бил предмет на Решение № 12409 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5073/2013 г., VII о., докладчик съдията И. Р., в което е бил разгледан случай, в
който директорът на учебно заведение е бил регистриран и като едноличен
търговец. Според ответника съдебната практика приема, че по отношение на
директорите на държавни учебни заведения намира приложение нормата на
чл. 107а КТ. На последно място, по отношение на предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ ответникът възразява, че ищецът не е доказал
обстоятелството, че е останал без работа за претендирания период от време,
доколкото не е представил доказателства, от които да се установи дали като
представител на Кооперация „Напредък“ не е регистриран като
самоосигуряващо се лице с оглед спазване на чл. 10 от КСО. Сочи, че
простият факт, че едно лице е председател на търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т.
2 от ТЗ поражда задължение за това лице да прави определените от закона
осигурителни вноски по държавното обществено осигуряване, като
председателят упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от
КСО.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК са обявени
за безспорни между страните обстоятелствата, че:
- между тях е съществувало трудово правоотношение по силата, на което
ищецът е заемал длъжността „Директор“ в Професионална гимназия „Васил
3
Левски“, град Ихтиман, по силата на Споразумение № РД 08 - 278/08.04.2024
г.;
- трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед
№ РД 08 – 45/20.01.2025 г. на Началника на РУО – София област;
- ищецът е член на Управителния съвет на Кооперация „Напредък“, ЕИК
********* от 03.09.2009 г. до 20.01.2025 г., както и председател на Кооперация
„Напредък“, ЕИК *********, считано от 13.06.2017 г. до 20.01.2025 г.
От Заповед № РД 08-45/20.01.2025 г. на Началника на Регионално
управление на образованието (РУО) – София област се установява, че
трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 8, във връзка с чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ поради
установена несъвместимост по отношение на Д. И. Б. между заеманата от него
длъжност „директор“ на Професионална гимназия „Васил Левски“ в град
Ихтиман и участието му в органи на управление на Кооперация „Напредък,
община Ихтиман, ЕИК ********* – председател и член на Управителния
съвет на кооперацията.
В мотивите на заповедта е посочено, че заповедта се издава и на
основание влязло в сила Решение № РС-543-24-137/25.11.2024 г. на Комисия за
противодействие на корупцията.
По делото е представено и прието като доказателство Споразумение №
РД 08-278/08.04.2024 г., сключено между РУО – София област, като
работодател и ищеца Д. Б., като служител, с което работодателят възлага на
служителя да изпълнява длъжността директор на училище, с място на работа:
ответната ПГ „Васил Левски“, град Ихтиман, считано от 10.04.2024 г. От
споразумението се установява, че размерът на основното месечно трудово
възнаграждение е 2712,00 лв. и са уговорени допълнителни трудови
възнаграждения за трудов и професионален опит – 34% - 922,08 лв. и за трета
ПКС – 90,00 лв.
Към доказателствения материал по делото бяха приобщени и Решение
№ РС-543-24-137/25.11.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията,
както и цялата преписка по него. От тези писмени доказателства се
установява, че е установена несъвместимост по отношение на ищеца, като
директор на ПГ „Васил Левски“ гр. Ихтиман и лице, заемащо публична
длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, във връзка с участието му
като председател и член на управителния съвет на Кооперация „Напредък“, гр.
Ихтиман.
Към преписката по цитираното решение на КПК е приложено
Определение № 15700/09.05.2025 г. по описа на Административен съд София
– град, II-ро отд., 22-ри състав. От същото се установява, че против
цитираното решение на КПК е подадена жалба от Д. Б., като с определението
жалбата е оставена без разглеждане и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – София област. Съдът приема, че това решение на КПК
не е влязло в сила, доколкото съдебното производство във връзка с
оспорването му не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
От приобщената към доказателствения материал справка за осигурени
лица от НОИ за периода м. 01.2025 г. – м. 05.2025 г. за ищеца, от която се
установява, че за процесния период е деклариран на 04.02.2025 г.
4
осигурителен доход от ищеца в размер на 2075,69 лв. за 12 дни осигурителен
стаж.
Съгласно представена служебна бележка, издадена от Агенция по
заетостта, ищецът е регистриран като търсещо работа лице в периода от
21.03.2025 г. до датата на изготвяне на справката – 01.07.2025 г.
По делото бе представена и приета като писмено доказателство, също
така, справка за начисления и удръжки на Д. Б., издадена от ответника за
месеците 11.2024 г., 12.2024 г. и 01.2025 г. От тази справка се установява, че
основната заплата на ищеца за 21 отработени дни е 2712,00 лева;
допълнителното възнаграждение за трудов и професионален опит е 34% от
основното възнаграждение или 922,08 лв.; допълнителното възнаграждение за
клас квалификация е 90,00 лева. За месец 11.2024 г. на ищеца е било начислено
и допълнително възнаграждение посочено в справката като „Работно облекло“
в размер на 2000 лева, а през месец 12.2024 г. е начислено и друго
допълнително възнаграждение, посочено като „Премии ДМС“ в размер на
3500 лева.
Не е налице спор между страните, че тези две начислени суми към
възнаграждението на ищеца за „работно облекло“ и „премии ДМС“ нямат
постоянен характер и не следва да бъдат включвани при евентуално
изчисляване на обезщетение за оставане без работа.
По делото е представено и прието като доказателство и Удостоверение с
изх. № 230192503175730/30.06.2025 г., издадено от ТД София на НАП, според
което единствените данни за осигуряване на ищеца в периода от 01.01.2025 г.
до 30.06.2025 г. е в размер на 2075,69 лева за 12 отработени дни през месец
януари 2025 г. при ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и
активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл. 358 от
КТ.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ:
В тежест на ответника по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е да
докаже при условията на пълно и главно доказване законността на
уволнението, като установи осъществяване на уволнителното основание.
Безспорно е между страните, че със Заповед № РД 08-45/20.01.2025 г. на
Началника на РУО – София област е прекратено трудовото правоотношение
между ищеца и ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, във връзка с чл.
107а, ал. 1, т. 2 от КТ поради установена несъвместимост по отношение на Д.
И. Б. между заеманата от него длъжност „директор“ на Професионална
гимназия „Васил Левски“ в град Ихтиман и участието му в органи на
управление на Кооперация „Напредък“, община Ихтиман, ЕИК ********* –
председател и член на Управителния съвет на кооперацията.
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 от ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, което се
5
установява и от събраните по делото доказателства, а именно: че между ищеца
и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжността „Директор на училище“. Също
така е обявено за безспорно между страните, че ищецът е член на
Управителния съвет на Кооперация „Напредък“, ЕИК ********* от 03.09.2009
г. до 20.01.2025 г., както и председател на Кооперация „Напредък“, ЕИК
*********, считано от 13.06.2017 г. до 20.01.2025 г.
Спорен в настоящото производство е дали основанието за прекратяване
на трудово правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 8, във връзка с чл. 107а, ал. 1, т.
2 от КТ е приложимо по отношение на заеманата от ищеца длъжност
„директор на училище“.
Съгласно чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ: „Не може да бъде сключван трудов
договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен
търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество,
управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист,
търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление
или контрол на търговско дружество или кооперация“.
Според чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ работодателят прекратява трудовия
договор без предизвестие, когато е налице несъвместимост в случаите по чл.
107а, ал. 1.
Следва да се посочи, че наличието на несъвместимост не е обвързано от
това същата да е констатирана с влязло в сила решение на Комисията за
противодействие на корупцията. Още повече, че в конкретния случай
обстоятелството дали ищеца е бил член на управителния съвет и съответно
председател на Кооперация „Напередък“ е лесно установимо след справка в
Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел.
Съдът намира, че заеманата от ищеца длъжност „директор на училище“
не може се приеме, че попада сред длъжностите част от държавната
администрация. Същите са уредени в Класификатора на длъжностите в
администрацията, в който не е посочена длъжност „директор на училище“. Без
значение е въпроса дали заеманата от ищеца длъжност представлява и
„публична длъжност“ по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на
корупцията. Действително, директорът на училище би могло да се възприеме,
че е вторичен разпоредител с бюджетни средства, както и възложител на
обществени поръчки по смисъла на Закона за обществените поръчки. Тези
обстоятелства също са без значение при преценката на приложимостта на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т.
8, във връзка с чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ по отношение на заеманата от ищеца
длъжност. Това е така, защото хипотезите уредени в чл. 107а от КТ не могат да
се тълкуват разширително. Адресатите на тази норма са единствено
служителите по трудово правоотношение, заемащи длъжности в държавната
администрация, какъвто ищецът не е. Единствено за адресатите на
разпоредбата на чл. 107а от КТ, при наличието на обстоятелствата предвидени
в тази разпоредба, независимо дали при възникването на трудовото
правоотношение или впоследствие, последицата е несъвместимост и
прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл следва да се
посочи, че е и съдебната практика - Решение № 75 от 02.07.2019 г. по гр. д. №
3025/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, в което е признато за незаконно
6
прекратяване на трудово правоотношение на същото законово основание с
лице, заемащо длъжност директор на общинско предприятие. Следва да се
посочи, че цитираната от ответника съдебна практика на ВАС и
Административен съд – София град е постановена в производство по
оспорване на решения на Комисията за противодействие на корупцията, а не
по искове за признаване на уволнение за незаконно, поради което съдът не
споделя постановките застъпени в цитираните от ответника съдебни актове.
Съдът намира, че за пълнота следва да посочи, че в настоящото
производство не бяха изложени мотиви за наличие на друго прекратително
основание на трудовото правоотношение между страните, поради което не би
могъл да преквалифицира основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, съответно да се произнася относно
наличието на друго такова основание освен посоченото в процесната заповед
на Началника на РУО – София област. В тази връзка е без значение за
процесното прекратително основание обстоятелството посочено от ответника,
че ищецът на 11.10.2024 г. е попълнил и представил пред РУО – София област
декларация, с която е декларирал, че не заема друга длъжност, която е
несъвместима с положението му на лице, заемащо публична длъжност и не
извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е
несъвместима с положението му налице, заемащо публична длъжност. Без
значение в настоящото производство по отношение наличието на
прекратителното основание по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е и обстоятелството дали
ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление, в каквато
връзка бяха ангажирани твърдения и доказателства от ответника.
Предвид неправилното тълкуване от страна Началника на РУО – София
област на разпоредбите на чл. 330, ал. 2, т. 8 и чл. 107а от КТ, уволнението,
извършено със Заповед № РД 08-45/20.01.2025 г. на Началника на РУО –
София област , с което на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, във връзка с чл. 107а,
ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между Д. И. Б. и
Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман, се явява незаконно и
следва да бъде отменено.
Тъй като уволнението, извършено от работодателя е незаконосъобразно,
както и с оглед на обстоятелството, че ищецът е полагал труд при ответника
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са налице всички
материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият работник/служител следва да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Директор на
училище“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните
факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо
се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с
едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
7
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт –
оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на
доказване от него.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
В открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г., ищецът
представи и съдът прие като писмено доказателство по делото служебна
бележка, издадена от Агенция по заетостта, според която ищецът е
регистриран като търсещо работа лице в периода от 21.03.2025 г. до датата на
изготвяне на справката – 01.07.2025 г. Същевременно от представеното и
прието като доказателство Удостоверение, издадено от ТД на НАП София, се
установява, че ищецът не е декларирал осигурителен доход в периода от
01.01.2025 г. до 01.07.2025 г. освен при ответника. От това удостоверение се
установява също, че ищецът не е декларирал и осигурителен доход като
самоосигуряващо се лице, в каквато връзка ответникът възразява, че ищецът
не е ангажирал доказателства.
Следователно, доказано е оставането на ищеца без работа за периода
след прекратяването на трудовото му правоотношение до приключването на
съдебното дирене - от 20.01.2025 г. до 01.07.2025 г., което е в пряка причинно-
следствена връзка с незаконното прекратяване на трудовото правоотношение
от работодателя.
Съгласно чл. 228 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя се определя за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно
обезщетение.
От представеното допълнително споразумение към трудов договор от
01.2024 г. и справка за начисления и удръжки на Д. Б., издадена от ответника
се установява, че дължимото обезщетение при незаконно уволнение по чл.
225, ал. 1 от КТ за периода от 20.01.2025 г. до 01.07.2025 г. е в размер на
20925,78 лв. Същата е формирана както следва:
Основната заплата на ищеца за последния му пълен отработен месец –
месец декември 2024 г. е възлизала на 2712 лева. Към същата следва да се
прибави 34% от основната заплата за допълнително трудово възнаграждение
за придобит стаж и професионален опит, както и 90 лева за клас
професионална квалификация. Сборът следва да се умножи по 5, колкото са
пълните месеци, през които ищецът е бил без работа, вследствие на
уволнението. По този начин се получава следното: 2712 + (34% от 2712) + 90 =
2712 + 922,08 + 90 = 3724,08 лв. Този сбор се умножава по 5 и се получава
18620,40 лева. По отношение на периода от 20.01.2025 г. до 31.01.2025 г.,
както и за 01.07.2025 г. следва да се изчисли какво е среднодневното трудово
възнаграждение съобразно последното му възнаграждение за пълен отработен
месец, т.е. сумата от 3724,08 лева следва да се раздели на броя работни, през
8
които ищецът е работил през месец декември 2024 г. – 21, след което
получената сума следва да се умножи по броя дни, за които следва се
пресметне обезщетение през месец януари и юли, които са общо 13 дни. И
така, когато 2369,64 се раздели на 21 се получава 177,34 лева среднодневно
трудово възнаграждение за месец декември 2024 г. Когато това
възнаграждение се умножи по 13 се получава размера на дължимото
обезщетение за периода от 20.01.2025 г. до 31.01.2025 г. и за 01.07.2025 г., а
именно 2305,38 лева. Така общия размер на дължимото обезщетение за
оставане на ищеца без работа възлиза на 18620,40+2305,38 = 20925,78 лева.
Поради горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ е основателен и доказан по размер частично за сумата от 20925,78 лв. и
като такъв следва да бъде уважен за тази сума, а в останалата част следва да се
отхвърли, като на ищеца се присъди и законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.03.2025 г., до
окончателното й плащане. В този смисъл е и ТР № 3/1996 г., постановено по
гр. д. № 3/1995 г., ОСГК на ВС. Претенцията за присъждане на законна лихва
в периода от издаването на уволнителната заповед до предявяването на иска
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
По правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът носи тежестта за
направените в исковото производство разноски от ищеца, но доколкото
доказателства за направени разноски от ищеца не бяха представени, то
ответникът не следва да бъде осъден да заплаща такива в полза на ищеца.
Съобразно уважената част от исковете по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати държавна такса по водене на делото в размер на
по 30 лв. за всеки от двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ, както и сумата от 837,03, лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ или общо 897,03 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
както и при прекратяване на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на
ответника също се дължат разноски. Съобразно представения списък с
разноски и договор за правна помощ от ответника, уговореното адвокатско
възнаграждение по иска за заплащане на обезщетение в размер на 43832,64
лева (първоначалната цена на този иск преди изменението на размера му)
възлиза на 5734,80 лева с ДДС. От ищеца бе направено възражение за
прекомерност на така претендираните от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение. Така направеното възражение за прекомерност е
основателно, като следва да бъда намален размера на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар за защита по иска за присъждане на обезщетение за
оставане без работа. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (НВАР), съобразно първоначалната цена
на иска, минималният размер на адвокатско възнаграждение по такъв иск
възлиза на 4156,61 лева без ДДС. Съдът намира, че близък до този размер на
адвокатско възнаграждение би отговарял на фактическата и правна сложност
на иска, поради което съдът намира, че хонорарът на ответника по този иск
следва да бъде намален от 4779 лева без ДДС на 4160 лева без ДДС или 4992
лева с ДДС.
9
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е
отхвърлен за сумата от 1906,86 лева, а пък делото е прекратено поради
оттегляне на същия иск за сумата над 22832,64 лева до предявения размер от
43832,64 лева или точно за 21000 лева. При това положение разноски се
дължат за ответника за отхвърлената и оттеглената част от иска възлизаща
общо на 22906,86 лева. Тази сума пропорционално на целия първоначален
размер на иска представлява приблизително 52% от същия. Следователно в
полза на ответника следва да бъде присъдено 52% от намаления от съда
размер на адвокатско възнаграждение – 2595,84 лева, която сума ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от иска и съразмерно на оттеглената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Д. И. Б., ЕГН
**********, извършено със Заповед № РД 08-45/20.01.2025 г. на Началника на
РУО – София област, с което на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, във връзка с чл.
107а, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между Д. И. Б.
и Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман, БУЛСТАТ
*********, представлявано от директора С. Г. Б., като ГО ОТМЕНЯ, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. И. Б., ЕГН **********, на длъжността „Директор
на училище“ в Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман, която е
заемал преди уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман, ул.
„Цар Освободител“ № 174, представлявано от директора С. Г. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. Б., ЕГН **********, сумата от 20925,78 лв. /двадесет
хиляди деветстотин двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за оставането на Д. И. Б., ЕГН **********, без
работа, поради незаконното уволнение за периода от 20.01.2025 г. до
01.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 07.03.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата НАД 20925,78 лв. ДО пълния предявен размер от 43832,64 лева,
ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до окончателното й изплащане,
както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху
уважената част от иска за периода от издаването на заповедта за уволнение -
20.01.2025 г. до 07.03.2025 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман, ул.
„Цар Освободител“ № 174, представлявано от директора С. Г. Б., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Ихтиман сумата от 897,03 лв.
/осемстотин деветдесет и седем лева и три стотинки/, представляваща
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Професионална
10
гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ихтиман, ул. „Цар Освободител“ № 174,
представлявано от директора С. Г. Б., сумата от 2595,84 лева /две хиляди
петстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената и оттеглената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 и 4 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от постановяването му на 15.07.2025 г., съгласно чл. 315, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
11