№ 2784
гр. В., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110100011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Производството е в
първа фаза, по допускане на делбата.
Образувано е по искова молба на Л. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В.“
**** срещу Г. Н. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В.,
ул.“Т. К.“ ****, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следната вещ: апартамент с
идентификатор № **** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на
АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ **** с площ 92,65кв.м., състоящ се от: коридор,
кабинет, баня-тоалет, баня- тоалет, спалня, кухня, дневен тракт и килер, ведно с 13,4714%
ид.части от общите части на сградата, при квоти от ⅓ ид.ч. за ищеца и по ⅓ ид.ч. за всеки
от ответниците.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба: Наследница е заедно с ответниците на Г. Т. Г., починал на
19.05.2021г. За процесния имот узнала след като й бил съставен АУАН за неплатен данък и
такса смет. Сочи, че е платила задълженията от 2013г. до настоящия момент за припадащата
й се ⅓ ид. част от имота. Твърди, че имотът не е СИО, а е бил лична собственост на
наследодателя й, придобит от него ½ по наследство от баба й – М. К. С., а другата ½ ид.част
въз онова на договор за дарение от неговата сестра – П. Г.. Към настоящия момент страните
не можели да постигнат съгласие за доброволна подялба на имота, което обосновава интерес
от подаване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Сочи се, че не
апартамента, а дворното място е придобито по наследство и дарение от общия им
наследодател. Последният продал част от дворното място, а с последваш НА
съсобтсвениците на ПИ учредили право на строеж и си запазили обекти от жилищната
сграда. Оспорва се твърдението, че имотът не е придобит в СИО, доколкото същият бил
изграден по време на брака. Твърдят, че квотите не са посочени правилно и следва да бъдат :
4/6 ид.част за Г. Г., 1/6 ид. част за Н. Г. и 1/6 ид. част за Л. Ц..
В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Ответниците чрез процесуалния си
1
представител, поддържат отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и водно от приобщеното удостоверение за наследници
с изх. № АУ063242ОД/23.06.2023г., издадено от Община В., същите са законни наследници
на Г. Т. Г., починал на 19.05.2021г., както следва: Г. Г. – съпруга, Л. Ц. – дъщеря и Н. Г. – син.
Видно от протокол от 15.03.1988г., по гр.д. дело № 332 по описа на ВРС за 1988г., е
одобрена постигната между страните спогодба, с която са възложени в дял на Т. Г. С. и М. С.
жилище, ведно с 130кв.м ид. част от дворно място, цялото с площ 215кв.м, представляващо
имот пл. 11, в кв. 293 по плана на 9-ти подрайон на гр. В., с адм. адрес гр. В., ул.“Т. К.“ № 5.
С договор за дарение, обективиран в НА № 89, том IV, дело № 1074/2008г. П. Г.
дарява на брат си – Г. Г. собствената си ½ ид. част от недвижим имот, а именно: 130кв.м
ид.части от дворно място, цялото с площ 215кв.м, представляващо УПИ XIV – 11, в кв. 293
по плана на В., с адм. адрес гр. В., ул.“Т. К.“ № 5.
Видно от представеното удостоверение за наследници, че след смъртта си на
11.01.1996г. М. С.а е оставила наследници по закон, както следва: Т. С. -съпруг, починал на
22.11.1997г., П. Г. - дъщеря и Г. Г. – син.
От приобщеното удостоверение за наследници на Т. С., починал на 22.11.1997г., се
установява, че след смъртта си съшщият е оставил наследници по закон, както следва : Г. Г. –
син и П. Г. – дъщеря.
С договор за дарение, обективиран в НА № 124, том III, дело № 391/2007г. Г. Т. Г. е
дарил на „Юстиниан“ ООД чрез управителя Г. Ч. 15кв.м ид.части от УПИ XIV – 11, с адм.
адрес гр. В., ул.“Т. К.“ № 5.
С договор за покупко - продажба по НА № 160, том І, дело № 138/2010г. от
31.05.2010г. Г. Т. Г. продал на Г. Красимиров Крайчев 82,56кв.м. ид. част от ПИ с
идентификатор № 10135.1501.152 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ ****, целият с площ 237кв.м.
С договор за съучредяване на право на строеж, обективиран в НА № 86, том II, дело
№ 258/2010г. от 23.08.2010г. Г. Т. Г. си е запазил правото на строеж върху ПИ с
идентификатор № 10135.1501.152 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ ****, целият с площ 237кв.м., срещу
учредено право на строеж върху апартамент с идентификатор № **** по КККР одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ **** с
площ 92,65кв.м., състоящ се от: коридор, кабинет, баня-тоалет, баня- тоалет, спалня, кухня,
дневен тракт и килер, ведно с 13,4714% ид.части от общите части на сградата.
Видно от представеното удостоверение, Г. Т. Г. и Г. Н. Д. са сключили гр. брак на
09.04.1977г., с акт № 0141Б/09.04.1977г., издаден от длъжностно лице при Община В..
За доказване на твърденията си, че апартаментът е построен по време на брака и
същият представлява СИО, ответниците ангажираха гласни доказателства чрез водените от
тях двама свидетели.
Св. С. Т. / без родство със страните/ изложи пред съда, че процесното жилище е
построено от наследодателя и съпругата с техни собствени средства. Учредители със
собствени средства построили сградата, доколкото строителната фирма фалирала.
Средствата за апартамента били осигурени от родителите на Г.. Твърди, че строежът е
започнат през 2009г. и бил завършен след около две години. Сочи, че освен със средства
наследодателят и съпругата му вложили и личен труд, Г. – като пазач на строителни
материали в сградата, а съпругът й работил на строежа.
Св. М. Б., /сестра на ответницата/, чиито показания съда цени при условията на чл.
2
172 ГПК, разказва, че процесното жилище е построено през 2010г., с лични средства на Г. и
Г.. Твърди, че сестра й и родителите й са вложили в жилището лични средства. С тази цел
били продадени имоти в Силистренско. Лично тя е дала на сестра си 2000лева, а родителите
й внесли първоначална вноска в размер на 17000лева. Сочи, че 4700лева са платени на
бащата на Г. за прехвърляне на имота, който е бил негова собственост. Излага, че зет й е
работил по застрояването на сградата с труд, а те допълнително осигурили и средства.
Жилището било построено по време на барака им през 2010г., датиращ от 1977г.
От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за:
наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата,
основанието на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
Ищецът е твърдял, че процесния имот е придобит по наследство и по дарение от
наследодателя Г. Т. Г. и същият представлява негово лично имущество, а не СИО.
Събраните писмени и гласни доказателства обуславят извод, че имотът,
представляващ жилище е придобит от наследодателя Г. Т. Г. и съпругата му Г. Н. Д. по време
на техния брак с общи средства и труд, т.е. в режим на семейна имуществена общност.
Бракът е прекратен със смъртта на наследодателя Г. Т. Г., починал на 19.05.2021г. и след
влизане в сила на СК от 2009г., поради което това е приложимият закон за уреждане
имуществените отношения между съпрузите.
Съгласно чл. 21, ал.1 и ал.3 СК вещните права придобити от съпрузите по време на
брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на
противното.
В чл. 22 СК, законодателят е посочил кое имущество е лично, в т.ч. са вещните права,
придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение
и прочие.
С Тълкувателно решение № 4/2019г. от 14.04.2022г. по Тълкувателно дело № 4/2019г.
ОСГК на Върховния касационен съд се прие, че при извършен строеж от съпрузи по време
на брака им, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от
построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се
придобива в режим на съпружеска имуществена общност, ако в имуществените отношения
между съпрузите е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс. Ето защо,
настоящият състав намира, че презумпцията за съвместен принос не е оборена, а напротив
по категоричен начин се установи, че жилището е съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на наследодателя, чиито законни наследници са съсобственици в
режим на обикновена съсобственост. Следователно, Г. Н. Г. е придобила половината от
придобитите права на основание чл. 28 СК /2009г./, т.е 1/2 ид.ч., а в останалата 1/2ид.ч. по
силата на наследствено правоприемство от съпруга си е придобила част равна на частта на
всяко дете, на основание чл. 9, ал.1 ЗН. В случая, децата на наследодателя са две, поради
което и следва да се приеме, че всеки от тях, Л. Г. Ц. и Н. Г. Г. се явява собственик на по
1/6ид.ч. /1/2:3/, а преживялата съпруга на общо 4/6ид.ч. /1/2+1/6/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС на
следната вещ:
- Апартамент с идентификатор № **** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., ул.“Т. К.“ **** с площ 92,65кв.м.,
състоящ се от: коридор, кабинет, баня-тоалет, баня- тоалет, спалня, кухня, дневен тракт и
килер, ведно с 13,4714% ид.части от общите части на сградата, между съсобствениците и
при квоти, както следва:
- 1/6 ид.част за Л. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В.“ ****
- 4/6 ид.ч. за Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Т. К.“ ****.
- 1/6 ид.ч. за Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Т. К.“ ****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4