Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 07.06.2021г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2014 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

 Ищецът „Б.Х.“ ЕООД твърди, че на 21.11.2019г. е предоставил на ответника паричен заем в размер на 250 000 лева. Сумата е била преведена по банкова сметка ***, открита в „Инвестбанк“ АД. При сключването на договора за заем е било уговорено, че заемната сума ще бъде върната в срок до 10.12.2019г., както и че заемателят дължи лихва върху заетата сума от 4. 78% годишно за срока на договора. Въпреки уговорената дата за връщане на заетата сума, ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на сумата, както и не е заплатил договорна лихва, която за периода от 21.11.2019г. до 31.12.2019г. е в размер на 1 360. 97 лева. Поради забава на ответника за връщане на предоставената в заем сума, ответникът дължи и законна лихва за забава върху главницата, която за периода от 01.01.2020г. до 16.10.2020г. е в размер на 20 138. 89 лева.

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 250 000 лева предоставена по договора за паричен заем от 21.11.2019г., със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (16.10.2020г.) до окончателното плащане, 1 360 лева договорна лихва за периода от 21.11.2019г. до 31.12.2019г., както и 20. 138. 89 лева законна лихва за забава върху главницата от 01.01.2020г. до 16.10.2020г.

В условията на евентуалност сумата от 250 000 лева се претендира като получена от ответника без основание, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и 20 138. 89 изтекла лева за забава за периода от 01.01.2020г. до 16.10.2020г., евентуално сумата от 250 000 лева се претендира по общото правило  на неоснователното обогатяване, със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

 

Ответникът „Б.Г.И.“ ЕООД не е дал отговор на исковата молба.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

По предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

На 21.11.2019г. между страните е бил сключен Договор за паричен заем, съгласно който ищецът, като заемодател, се е задължил да предаде в собственост на ответника, заемател,  сумата от 250 000 лева, наричана заемна сума, а заемателят се е задължил да върне заемната сума и уговореното възнаграждение по реда и съгласно условията на договора (чл. 1). Предаването на заемната сума е трябвало да се извърши по банков път (чл. 2), а заемната сума и уговореното възнаграждение да бъдат върнати до 10.12.2019г. (чл. 3). Съгласно клаузата на чл. 4.1, дължимото от заемателя възнаграждение е представлявало 4.78% годишна лихва. Ако заемателят е забавил с повече от три месеца изпълнението на задължението си за връщане на заетата сума в срока по чл. 3, ал. 1, той е дължал неустойка от 10% от заетата сума.  

Обстоятелствата  се установяват от представения от ищеца по делото договор от 21.11.2019г. като писмено доказателство.

Заемната сума от 250 000 лева е постъпила по сметка на ответника в „Инвестбанк“ АД на 21.11.2019г., съгласно представено по делото платежно нареждане за кредитен превод. 

На база годишен лихвен процент от 4. 78%, лихва върху сумата от 250 000 лева за периода от 21.11.2019г. до 10.12.2019г.  е в размер на 663. 89 лева. 

За периода от 01.01.2020г. до 15.10.2020г., включително, върху сумата от 250 000 лева е изтекла лихва за забава  от 20 069. 44 лева съответно на промените в основния лихвен процент за периода. В този смисъл е представената от ищеца  справка, както и служебно извършена от съда справка по сайта Calculator.bg относно законната лихва. 

 

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

Страните са обвързани от договор за заем, съгласието за който е било постигнато писмено и изрично. Заемната сума от 250 000 лева, предмет на договора, е била предадена от ищеца - заемодател на ответника - заемател, с което договорът, който е реален,  е породил действието си и за ответника е възникнало задължение да върне сумата по заема в уговорения срок – до 10.12.2019г.  Сумата не е била върната от ответника и той дължи плащането й. Предявеният от ищеца иск по  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за  сумата от 250 000  лева е основателен и следва да бъде уважен.

Изрично в договора между страните е била уговорена лихва за ползване на заемната сума от предоставянето й (21.11.2019г.) за  срока на договора  (до 10.12.2019г.),  на годишна база, която лихва е била дължима с главницата на уговорената падежна дата – 10.12.2019г., при което е основателен е и искът по  чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за възнаградителна (договорна) лихва за периода от 21.11.2019г. до 10.12.2019г., съответно в размер на 663. 89 лева.

 В останалата част – до размера от 1 360. 97 лева, и периода до 31.12.2019г. предявеният иск за възнаградителна лихва е неоснователен. Липсва уговорка между страните възнаградителна лихва да се дължи извън срока на договора.   

 

След изтичане на определения ден за плащане на главницата и възнаградителната лихва (10.12.2019г.),  ответникът е бил в забава и  е дължал лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.).

По делото лихва за забава се претендира от 01.01.2020г. върху главницата и така тя се присъжда, като до датата на исковата молба (15.10.2020г., включително) - 20 069. 44 лева.  Дължима е и лихва от датата на исковата молба (16.10.2020г.) до окончателното плащане на главницата.

Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекла лихва в останалата част (20 138. 89 лева) следва да бъде отхвърлен, тъй като сумата включва и денят 16.10.2020г., датата на исковата молба.

 

Без значение е, че по договора за заем  е уговорена неустойка за забава при плащането на главницата. Съгласно съдебната практика може да се присъди обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение и ако страните  са уговорили неустойка за този вид неизпълнение, щом тя не е била предявена и  платена от длъжника. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор (Решение № 230 от 13.07.2011г. по т.д. № 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 68 от 09.07.2012г. по т.д. № 450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 09.10.2015г. по т.д. № 2304/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 120  по т.д. № 1032/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 210 от 11.12.2018г. по т.д. № 2874/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.).

 

По предявените  исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

При уважаване на предявените главни искове,  предявените при условията на евентуалност искове по  чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат оставени без разглеждане.

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за дължима и платена  държавна такса по исковата молба от 10 859. 99 лева и  7 000 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 25.05.2021г., общо лева 17 859. 99 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими 17 809. 57 лева от разноските.   

Ищецът е поискал присъждане и на направените разноски в обезпечително производство по обезпечение на бъдещ иск – по ч.т.д. № 1126/2020г. по описа на Варненския окръжен съд. Тези разноски се установяват в общ размер от 2 031 лева, от които 40 лева платена държавна такса, 10 лева за издаване на обезпечителни заповеди, 15 лева за вписване на възбрана,  66 лева за налагане на запор по сметки пред частен съдебен изпълнител и 1 900 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и съответно на разрешението по т. 5 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, от  разноските в обезпечителното производство са дължими  2 025. 27 лева.

 

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

 

            ОСЪЖДА „Б.Г.И.“ ЕООД,  с ЕИК *******и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Б.Х.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, к.к.“Златни пясъци“, хотел „Болеро“, на основание  чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 250 000 лева (двеста и петдесет хиляди лева) главница  и 663. 89 лева (шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019г. до 10.12.2019г. по Договор за паричен заем от 21.11.2019г., със законната лихва за забава от 16.10.2019г. до окончателното плащане на главницата от 250 000 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 20 069. 44 лева (двадесет хиляди шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), изтекла лихва от 01.01.2020г. до 15.10.2020г., включително,  а на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД – сумата от   17 809. 57 лева (седемнадесет хиляди осемстотин и девет лева и петдесет и седем стотинки) разноски по настоящото дело и 2 025. 27 лева (две хиляди двадесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) разноски по водено производство за обезпечение на бъдещ иск, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за възнаградителна лихва в останалата част до пълния предявен размер от 1 360. 97 лева, съответно период,  иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от 20 138. 89 лева, съответно период, както и ОСТАВЯ без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове по  чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                                   Съдия: