Номер 21822.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаII-ри въззивен граждански състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Надя Г. Пеловска-Дилкова
Секретар:Галина Е. Вълчкова
като разгледа докладваното от Мария Г. Аджемова-Василева Въззивно
гражданско дело № 20201400500369 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 9499/09.07.20 г. на С. Н. Н. с ЕГН *** от село ***,
подадена чрез особен представител назначен при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв.
Кр. К. от Врачанска адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Враца № 339/23.06.20 г.
постановено по гр. дело № 2299/19 г. в ЧАСТТА, с която е прието за установено на осн. чл.
422 от ГПК по отношение на въззивника С. Н., че съществува вземане срещу него на
дружеството ищец "А1 България" ЕАД със седалище гр. София за сумата 308 лв.
представляваща стойността на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, заедно с незаплатена вноска за цената на закупена вещ за периода 12.10.16 г. -
11.04.17 г. по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 10.04.14 г.,
приложение № 1 към договор № *** от 18.12.15 г. за мобилен телефон номер *** и договор
за продажба на изплащане от 18.12.15 г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 22.11.18 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата 53.66 лв. представляваща обезщетение за забава
върху непогасената главница за периода от 28.10.16 г. до 21.11.18 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3099/26.11.18 г. по ч. гр. д. № 5017/18
г. на районен съд гр. Враца, а също и в частта, с която на дружеството ищец са присъдени
съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост на предявените искове, тъй
като следвало ищецът да предяви отделни кумулативно съединени искове за всяка от сумите
1
по представените от него фактури, както по отношение на претендираната главница, така и
за акцесорното вземане за лихва за забава. По същество, вззивникът на намира, че няма
идентичност между претенцията по заповедното производство и исковото, като само на това
основание следвало предявените искове да бъдат отхвърлени. Въззивникът намира, че
исковете не са доказана по размер, оспорва представените фактури, които не отговаряли на
изискванията на закона за счетоводството, твърди също, че районен съд не е извършил
преценка за наличие на неравноправни клаузи в договорите.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за обезсилване решението на районен съд
или за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на съдебен акт по
същество, с който исковете се отхвърлят изцяло.
Ответното дружество "А1 България" ЕАД представя отговор чрез адв. Д. Ц., в който
мотивира подробно становище за неоснователност на жалбата.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и след съобразяване
становищата на страните, окръжен съд намира за установено следното от фактическа и
правна страна.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна в производството.
Решението на районен съд а валидно и процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Пред първостепенния районен съд гр. Враца са предявени от "А1 България" ЕАД гр.
София срещу ответника С. Н. Н. от село *** обективно съединени искове с правно чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба ищецът
„А1 България“ ЕАД (с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД) гр. София твърди, че на
10.04.2014 г. сключил с ответника С. Н. рамков договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги (джиесем услуги) и закупени продукти през периода 12.10.2016 г. –
11.04.2017 г. Дружеството изпълнило задълженията си по договора. От друга страна,
ответникът не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и
останал задължена към ищеца в качеството му на предприятие-доставчик за сума в общ
размер 351.10 лв. Поради неизпълнение задълженията на ответника, договорите между
страните били прекратени, съобразно клаузите на същите и ищцовото дружество начислило
на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 150.03 лв.
Цитираните суми, обаче, не били платени от С. Н.. Забавата на ответника основавала и
дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва, като за конкретната
забава, ответникът дължал на дружеството ищец сума в размер на 63.15 лв. Поради това,
ищецът депозирал пред ВрРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
2
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 5017/2018 г. по описа на съда. Поради
обстоятелството, че заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на
заявителя били дадени указания за предявяване на исковете.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото
дружество: в размер на 351.10 лв. лв., представляваща неплатената в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги и закупени продукти по рамков
договор № М4065183 от 10.04.14 г. и приложение № 1 към същия договор от 18.12.15 г., с
който е избран месечен тарифен план за тел. номер ***, размер на месечна абонаментна
такса и срок за ползване на услугата, също и незаплатена в срок цена на закупени продукти
по договор за продажба на изплащане от 18.12.15 г. и приложение към този договор № 2 от
същата дата, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата; сумата 150.03 лв. неустойка
в резултат на предсрочно прекратяване на договора; сумата 63.15 лв. представляваща
обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 351.10 лв. лв. за периода
28.10.2016 г. – 21.11.2018 г., като претендира и разноските по настоящото исково
производство и по заповедното.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител адв. К.
подава отговор, с който оспорва изцяло предявените искове.
По така предявените искове, районен съд е събрал относимите доказателства и след
пространен анализ на същите е приел за установена фактическа обстановка по спора, която
се възприема от настоящата инстанция, като съответстваща на събраните писмени
доказателства, при което е безпредметно да бъде отново излагана. При възприетите
фактически обстоятелства по спора и правилно приложени материално правни норми,
районен съд е направил аналитични и задълбочени правни изводи, като е уважил исковата
претенция с правно основание чл. 422 от ГПК на "А1 България" ЕАД срещу С. Н.
ЧАСТИЧНО - за сумата 308 лв. представляваща стойността на месечните абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и незаплатени вноски за цената на закупена вещ в
отчетен период 12.10.16 г. до 11.04.17 г. по договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги от 10.04.14 г., приложение №1 към договор № *** от 18.12.15 г. за
мобилен номер *** и договор за продажба на изплащане № *** от 18.12.15 г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
22.11.18 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 53.66 лв.
представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 28.10.16 г. до
21.11.18 г.
В частта, с която исковата претенция е уважена и която част именно се атакува пред
въззивната инстанция, тъй като, както се посочи, окръжен съд споделя изводите на
първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този извод
3
окръжен съд препраща на осн. чл. 272 от ГПК към мотивите на районен съд гр. Враца.
В останалата част, исковата претенция е отхвърлена от районен съд, но в тази част
решението не е атакувано с въззивна жалба, при което следва да се приеме, че е влязло в
законна сила.
Окръжен съд не споделя заявените във въззивната жалба оплаквания, като намира,
че същите не намират опора в събраните доказателства и закона, като имат защитен
характер. В тази връзка следва да се има предвид следното: В исковото производство
специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 от ГПК се състоят в
съответствие между заявеното и признато вземане в заповедното производство и предмета
на делото очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в
идентичност на страните. В конкретния случай, окръжен съд намира, че тези предпоставки
са налице за предявените от "А1 България" ЕАД искове, тъй като е налице идентичност
между страните, размера на сумите за дължимоста на които се претендира съдебно
установяване и обстоятелствената част на претенциите. Окръжен съд намира, че е налице
съответствието, за което е реч между обстоятелствената част на претенцията описана в
заявлението и в исковата молба, с оглед на следното: В т. 12 от заявлението на "А1
България" ЕАД е посочено, че вземането произтича от договор № М4065183/10.04.14 г. за
електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между длъжника С. Н. Н. , с
индивидуален абонатен номер *** и "А1 България" ЕАД, а в т. 3.2 от представения пред
исковия съд договор № М4065183/10.04.14 г. е посочено, че договора урежда условията
валидни за всички услуги ползвани от абоната С. Н., като всяка избрана от абоната услуга
или пакет услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за ползване, се
описват в приложения представляващи неразделна част от договора. Във вр. връзка с така
уговореното между страните са представени и приложенията уреждащи конкретно
условията по избраните от абоната Н. с абонатен номер *** услуги, а именно: - приложение
№ 1 от 18.12.15 г., стр. 29, допълнение към същото на стр. 32, договор за продажба на
изплащане от 18.12.15 г. с абоната Н. с абонатен номер ***, стр. 31 и приложение № 2 от
18.12.15 г. към договора за продажба на изплащане, стр. 35 от делото.
Наведените във въззивната жалба доводи относно недоказаност по размер на
исковите претенции, доколкото ответникът оспорва представените фактури, тъй като не
отговарят на изискванията на закона за счетоводството, окръжен съд намира за
неоснователни. По делото е установено, че за исковия период, на абоната Н. са издадени 13
бр. фактури за извършените услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен
извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.26.4 от ОУ задължение за фактуриране на
дължимите суми за предоставените услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с
генериране на фактури в електронен вариант, което е видно представените на стр. 36-43
фактури, съдържащи номер на фактурата, дата на издаване, период за който се отнасят и
размер на задължението, както и че са издадени на абоната С. Н., по абонатния номер, с
който той фигурира в системата на "А1 България" ЕАД. В нормативен акт или в ОУ няма
4
поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може
да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква
изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбите на ОУ. При наличието на уговорен
срок за плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да
изпадане длъжникът в забава, както е в конкретния случай.
Следва да се посочи още, че фактурите нямат характер на официален свидетелстващ
документ и при оспорването им не е необходимо откриване на производство по реда на
чл.193 ГПК, доказателствената им сила се преценява с оглед на всички събрани по делото
доказателства, като в тази връзка според окръжен съд, първостепенният съд правилно е
ценил представените фактури и е обосновал правните си изводи на същите. По делото не са
представени каквито и да било доказателства, които да разколебаят по някакъв начин
доказателствената сила на представените от ищеца фактури.
Съдът намира, за неоснователно и последното заявено във въззивната жалба
оплакване, че не е извършена преценка за наличие на неравноправни клаузи в процесните
договор и приложения. В тази връзка според окръжен съд, към момента на сключване
между страните на договор № М4065183/10.04.14 г. за електронни съобщителни услуги и
закупени продукти и приложенията към същия от 18.12.15 г., са съобразени нормите на
действащия в този момент ЗЗП, конкретно нормата на чл. 143 от Закона. Процесният
договор и приложенията към същия не съдържат клаузи, които са във вреда на потребителя,
които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравноправие между правата и задълженията доставчика и потребителя.
В заключение, при съвпадение правните изводи на въззивния съд с тези на
първостепенния районен съд, в обжалваната част решението на районен съд следва да бъде
потвърдено.
При изхода от спора на ответното по жалба дружество следва да се присъдят
направените в настоящата инстанция разноски в размер на 150 лв. - внесено възнаграждение
за особения представител на въззивника С. Н., адв. Кр. К.. Пред окръжен съд не са
представени доказателства за направени други съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното окръжен съд гр. Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение на районен съд гр. Враца №
339/23.06.2020 г. постановено по гр. дело № 2299/19 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Н. Н. с ЕГН ********** от село ***, *** да заплати на "А1 България"
ЕАД с булстат ***, със седалище гр. София сумата 150 лв. представляваща разноски за
настоящата инстанция.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6