Решение по дело №1064/2015 на Районен съд - Разград

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                            № 323, 14.10.2016г., гр.Разград

 

                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

на шестнадесети септември                                   две хиляди и шестнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1064/2015г. по описа на РРС:

 

Производството е делба ­ІІ фаза.

                С влязло в сила решение- І/05.10.2015г. по делото е допусната съдебна делба между А.Н.А. и И.А.И. на поземлен имот с идентификатор 77308.502.362, находящ се в гр.** с площ от 886кв.м., ведно с находящите се в имота едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.1 с площ от 118кв.м., едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.2 със застроена площ от 57 кв.м. при граници на имота: имоти идентификатори №№ *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** ПРИ РАВНИ ПРАВА.

Ищцата А.Н.А. предявява претенция по чл.31 ал.2 ЗС загдето е била лишена от ползването на собствената си ид.ч. за периода 19.05.14г.-17.06.16г., която оценява на 2500лв., както и по чл.30 ал.3 ЗС ответникът да й заплати ½ от платения местен данък и такса смет за 2015г. от 16.47лв.

Ответникът И.А.И. е направил възлагателно искане по чл.349 ал.2 ГПК.  В срок предявява и претенции по чл.12 ал.2 пр.2 ЗН спрямо ищцата за сумата от 12000лв., явяваща се половината от теглен от ответника кредит за построяването на къщата, както и по чл.30 ал.3 ЗС сумата 160.42лв., явяваща се ½ от заплатените данък сгради и такса смет за периода 2007-2014г..

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която имота е реално неподеляем спрямо правата на страните.  Стойността му е 42000лв., като стойността на дяловете е по 21000лв. Размерът на обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС за периода 19.05.14г.-17.06.16г. е определено на 1500лв. Заключението на в.л. не е оспорени и е прието от съда.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: В делбената маса е включен един неподеляем, съобразно правата на страните имот. Тъй като съделителите са повече от реалните дялове, които могат да бъдат образувани, допуснатият до делба имот, ако не може да бъде  възложен по чл.349 ал.2 ГПК следва да се изнесе на публична продан.

В случая е направено възлагателно искане, което обаче е неоснователно, предвид наличието на смесена съсобственост по отношение на деления имот:­ собственост на ид.ч., наследство на ид.ч. и договор за издръжка и гледане на ид.ч. Съгласно т.8 от ТР №1/2004г. на ОСГК ВКС при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288 ал.3 ГПК/отм./, респ.чл.349 ал.2 ГПК. Делбата следва да се извърши на основание чл. 288 ал.1 ГПК /отм./, респ.чл.349 ал.1 ГПК, чрез изнасяне имота на публична продан.

Досежно претенцията по сметки по чл.12 ал.2 пр.2 ЗН.

Ответникът твърди, че е сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, теглейки кредит в размер на 24000лв. от Банка ДСК и тъй като не е възнаграден по друг начин иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Това са твърденията му във втората фаза на делбата.

 В първата фаза на делбата, в писмения си отговор обаче И. твърди друго, а именно, че двамата с неговия баща са теглили банков заем от 24000лв. Към отговора ответникът е приложил собственоръчно написан частен документ, неподписан, в който твърди, че двамата с неговия баща са теглили от ДСКаса пари за строежа на къщата.

Тези твърдения имат значение за конкретизиране на размера на претенцията по чл.12 ал.2 пр.2 ЗН- 12000лв. /1/2 увеличение/, ако заемът е теглен от ответника или 6000лв. /1/4 увеличение/, ако е теглен от ответника и наследодателя.

В конкретния случай размерът на претенцията е без значение, с оглед нейната недоказаност. За твърденията си, че е теглил заем от ДСКаса, и че размерът му е бил 24000лв. ответникът не ангажира годни доказателства. Показанията на свидетелите досежно фактите кой е теглил заема от ДСКаса, неговия размер и кой го е изплащал не могат да бъдат ценени от съда тъй като съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 т.3 ГПК се явяват недопустими. Става въпрос за договор на стойност над 5000лв., сключен  банка, а не между роднини, по отношение на които се допуска изключението.   

Претенциите по чл.30 ал.3 ЗС на всяка страна са основателни. На ищцата за сумата от 16.47лв. за ½ от платения местен данък и такса смет за 2015г. от 16.47лв. и на ответника за сумата 160.42лв., явяваща се ½ от заплатените данък сгради и такса смет за периода 2007-2014г..

Претенцията по сметки /чл.31 ал.2 ЗС/ на ищцата за 1500лв. е основателна. Не се спори между страните, че ищцата няма достъп до имота, няма ключ. Едва на 03.06.16г. ищцата е поканена от ответника да се яви и да получи достъп до имота. Ето защо до този момент същият дължи обезщетение за ползването на имота. Неоснователно е възражението на ответника, че ползва само две стаи, а къщата като цяло е негодна за живеене, тъй като реалната фактическа власт върху обособения имот в цялост /дворно място и сгради/ се упражнява единствено от него. Според заключението на вещото лице размерът на дължимото обезщетение не би се променил и към двете дати-03.06.16г./датата на поканата от ответника/ и 17.06.16г. датата на претенцията на ищцата.

Направените от страните разноски са за тяхна сметка.    

По изложените съображения съдът

 

                              Р         Е          Ш          И         :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК следният поземлен имот: поземлен имот с идентификатор 77308.502.362, находящ се в гр.** с площ от 886кв.м., ведно с находящите се в имота едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.1 с площ от 118кв.м., едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362.2 със застроена площ от 57 кв.м. при граници на имота: имоти идентификатори №№ *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** .

Стойността на имота е 42000лв./четиридесет и две хиляди лева/.

                Получената от проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите А.Н.А. ***, ЕГН ********** и И.А.И. ***, ЕГН **********, при равни права.

                ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция на И.А.И. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

                ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. Н. И. по чл.12 ал.1 пр.2 ЗН за сумата от 12000лв. КАТО НЕОСНАВЕТЕЛНА.

ОСЪЖДА И.А.И. да заплати на А.Н.А. сумата от 16.47лв./шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, явяваща се припадащата се част от направени от последната разноски за местен данък и такса смет за 2015г., както и за сумата от 1500лв./хиляда и петстотин лева/, яваваща се  обезщетение загдето е била лишена от ползването на имота си за периода 19.05.14г.-03.06.16г.

ОСЪЖДА А.Н.А. да заплати на И.А.И. сумата от 160.42лв./сто и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки/, явяваща се ½ от заплатените данък сгради и такса смет за периода 2007-2014г.

ОСЪЖДА А.Н.А. и И. Н. А. да заплатят по сметка на РРС д.т. върху стойността на дела си в размер на 840лв./осемстотин и четиридесет лева/ всеки.

ОСЪЖДА А.Н.А. да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 60.66лв./шестдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ държавна такса върху уважените претенции по сметки.

 ОСЪЖДА И.Н.И. да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 6.40лв./шест лева и четиридесет стотинки/ държавна такса върху уважените претенции по сметки.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: