Р Е Ш Е Н И Е
№ 506
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Борис Михов, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 87 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Б.Н.Б., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. П., против Решение № 2232/29.11.2022 г., постановено по АНД № 5627/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), XVI н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 22-0273-000203/04.07.2022 г., издадено от Началник РУ Хисар при ОД на
МВР – Пловдив, с което на Б. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като
вместо това се отмени изцяло НП. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Началник РУ Хисаря при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производство пред ПРС е било НП № 22-0273-000203/04.07.2022 г.,
издадено от Началник РУ Хисар при ОД на МВР - Пловдив, с което на Б. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за това, че на 04.06.2022 г. в 21,07 часа в гр. Хисаря на
кръстовището на ул. „Васил Левски“ и бул. „Иван Вазов“ в близост до ЖП прелез
управлява личния си лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № *** без поставена
табела с регистрационен номер на определените за това места в предната част на автомобила,
с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За така
установеното е съставен АУАН Серия GA № 583654 от
04.06.2022 г., който касаторът отказал да получи. Административното наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
За пълнота, и с оглед поддържаните касационни доводи, е необходимо да се
посочи, че противно на заявеното от касатора, първоинстанционният съд е обсъдил
всяко едно от свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с
останалия събран по делото доказателствен материал, като се е мотивирал кои от
тях кредитира и кои не, като правилно е даден превес на показанията на
свидетеля Георгиев – актосъставител, не само защото същите са логични,
последователни и кореспондиращи с представените писмени доказателства, а и
защото показанията на свидетеля Я. са твърде общи, за да се формира въз основа
на тях някакъв категоричен извод относно спорния въпрос. Това е така, защото от
една страна не се установява от показанията на този свидетел, след като е
издърпал автомобила на касатора и същият е тръгнал, той да е продължил да кара
заедно с него до момента, в който Б. е бил спрян от органите на МВР в гр.
Хисаря, т.е. за да се приеме, че от момента, в който е видял, че
регистрационната табела е била на мястото си, до момента, в който е извършена
проверката, касаторът не е спирал никъде, евентуално за да установи, че
табелата я няма, а от друга, при положение, че свидетелят твърди, че
„издърпването“ на автомобила от блатото е сторено в късния следобед и касаторът
веднага е тръгнал, не става ясно къде е било това блато и колко време е било
необходимо, за да се стигне до град Хисаря при положение, че за късен следобед
може да се приеме дори до 17,00 часа, а проверката е била в 21,07 часа – почти
4 часа след това.
Настоящият касационен състав не споделя и доводите за маловажност на
нарушението, развити в касационната жалба. В случая липсват доказателства, въз
основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият
извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на
обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана
отговорността на физическо лице. За последното няма доказателства да са налице
такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо
другите лица, които имат същото задължение да управляват само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Фактът, че такова нарушение е
установено за пръв път също не означава, че други такива не са били извършвани,
а и последното би имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед
евентуална повторност или разглеждането им като отегчаващо обстоятелство при
индивидуализиране на наказанието, но в случая административнонаказващият орган
е определил минималния размер на наложената глоба – 50 лева и срок за лишаване
от право да управлява МПС – 1 месец, поради което и това възражение е
неоснователно. Друг е въпросът, че напълно неверни са твърденията в
касационната жалба, че жалбоподателят е на 70 години, с дългогодишен опит като
шофьор, без да е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП,
доколкото от събраните доказателства се установява, че Б. е роден през 2000 г.,
т.е. очевидно не е на 70 години, не е с дългогодишен опит като шофьор,
доколкото СУМПС му е издадено на 09.08.2018 г. и към датата на извършване на
процесното нарушение, съгласно изготвената справка за нарушител/водач, са му
съставени 9 бр. АУАН, въз основа на които са издадени 9 бр. НП, издадени са му
20 електронни фиша и 3 бр. ЗППАМ.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2232 от 29.11.2022 г., постановено по АНД № 5627/2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVI н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.