№ 50212
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110146281 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. Б. срещу Република
България, представлявана от Министерство на финансите, с която се претендира
присъждането на парични суми. Ищецът извлича правото си от постановен неправилен
съдебен акт по в. гр. д. № 2721/2020г. по описа на СГС. Счита, че в нарушение на
процесуалния закон е издадено неправилно решение, което й е причинило вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките както на чл.
129, ал. 3 ГПК, така и на чл. 130 ГПК.
На първо място, с разпореждане от 17.09.2025г. съдът е указал на ищеца да
насочи исковата претенция спрямо надлежна страна, като същият е депозирал молба
на 06.11.2025г., в която излага съображения и отправя отново петитум, че ответникът
Държавата отговаря пряко за имуществените вреди, причинени от незаконно
присъдени недължими разноски от съдии в размер на 742лв. и предизвиканите от това
нематериални вреди в размер на 5000лв.
В т. 2 ТР № 1/30.30.2012 ВКС, ОСГК по гр.д. № 1/2010г. е отклонено
предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса "Когато
исковете по чл. 344, ал. 1 КТ от работник или служител със сключен при условията на
чл. 61, ал. 2 изречение първо КТ трудов договор са предявени срещу ненадлежен
ответник, длъжен ли е съдът съгласно чл. 101, ал. 1 изречение второ ГПК да даде на
ищеца указания в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена,
като определи срок за отстраняване на нередовността", но в решението по т. 1 е
посочено изрично, че „Процесуалната легитимация на страните е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1
КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да
отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за
конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието,
производството следва да бъде прекратено.” В този смисъл и определение №
621/13.08.2014г. по гр. д. № 3675/2014г., IV ГО на ВКС.
В случая, въпреки дадените указания, ищецът продължава да поддържа, че
ответник е Държавата, видно от петитума на молбата с вх. № 364630/06.11.2025г.,
което представлява неизпълнение на дадените указания, последица от което е
приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Но извън изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените
1
искове се явяват недопустими. В практиката на ВКС - Определение № 78/28.01.2013 г.
по ч.гр.д. № 32/2013 г. на IV г.о., ГК на ВКС, Определение № 615/20.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 4318/2017 г. на IV г.о., ГК на ВКС, Определение № 108/20.04.2016 г. по
ч.гр.д. № 1157/2016 г. на I г.о., ГК на ВКС, Определение № 568/08.12.2016 г. по ч.гр.д.
№ 5080/2016 г. на IV г.о., ГК на ВКС, Определение № 438/29.11.2018 г. по гр. д. №
805/2018 г. на III г.о., ГК на ВКС, се приема, че е недопустимо инцидентното
констатиране по повод на иск за вреди от правораздавателна дейност, в частност
влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, разглеждащ делото като
последна инстанция, на порок на съдебния акт, включително неправилност и
недопустимост. Това е така, тъй като подобна констатация би влязла в противоречие с
последиците на решението, в частност със силата на пресъдено нещо на съдебния акт
/чл. 297 и 298 ГПК/ и с принципа на чл. 297 ГПК – за задължителност на влязлото в
сила решение не само по отношение на страните по него и за постановилия го съд, но
и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. Редът за защита срещу
неправилни/недопустими съдебни актове е инстанционният контрол, когато такъв е
предвиден и допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 132 ал. 1 Конституцията на РБ, при
осъществяването на съдебната власт магистратите не носят гражданска отговорност за
техните служебни действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено
престъпление от общ характер. С тази конституционна разпоредба се урежда т.нар.
функционален имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност
на действащия съдия, прокурор или следовател за действия, извършени от него при
изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове, освен
при изрично предвидени от закона изключения - извършеното да представлява
умишлено престъпление от общ характер, като в такъв случай процесуалната
реализация на отговорността по отношение на магистрата следва да се развие по
общия ред. Уреденият функционален имунитет е гаранция за свободното упражняване
на магистратската дейност, като на магистрата се гарантира възможност да
правораздава - да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето
тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по
делото. Съобразно цитираната конституционна разпоредба магистрат може да носи
гражданска и имуществена отговорност на общо основание само за действия, извън
кръга на служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е
последица от действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер.
Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им
качество са допустими само при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че
извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за
търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при
изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер,
извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление.
Държавата, чрез своя орган, не отговаря по аргумент от чл. 7 КРБ за вреди от негови
законосъобразни актове, и това е така, защото вредите принципно предполагат
противоправно, т.с. незаконосъобразно действие или бездействие.
Настоящият съдебен състав споделя цитираната съдебна практика и намира, че е
недопустимо по реда на исковия процес да се ревизира правилността на влязъл в сила
съдебен акт. След като същият е окончателен и влязъл в сила, същият е задължителен
за изпълнение, независимо от несъгласието на някоя от страните с него. Ето защо,
предявените искове се явяват и недопустими съгласно чл. 130 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3