№ 3013
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110145807 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
С искова молба ищецът М. Д. М., ЕГН **********, а адрес: гр. *****, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III”, е предявил отрицателен установителен иск против
„К.И,.И“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин,
***** Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, за признаване за установено, че ищецът не дължи
сума в размер на 298,09 лв., от които: 142,07 лв. – главница, 13,93 лв. – договорна лихва,
17,90 лв. – законна лихва и 125,00 лева – разноски по изпълнителен лист, издаден в полза на
„БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по гр.д. № 21558/2013 г. по описа на СРС, 70-ти
състав, въз основа на който било образувано изп.д. по описа на ЧСИ Стоян Якимов. Сочи,
че вземането, предмет на изпълнителния лист, е придобито от ответника по силата на
договор за цесия от 10.01.2017 г., като последният е конституиран като взискател в
изпълнителното производство, за което ищецът с известие от 02.02.2017 г. бил уведомен.
Поддържа, че процесните вземания са недължими поради липса на облигационна връзка
между страните. Релевира евентуално възражение, че вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност с доводи, че по изпълнителното дело не са извършвани същински
изпълнителни действия, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземането по
изпълнителния лист е недължимо като погасено с изтичане на петгодишен давностен срок.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за неоснователен. Твърди, че на 16.09.2017 г. ищецът бил сключил Договор за кредит №
CASH-04609950 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с универсален правоприемник
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, за вземанията по който бил издаден
1
изпълнителен лист от 20.06.2014 г. по гр.д. № 21558/2013 г., по описа на СРС, 70 състав.
Твърди, че въз основа на изпълнителния лист имало образувано изп. д. № 2049/2014 г. по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, поради което давността относно вземанията била прекъсната,
както и в хода на производството бил извършени редица изпълнителни действия. Въз
основа на договор за цесия от 10.01.2017г. вземанията по процесния изпълнителен лист
били придобити от ответника. На 07.03.2017 г. била депозирана молба за конституиране на
нов взискател от „К.И,.И“ ЕАД, с което действие отново била прекъсвана течащата относно
вземането погасителна давност. Посочва, че в хода на изпълнителното производство били
предприемани изпълнителни действия, с които давността била прекъсвана, като
настъпването на перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността по
отношение на вземанията по ИЛ.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че в полза на праводателя (цедента) на ответника има издаден
изпълнителен лист от 20.06.2014 г. по гр.д. № 21558/2013 г., по описа на СРС, 70 състав.
Вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като цесионер) по
силата на договор за цесия от 10.01.2017 г. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп. д. № 2049/2014 по описа на ЧСИ Стоян Якимов. По изпълнителното дело
спрямо ищеца се претендират следните суми: 142,07 лв. – главница, 13,93 лв. – договорна
лихва, 17,90 лв. – законна лихва и 125,00 лева – разноски.
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело № 2049/2014 по
описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано
срещу ищеца по молба на цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от 20.06.2014г., въз
основа на изпълнителния лист от 02.06.2014г. С молбата за образуване е възложено по чл.18
ЗЧСИ извършване на действия по принудително изпълнение.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, като
има наложена възбрана от 15.10.2014 г. (л.51 по изп.д. № 2049/2014г.), с молба вх.№
012835/07.03.2017г. (л.62) ответникът моли на основание чл.429 ГПК да бъде конституиран
като взискател на мястото на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с оглед сключен на
10.01.2017г. договор за цесия, като в молбата на основание чл.18 ЗЧСИ се възлага
извършване на изпълнители действия. С молба от 16.04.2019г. (л.85) ответникът е поискал
пристъпване към принудително изпълнение с насрочване на дата за опис, оценка и публична
продан на движими вещи. На 20.11.2019г. е наложен запор банкова сметка в ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД (л.90) и в ЕКСПРЕСБАНК АД от 07.10.2019 г. С молба от 25.06.2021 г.
(л.113) взискателят е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК. С постановление от 07.07.2021 г. ЧСИ Стоян Якимов е прекратил изп. д.
2049/2014 г. и е върнал изпълнителния лист на взискателя „Кредит Инкасо Инвестъмнт БГ“
2
ЕАД, което е удостоверено с Протокол за връщане на изпълнителен лист от 18.08.2021 г.
На 18.08.2021 г. взискателят е депозирал молба за образуване на ново изпълнително
производство, във връзка с което било образувано изп.д. № 1637/2021 г. по описа на ЧСИ
Стоян Якимов, като в молбата за образуване било включено искане да се извършат справки
на името на длъжника, да се насрочи дата за опис на недвижимите вещи, както и били
възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител, като на
29.09.2021 г. били извършени изпълнителни действия чрез изпращане на запорни съобщения
(наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „ИЗИПЕЙ“ АД, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНЛА“ АД, „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Спорът по делото се концентрира по въпросите, а именно: извършвани ли са действия,
прекъсващи давността. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
ответникът е доказал извършване на действия, прекъсващи давността поради следното:
Изпълнителният лист е бил издаден по гр.д. № 21558/2013 г., по описа на СРС, 70
състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което и с
оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за вземанията (в който
смисъл е и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.), т.е.
за погасяване на вземането по изпълнителния лист е необходимо да е изтекъл 5г. давностен
срок.
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
3
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. Така и когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на цедента на ответника срещу
ищеца изпълнителен лист (02.06.2014), с молбата за образуване на изпълнително дело
(20.06.2014г.) е възложено на съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни
действия, което според мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи
давността. След образуване на изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия
(наложена възбрана върху недвижим имот от 15.10.2014 г., искането за конституиране на
взискател от 07.03.2017, в която има възлагане по ч.18 ЗЧСИ и запор върху банкови
сметки от 07.10.2019 г.). В периода от 15.10.2014г. до 07.03.2017г., съответно между
07.03.2017г. до 07.10.2019г.. не е изтекъл необходимият давностен срок. В периода от
15.10.2014г . до 07.03.2017г. няма данни за извършвани действия по принудително
изпълнение, поради което съдът приема, че е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
т.е. изпълнителното дело се е прекратило по право. На 18.08.2021 г. взискателят е депозирал
молба за образуване на ново изпълнително дело, в резултат на което е образувано изп.д.
1637/2021 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов. На 29.09.2021 г. са извършени изпълнителни
действия – наложени запори върху банкови сметки.
Настъпването на перемпцията обаче е без правно значение за давността и не изключва
правото на принудително изпълнение и след настъпването й - правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете (в който смисъл са изрично Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. И Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г.
по описа на ВКС , IV г.о.), защото чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да
са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника
преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили
права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а
основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило
по силата на закона, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, а
всички други предприети изпълнителни действия за принудително събиране на паричното
притезание се обезсилват по право с изключение на тези по приключените изпълнителни
способи, от които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публичната продан)
и на редовността на плащанията, извършени от трети задължени лица. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни
4
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане за изпълнително действие на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ (в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 /
2020 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).
Съдът приема, че давността не е изтекла, защото са извършвани действия, прекъсващи
давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС
(относно кои действия прекъсват давността), а именно: на 15.10.2014 г.; 07.03.2017г .;
16.04.2019г.; 20.11.2019г. 25.06.2021 г.; 18.08.2021 и 29.09.2021 г., като между периодите не
е изтекла необходимата 5г. давност, вкл. в периода до 16.02.2022г. (датата на съдебното
заседание, доколкото чл.115ж ЗЗД не намира приложение при предявен отрицателен
установителен иск с оглед принципа „contra non valentem agere non currit praescriptio“
намиращ приложение в утвърденото в трайната съдебна практика по отношение на
придобивната давност правило, че „теклата в полза на ищеца давност не може да се
прекъсне с предявения от самия него иск“, по аргумент на по-силното основание и
правилото, че след като давност не може да се прекъсне от ищеца по предявен от него
отрицателен установителен иск, то не може и да се спре) необходимата давност не е изтекла.
Дори да се вземе предвид спрялата давност по ЗМДВИП, то това не води до различни
правни последици в конкретния случай.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Д. М., ЕГН **********, а адрес: гр.
*****, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на
„К.И,.И“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „*/****,
поради погасяване по давност на вземанията по изпълнителен лист от 02.06.2014г. по ч.гр.д.
21558/2013 г. на СРС, ГО, 70 състав, а именно: 142.07лв. представляваща парично
задължение по договор за кредит от 16.09.2011г., ведно със законна лихва за периода от
5
17.05.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 13.93лв. за периода от
06.01.2012г. до 27.01.2012г. , законна лихва в размер на 17.9лв. за периода от 27.01.2012г. до
13.05.2013г., и 125лв. разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК М. Д. М., ЕГН **********, а адрес:
гр. *****, да заплати на „К.И,.И“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „*/****, сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6