№ 17279
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТА.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТА. Гражданско дело №
20211110108334 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. П. дължи на „Е. п.“
ЕАД /с предишно наименование Ч. Е. Б.“ АД/ следните суми: сумата от 111,60 лева,
представляваща цена на електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: гр. С., бул., №,
вх., ет., ап., за периода от 17.10.2018г.- 15.02.2019г., клиентски №, ведно със законна лихва
от 17.04.2019г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 2,58 лева за
периода от 22.12.2018г. до 09.04.2019г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 21983/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че „Ч. Е. Б.“ АД са се намирали в
облигационно правоотношения с наследодателя на ответника- А. Д. П. за кл. № с
извлечение номер 19005025, които били възникнали, както от факта, че ответникът има
открита партида с уникален ИТН, по която бил заплащал доставена електрическа енергия,
така и съгласно ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ АД,
които били общоизвестни и били публикувани в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързвали всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си за доставка на ел. енергия
за периода от 17.10.2018г. до 15.02.2019г. до адрес: гр. С., ул., №, вх., ап,. От друга страна
наследодателят на ответника не била изпълнила задължението си да заплати доставената и
потребена ел. енергия по издадените данъчни фактури. Сочи, че задължението било
индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни
фактури:[1]фактура № ********* за периода от 17.10.2018г. – 15.11.2018г., издадена на
27.11.2018г., фактура № ********* за периода от 16.11.2018г. до 16.12.2018г., издадена на
28.12.2018г.; фактура № ********* за периода от 17.12.2018г. до 16.01.2019г., издадена на
28.01.2019г.; фактура № ********* за периода от 17.01.2019г. до 15.02.2019г., издадена на
25.02.2019г. Поддържа, че така посочените задължения в описаните фактури били станали
изискуеми, тъй като съгласно ОУ на дружеството абонатът разполага с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумирана ел. енергия, след който период от време,
1
вземането ставало ликвидно и изискуемо, а след изтичане на този срок вземането ставало
годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Поддържа, че в чл. 19, ал. 8 от ОУ било
постановено, че потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж
месечно, като продължителността на периода за плащане бил 10 дни, а неполучаването на
съобщение не освобождавало потребителя от задължението да заплати дължимата сума в
срок. Твърди, че в съответствие с чл. 107 ЗЕ била издадена справка за възникналите
задължения, която съдържала всички претендирани суми по посочените фактури. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Подаденото възражение по чл.414 ГПК е бланкетно.
С Определение № 262552/01.11.2019г., постановено по ч.гр. дело № 21983/2019г. по
описа на СРС, 161-ви състав са конституирани на мястото на починалата в хода на процеса
А. Д. П. наследниците й по закон- А. А. П. и Е. С. Р..
С разпореждане от 15.12.2020г., постановено по ч.гр. дело № 21983/2019г. по описа
на СРС, 161-ви състав е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата
в сила част от заповедта за изпълнение, а именно спрямо Е. С. Р.. Дадени са указания по чл.
415 ГПК на ищеца спрямо А. П..
От приложеното за послужване гр. дело № 13959/2021г. по описа на СРС, 91-ви
състав се установява, че А. А. П. е подала молба за приемане на наследството на А. Д. П. по
опис. С Определение № 20078718 от 26.03.2021г., постановено по цитираното дело, молбата
е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
С оглед на което съдът намира, че предявените искове срещу А. А. П. са допустими.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.
2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния
представител на ищеца, заявено с исковата молба, както и с молба от 13.10.2023г.
Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните доказателства, а именно- справка за консумация на клиент А. Д. П. за ап., ул.,,
фактура № **********/27.11.2018г., фактура № **********/28.12.2018г., фактура №
**********/28.01.2019г., фактура № **********/25.02.2019г., справка за консумация на
клиенти за обект **********, Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-135-11/29.11.2006г., издадена от ДКЕВР, Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ АД, Сертификат, издаден от Издателска къща Ф. п. ООД,
Сертификат за публикуване на реклама, издаден от Телеграф.
Съдът е указал последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване
в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото
в отсъствие на ответника с разпореждането от 02.03.2021г. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК
съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в исковото и
заповедното производство. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил
разноски в общ размер от 101,13 лева /25 лева, държавна такса и 76,13 лева, възнаграждение
на адвокат/, като ответницата дължи половината от тях, а именно 50,56 лева, доколкото за
остатъка до 101,13 лева е издаден изпълнителен лист срещу другия наследник на А. П.- Е.
Р.. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ размер от
87,50 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 114,19 лева, тоест следва да
му се присъдят общо 201,69 лева.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр., бул.,
№, ет., ап.,, конституирана като наследник на А. Д. П., ЕГН **********, дължи на „Е. п.“
ЕАД /с предишно наименование Ч. Е. Б.“ АД/, ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр., бул., №, Б. Б. Ц. следните суми: сумата от 111,60 лева, представляваща цена на
електрическа енергия за обект, находящ се на адрес гр., бул., №, вх., ет., ап., за периода от
17.10.2018г.- 15.02.2019г., клиентски №, ведно със законна лихва от 17.04.2019г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 2,58 лева за периода от
22.12.2018г. до 09.04.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 21983/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА А. А. П. да заплати на „Е. п.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50,56 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело №
21983/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав, както и сумата от 201,69 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на А. А. П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3