Р Е
Ш Е Н
И Е
8390/12.12.2017г.
гр.София, 12.12.2017г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на тринадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ:
Албена Александрова
Мл.с.Андрей Георгиев
при секретаря Илияна Коцева и прокурора………. като разгледа докладваното от съдия
Мая Дамянова гр.д.№12814/2016г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. От ГПК.
С решение от 22.06.2016г. постановено от СРС, 38 с-в., по
гр.д.№34966/2012г. е призвано за
установено по иск с правно
основание чл. 124 ГПК, предявен от „Б.Б.“ ЕООД по отношение на Й.Т.К., че
договор за наем от 01.09.2004 г. е в сила към дата 11.09.2012 г. / датата на
подаване на исковата молба/, тъй като нотариална покана per.
номер
2853, том НБ №71 от 20.03.2012 г. на нотариус №40 при НК не може да породи
прекратително действие, поради това, че наемодателят, поискал прекратяването,
се явява неизправна страна поради неизпълнение на договорните си задължения. С
решението също така е признато за установено по иск с правно основание чл.
124 ГПК, предявен от „Б.Б.“ ЕООД по отношение на С.К.М., К.С.К. и М.С.К./конституирани на мястото на
починалата в хода на производството Ц.Т.М./, че договор за наем от 01.09.2004г.,
е в сила към дата 11.09.2012 г. / датата на подаване на исковата молба/, тъй
като нотариална покана per. номер
2853, том ПБ №71 от 20.03.2012 г. на нотариус №40 при НК не може да породи
прекратително действие, поради това, че наемодателят, поискал прекратяването се
явява неизправна страна поради неизпълнение на договорните си задължения.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Й.Т.К., С.К.М., К.С.К. и М.С.К.. Жалбоподателите считат, че решението на СРС е неправилно и
необосновано. Твърдят, че е неправилен извода на първоинстанциониня съд, че
ответниците са неизправна страна по договорите за наем, тъй като не са
осигурили спокойно ползване на наетите имоти, предвид на разпоредбата на чл.228
от ЗЗД според която основно задължение на наемодателя е да предостави наетата
вещ за ползване от наемателя. .Излагат и доводи по съществото на спора. Молят
обжалваното решение да бъде отменено и
постановено друго с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
разноски.
Ответникът по жалбата „Б.Б.“ ЕО оспорва
същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
СРС е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК
вр. чл.212 ГПК. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на
въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивните жалби /чл. 269
от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за необоснованост и нарушение
на материалния закон.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението
на въззивниците, че предявените искове, предмет на настоящето производство са
недопустими. Фактът, че установителната
претенция е оспорена от противната страна, в достатъчна степен обуславя
наличието на правен интерес у ищеца. Оспорването на правата по сключения наемен
договор от страна на наемодателя поражда нужда от защита чрез установителния
иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. В този смисъл е
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 273 ОТ 15.05.2014 Г. ПО Т. Д. № 2867/2013 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи относно наличие
към датата на исковата молба на облигационно
правотноошения между всеки един от ответниците и ищеца, породени от сключените
помежду им договори за наем от 01.09.2004 г . От анализа на събраните по делото
доказателства не се установява ответниците да са изпълнили задълженията си
уговорени в на чл. 3, т.2 и т.З,
от договора, а именно : да осигурят съдействие на наемателя пред
съответните държавни и общински органи
по повод поставянето на временни сгради в недвижимия имот, както и
построяване на масивни сгради, където е необходимо съгласието на собственика на
имота. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
ищците да са ответниците да са изпълнили и задължението си визиран от
чл.3.1.1.1 от договора да осигурят свободен и безпрепятстван достъп на
наемателя до наетия имот. Следователно ответниците са неизправна страна по
договора за наем, сключен с ищеца. С
оглед на това правилен е и извода на първоинстанциониня съд, че предвид на
това, че в договорите за наем е предвидена възможност за прекратяване
едностранно единствено от наемателя при изправност от негова страна с
едномесечно писмено предизвестие до наемодателя. - чл. 8 Договорите., както и
на това, че към датата на изпращане на нотариалната покана срокът на договорите
не е изтекъл, то никоя от страните не може да се откаже от договорите е едномесечно
предизвестие, както и извода, че процесния договор не може да бъде развален на
осн. чл. 87, ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение на задължения на наемателя,
предвид на това, че страната, която
желае да упражни това потестативно право следва да бъде изправна, а от
събраните по делото доказателства се установи, че ответниците не са изправна
страна по договора. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досежно
предявените на горепосоченото основание искове, поради което на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
В съответствие с гореизложеното
първоинстанционното решение е валидно и допустимо и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.06.2016г.
постановено от СРС, 38 с-в., по гр.д.№34966/2012г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.