№ 22820
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110105951 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Софийска
районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ №
23, представлявана от Административния ръководител Н.Я.З., чрез пълномощника й Е. К.
(прокурорски помощник), против С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .....
Твърди се в исковата молба, че ответницата е била страна по трудов договор № 438 от
03.10.2005 г., сключен със Софийска районна прокуратура. Ответницата е заемала
длъжността „съдебен деловодител“ в Софийска районна прокуратура.
На основание заповед № 621 от 02.03.2018 г. на административния ръководител -
районен прокурор на СРП ответницата е получила за 2018 г. сума за представително облекло
по реда на ЗСВ в общ размер на 1 925 (хиляди деветстотин двадесет и пет) лева на
12.03.2018 г. Със заповед № 133 от 21.01.2019 г. е прекратено трудово правоотношение на С.
Г. С. със Софийска районна прокуратура, считано от 22.01.2019 г.
Съгласно протокол № 2 от заседание на ВСС, проведено на 25.01.2018 г. и чл. 2, ал. 8
от Правила за определяне и изплащане на суми за облекло на магистрати, държавни съдебни
изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители в органите на съдебната власт -
„При прекратяване на трудовите правоотношения на други основания се възстановява
сумата за облекло, пропорционално на неотработено време, като това се отразява в обходния
лист.“ На основание горецитираната норма, ответницата дължи връщане на част от
изплатената й сума за представително облекло за 2018 г., пропорционално на неотработено
време, като за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. същата има 14 броя работни дни в
болничен и 111 работни дни в неплатен отпуск или общо неотработени дни за цялата 2018 г.
в размер на 125 дни.
Ето защо, С. Г. С. е следвало да възстанови сума в общ размер на 614,91 лева, но
независимо от отправените й покани, тя не е върнала посочената сума.
Ищецът е предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК. Заявлението е уважено и е
издадена заповед № 2016 от 18.01.2023 г. по частно гражданско дело № 65942 по описа за
1
2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
С тези обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от заявяване на
претенцията за установяване на задължението на ответницата в размер на 614,91 лв.
(шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължима
за възстановяване сума за представително облекло за 2018 г. пропорционално на
неотработените дни от длъжника и предвид прекратяването на трудовото правоотношение с
длъжника със заповед № 133 от 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на депозиране на заявлението пред съда – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не подава отговор на
исковата молба.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание.
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на Софийска
районна прокуратура да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от
ГПК. С протоколно определение от 19.11.2024 г., съдът допусна развитие на производство по
постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответницата не е предприела никакви процесуални
действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с
разпореждане № 70991 от 17.05.2024 г. и с определение № 42533 от 21.10.2024 г., изрично са
указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване
на неприсъствено решение.
От друга страна, предявения от Софийска районна прокуратура иск, чийто предмет е
връщането на парична сума, получена от ответницата за представително облекло по реда на
ЗСВ, е допусти и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея писмени доказателства.
Съобразно сочените в исковата молбата страни, фактически основания и петитум
претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано лице – Софийска
районна прокуратура, която съгласно пар. 1 т. 1 от ДР на Кодекса на труда притежава
качеството „работодател“ и съответстващата на това процесуална легитимация да предявява
или отговаря по искове, произтичащи от трудово правоотношение. Искът е предявен против
правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на
отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното
упражняване на право на иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, удостоверяващи
обстоятелствата, че С. Г. С. е работила по трудово правоотношение в Софийска районна
прокуратура и че на 12.03.2018 г. е получила сумата от 1 925 лв. за представително облекло.
През календарната 2018 г. ответницата е ползвала 14 дни отпуск поради временна
неработоспособност и 111 дни неплатен отпуск, поради което тя дължи връщане на парите за
представително облекло, изплащани по реда на ЗСВ съразмерно на дните, през които е
ползвала отпуск т.е. сумата от 614,91 лв. В този смисъл, съдът приема, че писмените
доказателства сдържат достатъчно данни, които да обосноват вероятната основателност на
предявения иск.
2
Така посочените аргументи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а установителният иск трябва да бъде уважен
единствено въз основа на извода на съда за неговата вероятна основателност, основана на
твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед
изхода на производството, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените
от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) в
исковото производство и 75 лв. (седемдесет и пет лева) – в заповедното производството.
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Софийска районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в
гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ № 23, представлявана от Административния ръководител
против С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 614,91 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и
деветдесет и една стотинки), представляваща дължима за възстановяване сума за
представително облекло за 2018 г. пропорционално на неотработените дни от длъжника и
предвид прекратяването на трудовото правоотношение с длъжника със заповед № 133 от
21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК пред съда – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 2016 от 18.01.2023 г. по частно гражданско дело №
65942 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... да заплати на Софийска
районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ №
23, представлявана от Административния ръководител сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково производство.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... да заплати на Софийска
районна прокуратура, ЕИК 1218173091476, с адрес в гр. София, бул. „Ген. М. Скобелев“ №
23, представлявана от Административния ръководител сумата от 25 лв. (двадесет и пет
лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса по
частно гражданско дело № 65942 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3