РЕШЕНИЕ
№660/19.09.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Ангелина Латунова……………………………..................и
в присъствието на Прокурор Невена Владимирова……..…………………………...............................като
разгледа докладваното от съдия Байнова и.адм.д.
№624 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Басеус България“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Х., представлявано от Д. К. А. – управител, подадена чрез пълномощник против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА“ГИТ“) - гр.С..
Предявени са три иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер 2600 лв , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения в размер от по 700 лв за осъществено процесуално представителство по АНД №1544/2018г. , по АНД №1546/2018г. и по АНД №1547/2018г. – всички по описа на Районен съд – Пазарджик, както и платено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв за осъществено процесуално представителство по КАНД №274/2019г. по описа на Административен съд Пазарджик, по които с влезли в сила решения са били отменени като незаконосъобразни съотв. Наказателно постановление (НП) №13-001131/31.07.2018г., НП №13-001133/31.07.2018г. и НП №13-001132/31.07.2018г., – всички, издадени от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В депозирана чрез процесуален представител молба ищецът поддържа исковите претенции. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски съгласно представен списък.
Ответникът - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.София, не ангажира становище по предявените искове.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира исковете за основателни и доказани. Предлага исковите претенции бъдат уважени и по размер.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С НП №13-001131/31.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – гр.Пазарджик, на „Басеус България“ ЕООД - Хасково, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) , е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Пазарджик, където е било образувано АНД №1544/2018 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в съдебното производство дружеството е било представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г.Г.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.09.2018 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 700 лева – в брой при сключване на договора. С Решение №516/31.10.2018г. , постановено по АНД №1544/2018г. , съдът е отменил НП №13-001131/31.07.2018г. на Директора на ДИТ – гр.Пазарджик. При липса на касационно обжалване, съдебният акт е влязъл в сила на 28.11. 2018г.
С НП №13-001132/31.07.2018г. на Директора на ДИТ – гр.Пазарджик на „Басеус България“ ЕООД - Хасково, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ , е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Пазарджик, където е било образувано АНД №1547/2018 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд –Пазарджик дружеството е бил представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г.Г.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.09.2018 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 700 лева - в брой при сключване на договора. С Решение №12/08.01.2019г. , постановено по АНД №1547/2018г. , съдът е изменил НП №13-001132/31.07.2018г. на Директора на ДИТ – гр.Пазарджик като е намалил размера на имуществената санкция от 5000 лв на 1500 лв. След проведен касационен контрол, с Решение №296/10.05.2019г., постановено по КАНД №274/2019г. на Административен съд Пазарджик, решението по АНД №1547/2018г. е отменено и вместо него е постановена отмяна на НП №13-001132/31.07.2018г. на Директора на ДИТ – гр.Пазарджик. В касационното производство ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г.Г.. От представения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г. е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по КАНД №274/2019г. на Административен съд Пазарджик сумата от 500 лева - в брой при сключване на договора. Съдебният акт на касационната инстанция като окончателен е влязъл в сила на 10.05.2019г.
С НП №13-001133/31.07.2018г. на Директора на ДИТ – гр.Пазарджик на „Басеус България“ ЕООД - Хасково, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ , е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Пазарджик, където е било образувано АНД №1546/2018 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд –Пазарджик дружеството е бил представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г.Г.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.09.2018 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 700 лева - в брой при сключване на договора. С Решение №2/04.01.2019г., постановено по АНД №1546/2018г. , съдът е отменил НП №13-001133/31.07.2018г. на Директора на ДИТ – гр.Пазарджик. Съдебният акт е влязъл в сила на 09.02.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявени са искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с които се претендират обезщетения за причинени имуществени вреди, вследствие на отменени с влезли в сила съдебни решения наказателни постановления. Заявената обща претенция е насочена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по исковете – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.София, към което юридическо лице принадлежи издателят на трите отменени наказателни постановления.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред ; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че трите наказателни постановления са отменени с влезли в законна сила съдебни решения. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издадените НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установява също, че в резултат тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представените по делото договори за правна защита и съдействие, и за процесуално представителство по образуваните АНД и КАНД, че дружеството-ищец действително е заплатило на адв.Георгиева общо сумата от 2600.00 лв (по 700.00 лв – по АНД №1544/2018г., АНД №1546/2018г. и АНД №1547/2018г. – всички по описа на РС-Пазарджик и 500.00 лв – по КАНД №274/2019г. по описа на Административен съд - Пазарджик). Видно е от четирите договора за правна защита и съдействие, че е уговорено адвокатските възнаграждения да се изплатят в брой, при сключване на договорите. При така установеното, е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на така заплатените суми следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид отменените по съдебен път санкционни актове, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатените адвокатски възнаграждения, съставляват пряка и непосредствена последица от постановените незаконосъобразни наказателни постановления. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен
характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е
налице по делото по отношение на всяко едно от отменените три броя наказателни
постановления. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове. В случая лихвата се претендира от датата
на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главниците, считано
от тази дата – 22.05.2019г.
По изложените съображения, съдът приема,
че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковите
претенции са основателни и доказани, и следва да бъдат уважени. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в общ размер
на 2 600 лева, представляващи направени разноски за адвокатски възнаграждения в
резултат на отменените като незаконосъобразни с влезли в сила решения три броя
наказателни постановления, ведно със законната лихва върху всяка една от
претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.05.2019г.
С оглед изхода на производството,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото
делото разноски в общ размер 1275 лева, съгласно представен списък, от които 75
лева внесена държавна такса (по 25.00 лв за всеки един от предявените искове) и
1200 лева заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.С. да заплати на „Басеус България“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Х., представлявано от Д. К. А. – управител, сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно НП №13-001131/31.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“– гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.С. да заплати на „Басеус България“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Х., представлявано от Д. К. А. – управител, сумата от 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно НП №13-001132/31.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“– гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.С. да заплати на „Басеус България“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Х., представлявано от Д. К. А. – управител, сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно НП №13-001133/31.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“– гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.С. да заплати на „Басеус
България“ ЕООД - гр.Х., разноски по делото в размер на 1275.00 (хиляда двеста седемдесет и пет ) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: