№ 438
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503707 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, срещу решение №261194/13.11.2020год., постановено по гр.дело
№17317/2019год. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от "КНМ
ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу К. Д. Т. от
гр.Варна иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1782,77 лева, представляваща
неотчетена от ответника сума, получена от него в качеството му на
пълномощник на КНМ ГРУП ЕООД, по договор за цесия от 23.10.14г.,
сключен между ищеца като цедент и „Интейк“ ЕООД-цесионер, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.10.19г. до
оконч.изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е
неправилно поради противоречие с материалния и процесуален закон.
Оспорва извода на съда за липсата на състава на чл.40 ЗЗД по отношение на
тристранното споразумение, тъй като уговорката ищецът да бъде лишен от
1
реална парична сума срещу пасивна новация в същия размер, не било в
интерес на ищеца, нито можело да осуети евентуалната му
неплатежоспособност. Излага доводи, че уговорената със споразумението
пасивна новация по неизискуемо вземане била уговорка за плащане преди
падежа, което лишавало упълномощителя от възможността да оперира с
иначе вече заплатената цесионна цена, което го увреждало под формата на
пропуснати ползи. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
К. Д. Т. от гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от "КНМ
ГРУП" ЕООД срещу К. Д. Т. с правно основание чл.284 във вр. с чл.280 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1782,77лева,
представляваща неотчетена и получена ответника в качеството му на
пълномощник на ищеца сума, по сключен договор за прехвърляне на вземане
от 23.10.2014г. между цедента КНМ ГРУП ЕООД и ИНТЕЙК ЕООД.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия от
20.08.2014г. , сключен между „КНМ ГРУП“ ЕООД – цесионер и С. Х. С.-
цедент, ищецът е придобил вземане в размер на 1882,77лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия за
периода 18.12.2010г. до 15.06.2011г. за обект с абонатен №**********, за
което е издадена фактура № **********/28.07.2011г. Излага, че с последващ
договор за цесия от 23.10.2014г. КНМ ГРУП ЕООД е цедирало
горепосоченото вземане на ИНТЕЙК ЕООД срещу сумата от 1782,77 лева,
която продажната цена била заплатена изцяло на ответника, действащ като
пълномощник на ищеца КНМ ГРУП ЕООД, но не е отчетена от него на
упълномощителя.
В отговор на исковата молба ответникът К. Д. Т. оспорва
предявения иск. Оспорва да е получавал цената по цесията като пълномощник
на ищеца. Счита, че процесната сума не се дължи, като се позовава на
2
сключено допълн.споразумение от 23.10.19г., съгласно което е върнал сумата
обратно на цесионера ИНТЕЙК ЕООД. Сочи, че с това тристранно
споразумение били преуредени отношенията на страните по договора за
цесия, като ИНТЕЙК ЕООД е заместило в дълг КНМ ГРУП ЕООД спрямо
първоначалния цедент С. Х. С., поемайки задължението по договора за цесия
от 20.08.2014г., както и е поело ангажимент за събиране на дълга. По силата
на споразумението ответникът в качеството си на пълномощник на КНМ
ГРУП ЕООД върнал на ИНТЕЙК ЕООД получената по-рано като цена на
вземането сума от 1782,77 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявеният иск с правно основание чл.284 във вр. с чл.280 от ЗЗД за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
Видно от представеният по делото договор за прехвърляне на
вземане от 20.08.14г., сключен между С. Х. С. като цедент и КНМ ГРУП
ЕООД като цесионер, първият е прехвърлил на втория вземанията си от
длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на стойност 1882,77лв за платена
без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за цена от
1782,77лв, която се съгласяват да бъде платена в срок от шест месеца,
считано от датата на подписване на договора.
Съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.14г., КНМ
ГРУП ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв.К.Т., прехвърля на
ИНТЕЙК ЕООД вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД
3
на стойност 1882,77лв за платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия, което вземане е придобито от абоната С. Х. С. по
силата на договор за цесия от 20.08.14г., за цена от 1782,77лв, която страните
се съгласяват, че е платена изцяло и в брой при подписването на договора,
който служи за разписка за извършеното плащане.
Видно от приложеното тристранно споразумение от 23.10.14г.,
сключено между С. Х. С., КНМ ГРУП ЕООД, двамата чрез адв.Т., и ИНТЕЙК
ЕООД, чрез управителя Т.Димитрова, страните са приели, че цената за
прехвърляне на вземането, дължимо от “Енерго-Про Продажби“ АД на
стойност 1882,77лв., предмет на договора за цесия от 20.08.2014г., не е
заплатена, като падежът настъпва на 20.02.15г. Прието е, че към датата на
споразумението “КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената
цена в срок, както и да образува гражданско дело, поради което са приели
ИНТЕЙК ЕООД да замени КНМ Груп ЕООД, като длъжник към физическото
лице и да му заплати цената за първоначално прехвърленото вземане. В
замяна КНМ Груп ЕООД се задължава да прехвърли в полза на ИНТЕЙК
ЕООД вземането, получено по договора за цесия с физическото лице
безвъзмездно, като е уговорено още, че ИНТЕЙК ЕООД ще финансира и
заведе съдебно дело за своя сметка, както и ще назначи юрисконсултите на
КНМ ГРУП ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща
отделно възнаграждение. В споразумението е договорено още, че адв.К.Т. в
качеството си на пълномощник на КНМ ГРУП ЕООД връща /предава/ на
ИНТЕЙК ЕООД сумата от 1782,77лв, за което страните се съгласяват, че е
платена изцяло и в брой от адв.Т. на ИНТЕЙК ЕООД при подписване на
споразумението, което служи за разписка за извършеното плащане.
По делото няма спор, че между страните е бил налице валидно
сключен договор за поръчка, елементи на който са обективирани в
представеното пълномощно от 04.07.14г.
От приложеният договор за цесия от 23.10.14г. се установи, че
КНМ ГРУП ЕООД, действащо чрез довереника си адв.Т., е прехвърлило на
ИНТЕЙК ЕООД, придобитото от С.Сюлейман вземане, срещу цена от
1782,77лв, и след като съгласно договорките тази цена е получена от цедента,
действащ чрез адв.Т., то безспорно, предвид нормата на чл.284, ал.2 ЗЗД, за
ответника е възникнало задължението му да предаде получената при
изпълнение на възложеното сума.
Представеното по делото тристранно споразумение от 23.10.14г.,
описано по-горе, с което се преуреждат отношенията между страните по
двата договора за цесия, е оспорено от ищеца с твърдения за неговата
нищожност поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави,
както и за недействителност поради договаряне във вреда на представлявания
на осн. чл.40 ЗЗД.
4
Твърдението, че тристранното споразумение е нищожно поради
заобикаляне на закона не се доказва в настоящото производство, което
обосновава неоснователността на това възражение. На следващо място не се
установява и твърдяното противоречие с добрите нрави поради сключването
му при неравностойни престации. Понятието “добри нрави” предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. В същото време чл.9 от ЗЗД определя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.
Ето защо преценката дали нееквивалентността е значителна с оглед
действителността на облиг.правоотношение следва да се извърши при
съобразяване действителната обща воля на страните, формирана от всичките
им уговорки, като се отчита взаимната им връзка и преследваната от тях цел,
т.е. удовлетворяване на допустим от закона интерес.
Съгласно постигнатото между страните споразумение, описано
по–горе, е видно, че същите са договорили ИНТЕЙК ЕООД да поеме
задължението на ищеца към трето лице, освобождавайки по този начин от
него КНМ ГРУП ЕООД, а последното от своя страна се е задължило да
прехвърли безвъзмездно придобитото от него вземане в полза на Интейк
ЕООД. Т.е. установява се с оглед действителната воля на страните, че
дължимата от Интейк ЕООД насрещна престация по договора се свежда до
поемане на задължението на ищеца към трето лице, както и водене и
финансиране на съдебен процес за събиране на прехвърленото вземане.
Съотнесена към прехвърленото вземане тази престация не са явява
нееквивалентна на дължимата от ищеца. Подобно договаряне не води до
нарушаване на императивни законови разпоредби и съответства на свободата
на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД. Предвид така изложеното съдът
намира, че не е налице твърдяната нееквивалентност на престациите, която да
води до накърняване на добрите нрави.
Недоказано остана по делото и възражението за недействителност
на споразумението на осн. чл.40 от ЗЗД. Така сключеното споразумение по
съществото си обективира постигнато между страните съгласие за заместване
в дълг, при което КНМ ГРУП ЕООД се освобождава от задължението да
заплати на физич.лице цената за придобиване на вземането, а това
5
задължение преминава върху ИНТЕЙК ЕООД. При тези договорености не се
извежда извода за настъпила в патримониума на ищеца вреда за него като
представляван, тъй като той няма да получи цената по договора за цесия от
23.10.14г., но същевременно за него е отпаднало задължението да заплати
уговорената цена по договора от 20.08.14г., т.е. имущ.състояние на ищеца е
останало непроменено.
Предвид неоснователността на възраженията за недействителност
на така представеното тристранно споразумение от 23.10.14г., то
постигнатите с него договорки следва да се зачетат. В този смисъл съгласно
споразумението е отпаднало правото на ищеца да получи цената по договора
за цесия от 23.10.14г., съответно отпаднало е и задължението на ответника да
предаде същата на довереника във връзка със сключения между страните
договор за поръчка. Предвид това предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски на
възз. страна за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 ЗАдв. съдът съобрази
следното: В представеният по делото договор за правна защита изрично е
отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката. Настоящият
състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство следва да
бъде присъдено в размер от 360лв, съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261194/13.11.2020 год.,
постановено по гр.дело №17317/2019год. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин, ул.Търново, бл.
срещу блок 817, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Ч. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ул.Г.Живков 22 /партер-вътр.двор/, сумата от 360лв,
представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство във въззивното
производство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7