РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Разград, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253300500058 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по обща въззивна жалба, подадена от А. Н. И., чрез пълномощник и С.
Б. Х., лично против решение № 742/27.11.2024г., постановено по гр.дело № 1012/2024 г. по описа на
Районен съд - Разград, с което съдът е уважил, предявения от ищцата А. А. Р. срещу
жалбоподателите иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по
отношение на нея на сключен между ответниците договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в нотариален акт №****, том *** / 14.02.2024г. по описа на нотариус рег. №
***на НК Р. И., вписан в Имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. Разград, въз основа на
който А. Н. А. се е разпоредил в полза на С. Б. Х. с ½ идеална част от притежаваните от него в
режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти в с.***, община ****, подробно
описани в същия.
В жалбата се сочи на постановяване на обжалваното решение при допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, тъй като към датата на сключване на атакувания
договор жалбоподателя А. Н. не е имал качеството на кредитор спрямо ищцата, тъй като
ликвидността и изискуемостта на нейното вземане са възникнА. по основание и размер в по-късен
момент, с оглед водените граждански дела за обезвреда, на първа и въззивна инстанция. Поддържа
се също така, че не е нА.це и друга предпоставка за уважаване на иска, а именно да е установено
знанието у преобретателката по сделката С. Б., че с придобивната сделка на посоченото имущество
се вреди на ищцата, като се оспорва това знание, въпреки, че не се оспорва нА.чието на приятелски
отношения между С. Б. и съпругата на А. Н. и също прехвърлител А. М. А..
В обобщение се прави искане за отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Моли се за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса –
ответници в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по
1
реда на въззивната проверка.Със същата не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна – ищец в производството пред РС е депозирала отговор на въззивната
жалба, в дадения за това срок, чрез пълномощник.Застъпва становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба, като счита първоинстанционното решение за допустимо, правилно и
законосъобразно, нестрадащо от пороци, които да водят до неговата отмяна. Моли се решението да
бъде изцяло потвърдено, като излага подробни доводи за това. Не се правят искания за събиране на
доказателства.Прави се искане за присъждане на разноски, а именно заплащане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА..
В съд.заседание въззивника А. А. чрез пълномощник поддържа подадената въззивна жалба,
така както е предявена с направените в нея искания.
Въззивницата С. Х. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата А. Р., чрез пълномощник поддържа подадения отговор на въззивната жалба, с
искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на постановеното от РС решение.Претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Съдът при извършената проверка намери постановеното решение от РС Разград за допустимо.
По отношение на неговата правилност, с оглед доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
Ищцата А. А. Р. е предявила против ответниците А. Н. А. и С. Б. Х. иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД за обявяване по отношение на нея, в качеството й на кредитор на първия ответник
на недействителността до размера на притежаваната от него ½ идеална част от недвижими имоти в
режим на СИО, находящи се в чертите , съответно землището на с.*** , община ****, подробно
описани в молбата, които той и съпругата му А. А. А. са прехвърлили чрез покупко-продажба на
втората ответница С. Б. Х. с НА №****, том *** / 14.02.2024г. по описа на нотариус рег. №****и е
вписана в АВ- ИР – гр. ****като акт №45, том 2/ 14.02.2024г.
Качеството си на кредитор по отношение на първия ответник А. Н. А. ищцата обосновава със
извършено от него по отношение на нея престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което по НОХД №
296/2023г. по описа на РС гр.Разград било одобрено споразумение от 28.06.2023 г. по силата на
което той се е признал за виновен в това, че на 21.10.2022г., в с.***, обл. ***, е причинил на нея
ищцата средна телесна повреда , изразяваща се в изразяваща се във фрактура на далечната част на
лакътната кост на лява предмишница, кръвонасядания по гръбната повърхност на средна трета на
втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка и по върха на носа, охлузване в горна трета на задна
повърхност на лявата предмишница, контузия на гръдния кош от лявата страна, които увреждания
водят до трайно затруднение в движението на левият горен крайник за срок повече от един месец,
приел за това престъпление да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК - 10
месеца „Лишаване от свобода”, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за
изпитателен срок от 3 години. Ищцата А. Р. е предявила против него иск с правно основание чл.45
от ЗЗД, по който с решение №685 от 13.11.2023г по гр.д. №1174/2023г на PC Разград А. А. е осъден
да й заплати като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението посочено
по-горе сумата 12 хиляди лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. С решение №70 от 08.04.2024г по в.гр.д. №31/2024г
на ОС Разград, въззивния съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, което е влязло в
сила на 17.05.2024г и въз основа на него в полза на ищцата бил издаден изпълнителен лист за
принудително събиране на сумите. Въз основа на същия при ЧСИ Г.С. с район на действие ОС –
Разград било образувано ИД №556/2024г. с длъжник А. А.. След извършена справка от ЧСИ в
имотния регистър се установило, че А. Н. А. на 14.02.2024г се е разпоредил със свое недвижимо
имущество в полза на втората ответница С. Б. Х., както заедно със съпругата си А. М. А. е продал
на същата двата недвижими имота, нива и парцел, притежавани в режим на СИО, подробно
описани в исковата молба, като по този начин се е лишил от имущество, годно върху него да бъде
насочено принудително изпълнение за удовлетворяване вземането на ищцата.
Поддържа се също така в исковата молба, че прехвърлителите по сделката и купувача,
втората ответница са в близки отношения, като съпругата на ответника и Б. са колежки и
приятелки от дълги години, семействата им дори ходели заедно на почивка, както и че втората
ответница е знаела за извършеното от А. престъпление, както и е била на ясно,че сделката се
извършва формално и за целта на същата.Изложено и е и твърдение за съмнителна стойност на
2
сделката , доста под пазарната цена на двата имота, а по отношение на вписаната такава в НА от
9500 лв. общо се твърди ,че този размер е посочен с цел избягване на плащане по банков път.
Твърди, че с извършването на посочената сделка имуществото на първия ответник се намалява,
което уврежда интересите на ищеца и поставя в опасност възможността за нейното
удовлетворяване.
И двамата ответници са депозирА. в срок отговори на исковата молба, като са оспорили
предявения иск като неоснователен, като А. А. е оспорил качеството си на длъжник по отношение
на ищцата към датата на сключване на договора за покупко - продажба, предвид датата на влизане в
сила на осъдителното решение, а ответницата С. Х. не е възразила ,че е в близки приятелски
отношения със съпругата на А., както и ,че е знаела за нанесения от него побой на ищцата и
причинената й телесна повреда, като и двамата са поискА. отхвърляне на предявения иск.
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства ,че по НОХД № 296/2023г. по описа на РС гр.Разград било одобрено споразумение
от 28.06.2023 г. по силата на което първият ответник А. Н. А. се е признал за виновен в това, че на
21.10.2022г., в с.***, обл. ****, е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в
изразяваща се във фрактура на далечната част на лакътната кост на лява предмишница,
кръвонасядания по гръбната повърхност на средна трета на втори, трети и четвърти пръсти на
лявата ръка и по върха на носа, охлузване в горна трета на задна повърхност на лявата
предмишница, контузия на гръдния кош от лявата страна, които увреждания водят до трайно
затруднение в движението на левият горен крайник за срок повече от един месец, приел за това
престъпление да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК - 10 месеца „Лишаване
от свобода”, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от
3 години.
Безспорно е също така, с решение №685 от 13.11.2023г. по гр.дело №1174/2023г. на PC Разград
А. А. е осъден да заплати на А. Р. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението посочено по-горе сумата 12 хиляди лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. С решение №70 от 08.04.2024г.
по в.гр.д. №31/2024г на ОС Разград, въззивния съд е потвърдил изцяло първоинстанционното
решение, което е влязло в сила на 17.05.2024г. и въз основа на него в полза на ищцата бил издаден
изпълнителен лист за принудително събиране на сумите. Въз основа на същия при ЧСИ Г.С. с район
на действие ОС – Разград било образувано ИД №556/2024г. с длъжник А. А..
Установява се също така, че с НА №****, том ** / 14.02.2024г. по описа на нотариус рег.
№****ответника А. А. и съпругата му А. А. са продА. на ответницата С. Х. следните недвижими
имоти: Поземлен имот с площ 1482.000 кв. м., представляващ УПИ IV-273, кв. 63, с
административен адрес обл. ***, общ. ****, с. ***, ул. *** и Поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 49093.36.6, обл. ****, общ. ****, с. ***, м. ***, представляващ нива с площ
10001 кв. м, с граници и съседи , подробно описани в исковата молба, при вписана продажна цена
от общо 9 500 лева, за която се сочи ,че им е заплатена в брой преди изповядването на сделката.
Вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза е заключило ,че реалната пазарна
стойност на двата имота предмет на сделката е в размер общо на 32 500 лв., съответно на имота в
чертите на селото от 11 200 лв. и на нивата в землището на с.*** в порядъка на 21 300 лв.Така
депозираното и прието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като
компетентно и обосновано.
Според гласните доказателства, сочени от ищцата чрез разпита на двама свидетели, нейните
баща и чичо се установява, че за побоя и телесните увреждания, нанесени от ответника А. А. над
А. Р. на 21.10.2022г.в с.***, след разваляне на годежа между нея и неговия син е било в известност
цялото село, вкл. и близката приятелка на съпругата на ответника, сега втори ответник С. Х., с
която и семейството на ищцата преди инцидента е поддържало близки отношения, както със самата
нея, така и с бившия й съпруг и бившата й свекърва, имащи бизнес в с.***.Втората ответница
преди инцидента често посещавала село *** по различни поводи, вкл. и като гостенка на
семейството на ответника, но живеела постоянно в Разград.Понастоящем свидетелите не са я
виждА. в селото и не я свързват по какъвто и да е никакъв начин с прехвърлените й през
м.февруари 2024г. имоти в селото.
Ответниците не са сочили доказателства, които да бъдат обсъждани.
По делото също така е безспорно, че във връзка с образуваното изпълнително производство с
3
кредитор А. А. Р. и длъжник А. Н. А., кредиторът не може да се удовлетвори за вземането си,
поради липса на други имущества, собственост на ответника А..
При установеното по-горе от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Спорните обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора, са дА. към
момента на продажбата - 14.02.2024 г. първият ответник е имал качеството длъжник по отношение
на ищцата и дА. втората ответница С. Б. Х. е знаела, че със сделката, сключена между нея и
съпрузите А. и А. А. , се увреждат интересите на ищцата А. А. Р.. В тази насока са и оплакванията
във въззивната жалба за необоснованост, а от там и за незаконосъобразност на направените от
първостепенния съд изводи за основателност и доказаност на предявения иск.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД следва да бъде установено
кумулативното нА.чие на елементите на сложния фактически състав на относителната
недействителност: 1/ вземане на ищеца срещу ответника, от което ищецът извежда качеството си на
кредитор; 2/ действие, увреждащо кредитора, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 3/ длъжникът и неговият
контрахент да са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна.
В конкретния случай настоящият състав намира, че са нА.це описаните предпоставки за
възникване в полза на ищеца на потестативното право по чл. 135, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този
извод, настоящата инстанция съобрази относно първия елемент от фактическия състав, че
вземането, с което ищцата А. Р. обосновава качеството си на кредитор на ответника А. А.,
произтича от непозволено увреждане. НА.це в случая е на първо място деликт, установен влязла в
сила присъда, както и влязло в сила решение по граждански спор с правно основание чл.45 от ЗЗД,
където е определен и размера на дължимото обезщетение за пострадалата,т.е. вземането на ищцата
е безспорно установено със сила на пресъдено нещо.
С оглед произхода на вземането - обезщетение за вреди от непозволено увреждане, следва да
съобрази също така ,че същото възниква с извършването на самия деликт , с нанасянето на вредите
на 21.10.2022г., от когато ще се дължи и законната лихва върху присъдената като обезщетение
сума.Ето защо към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба, 14.02.2024г.
вземането на ищцата вече е било възникнало.
По отношение на втория елемент от фактическия състав, съдът съобрази следното: ,че
приоритетно в съдебната практика се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, засягащ права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника. Увреждане е нА.це, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. В този смисъл
всяка прехвърлителна сделка, е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява
имуществото на последния, служещо за общо обезпечение на кредитора. В случая, с
прехвърлителната сделка, предмет на която е и притежаваната от първия ответник 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху процесните два имота А. А. е намА.л своето имущество и кредиторът
не може да се удовлетвори от друго такова.
Относно третия елемент от фактическия състав и събраните безспорни доказателства за
голямата близост в годините, установена между семейството на прехвърлителите по сделката и
приобретателката по същата, близост произтичаща от общо работно място на съпругата на А. А.,
А. А. и ответницата С. Х.. Близост продължила много години, като съдът счита , че тя е била в
известност за всичко случващо се в семейството на първия ответник, вкл. и нанесения на ищцата
побой.В този смисъл съдът съобрази също така, че в хода на процеса същата се е задоволила само
да депозира отговор на исковата молба, с който по същество не е оспорила изложеното в нея, а само
бланкетно е възразила, че иска е неоснователен.Този съд също като първоспепенния приема за
безспорно установено знанието на С. Х. относно факта на увреждане на имуществените права на
ищцата А. Р., с прехвърлянето в нейна полза на притежаваното от съпрузите А. и А. А.и
иомущество. В случая сделката е извършена след пренасянето на гражданския спор пред
окръжния съд и преди неговото приключване при същия.В този смисъл въззивният съд споделя
напълно направения от районния съд извод за намерението на първия ответник и съответно и
знанието на втората ответница за увреждането на кредитора и с оглед и вписаната цена по договора
за покупко-подажба от 9 500 лв., която се явява поне три пъти по-ниска от пазарната цена, при
която би могло да се извърши действителна сделка от този види при която прехвърлителят би имал
интерес от продажбата.
4
Районният съд също е съобразил практиката на съдилищата според която е достатъчно на
третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
Например знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден за престъпление - без значение
е каква е катастрофата или престъплението, кой е пострадА.ят и какви са вредите. Обстоятелствата,
от които произтича вземането, винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от
обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга,
низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Приложена към настоящия случай,
горната съдебна практика отново обуславя извод за знание у С. Х. за увреждането на кредитора, А.
Р., с чието семейство също е поддържала контакти, била е и чест гост в селото по различни поводи,
което сочи , че в случая са нА.це са всички предпоставки на чл. 135, ал.1 от ЗЗД за уважаване на
предявения иск, както правилно и законосъобразно е сторил и районния съд, което не е допуснал
процесуални нарушения при разглеждане на правния спор.
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба
отхвърлена. При този изход на делото в полза на адв.К. М., процесуален представител на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., за
оказаната безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 742/27.11.2024г., постановено по гр.дело № 1012/2024 г. по описа
на Районен съд - Разград, с което съдът е уважил, предявения от ищцата А. А. Р. срещу А. Н. А. и
С. Б. Х. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на нея
на сключен между ответниците договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт №***, том ** / 14.02.2024г. по описа на нотариус рег. № ***на НК Р. И., вписан в
Имотен регистър към Агенция по вписванията - гр. Разград, въз основа на който А. Н. А. се е
разпоредил в полза на С. Б. Х. с ½ идеална част от притежаваните от него в режим на съпружеска
имуществена общност недвижими имоти в чертите и в землището на с.***, община ***, подробно
описани в същото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА , А. Н. А., ЕГН ********** и С. Б. Х., ЕГН
********** да заплатят на адв. К. Р. М., вписан в АК – ***, личен адв. № **********, сумата от
1000 лв. възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата А. А. Р..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5