РЕШЕНИЕ
№ 260056
05.03.2021 г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 11 по описа на Окръжен съд
Д. за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.А. срещу Решение №
260201/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3320/2019 г., с което Районен съд
Д. е отхвърлил предявения иск от М.А. срещу „Енерго-Про Продажби” АД, за
установяване недължимост на сумата от 3971, 10 лв., представляваща коригирана
сметка за обект, находящ се в гр. Д., ***, с клиентски № *** и абонатен №
**********.
Съдебният акт се атакува с доводи за неправилност.
Въззивната страна изтъква, че към момента на
извършване на корекцията правилата за измерване на количеството електрическа
енергия са били изцяло отменени.
Поддържа становището, че липсват доказателства,
установяващи показанията на средството за търговско измерване при монтажа му.
Отделно твърди, че при демонтажа на СТИ проверката е била опорочена, тъй като
свидетели с посочените в протокола имена не съществуват. По отношение
метрологичната проверка сочи, че изследването на електромера е извършено повече
от 11 месеца след демонтажа му, което представлява нарушение на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Заявява, че достъп до електромера има всяко трето
лице, поради което не следва да носи лична отговорност за установеното
вмешателство. В тази връзка сочи също, че електроразпределителното дружество,
което е собственик на електромера, е отговорно за техническата му поддръжка и
за ограничаване на достъпа на трети лица до него.
Не е съгласна с извода на съда, че цените на енергията
за технологични разходи са по-ниски от тези за дневна и нощна тарифа. Счита, че
начисляването на електроенергия, отчетена по скрит регистър е в нарушение на
Общите условия на ответното дружество.
Прави искане обжалваният акт да бъде отменен и да бъде
постановено решение, с което искът да бъде уважен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника и възразява относно начисляването на ДДС за същото.
В съдебно заседание не се явява лично. Представлява се
от адвокат В.К., който поддържа изложеното в жалбата.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която иска решението на първостепенния съд да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника.
По отношение на законосъобразността на корекционната
процедура изтъква, че с последните изменения на Закона за енергетиката
извършването на корекция на сметка се извежда от чл. 83, ал. 1, т. 6, която
препраща към правилата на КЕВР, и от чл. 98а, която препраща към Общите
условия.
Пред въззивния съд дружеството се представлява от
пълномощника – адвокат В.К.. В хода на устните състезания заявява, че иска
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Придържа се към
аргументите от подадения отговор.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че между тях е
възникнало договорно правоотношение, по силата на което „Енерго-Про Продажби”
АД се е задължило да доставя електрическа енергия на М.А. на
адрес: ***, клиентски № ***, абонатен № 0*********,
а последната се е задължила да заплаща доставената енергия.
Представен е констативен протокол № 12120734,
от който е видно, че на 27.08.2015 г. служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са
монтирали на процесния обект електромер тип „ISKRA ME 162“, с фабр. № 1114021564353004, при нулеви показания
за дневна и нощна тарифа.
От констативен протокол № 1202248 се установява, че на 13.06.2018 г. служителите на „Електроразпределение
Север“ АД - С.
Г. и М. Т. (пълномощници на „Енерго-Про-Продажби“ АД) са
демонтирали електромера, отчитащ количеството доставена електрическа енергия за
обект с клиентски № ***, абонатен № **********, при следните показания: 1.8.1 –
002356; 1.8.2 – 007374; 1.8.3 – 021538; 1.8.4 – 000000, 1.8.0 – 031269. Е.С. и М.
С. са удостоверили с подписите си верността на констатациите в протокола. В
хода на първоинстанционното производство е изготвена справка от НБД
„Население“, от която се установява, че липсват записи за лица с посочените
имена.
На електромера е била извършена
метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – гр. Русе. Резултатите от изследването са обективирани в
констативен протокол № 1111/10.06.2019 г. В последния е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано
е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 - 021538, 395 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на цитирания констативен
протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 19.06.2019
г. С писмо изх. № 53574_КП1202248_2/20.06.2019 г. ответното дружество е уведомило
ищеца, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата енергия за
обект с клиентски № ***, абонатен № **********, е извършена корекция на
сметката му. Уведомен е, че следва да заплати сумата от 3971, 10 лева до 01.07.2019
г., за което е издадена фактура № **********/21.06.2019
г. От счетоводния документ е видно, че сумата се претендира за 21538 kWh електрическа
енергия за периода от 14.06.2017 г. – 13.06.2018 г.
От съдебно-техническата експертиза става
ясно, че процесното СТИ е произведено през 2015 г. и е с оценено съответствие
„СЕ М15 1304“ по MID, съгласно
чл. 834, ал. 5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на контрол.
Вещото
лице е посочило, че измервателната грешка на СТИ е в допустимите граници. Преминалата
от захранващия кабел към абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е
записана в тарифните регистри на паметта, като част от нея е записана в невизуализирания
регистър 1.8.3 и не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Поради
извършена промяна на настройките на тарифните регистри е активиран този
допълнителен регистър.
Заключението е обективно и е изготвено
от лице, разполагащо с необходимата квалификация. Поради тази причина съдът го
възприема в цялост.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. Разпитана е свидетелката С.
Г., която ясно и точно разказва за причините наложили проверката на СТИ, за участниците
в нея, както и за извършените в тази връзка действия от служителите на „Електроразпределение
север“ АД. По отношение на свидетелите на проверката - Е.С. и М. С., които са
се подписали в констативния протокол, заявява, че не са проверили самоличността
им, тъй като няма право да изисква от свидетелите документ за самоличност.
Двамата са стояли на пейка пред входа на блока, когато са ги извикали за да им
обяснят обстоятелствата около проверката.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката в цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират с
останалите доказателствени материали
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу „Енерго-Про Продажби” АД за установяване недължимост на
сумата от 3971, 10 лв., представляваща коригирана сметка за електрическа
енергия за периода от 14.06.2017 г. – 13.06.2018 г., по фактура №
**********/21.06.2019 г., за обект находящ се в гр. Д., ***, с клиентски № ***
и абонатен № **********.
В тежест на ответното дружество е да
докаже, че е доставило на ищцата отразеното в невизуализирания регистър 1.8.3 на СТИ количество електрическа
енергия от 21538 kWh.
В хода на първоинстанционното
производство ответникът е провел пълно и главно доказване на този релевантен
факт. В констативния протокол на
служителите на „Електроразпределение Север“ АД са отразени показанията на всеки
един от регистрите към момента на демонтирането
на СТИ. Впоследствие от извършената метрологична експертиза се установява, че
поради намеса в тарифната схема на електромера действително потребената енергия
се е разпределила и върху невизуализирания регистър 1.8.3, чието показание е
било 21538 kWh. Съдебно-техническата експертиза потвърждава извода, че отразената
в този регистър енергия е реално доставена, но неотчетена. В заключението
си вещото лице ясно посочва, че преминалата
от захранващия кабел към абоната електрическа енергия е измерена от СТИ и е
записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея, записаната в регистър
1.8.3 не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Анализът на доказателствените
материали води до заключението, че вследствие на външна намеса част от
доставената електроенергия е била отчетена не във видимите регистри 1.8.1 и
1.8.2, а в невизуализирания 1.8.3.
На тази плоскост ищецът противопоставя
възражение за липса на доказателства, от които да се установи реалното
доставяне на начислената електроенергия. Въззивният съд счита същото за
неоснователно поради следните съображения. Вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, е приело, че процесното СТИ съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. Становището на експерта опровергава възражението
за липса на доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната
енергия на абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в третия регистър
количество енергия не е доставено, е мислима единствено при неправилно
функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при
работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен
извод, че показанията в регистър 1.8.3 са грешни и не отразяват действително
доставена енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата се
върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 21538 kWh е реално доставена
на ищеца. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е показанието
на сумарния регистър, което е напълно съответно на сбора от показанията на
останалите регистри, включително и на невизуализирания.
По делото се установи, че в НБД
„Население“ липсва информация за лицата – Е.С. и М. С., подписали констативния
протокол при демонтажа на СТИ. Това обаче не разколебава крайния извод на съда,
че отразената енергия в регистър 1.8.3. е реално доставена на абоната. Това е
така, защото приетото от съда е резултат на съвкупен анализ на доказателствата
по делото, а не само на конкретния частен удостоверителен документ, който по
правило не се ползва с материална доказателствена сила и констатациите в него
не обвързват въззивната инстанция.
Наведени са оплаквания за липса на данни
относно показанията на процесното СТИ при монтажа му. От констативен протокол №
12120734 от 27.08.2015 г. се установява, че електромерът е монтиран при нулеви
показания за дневна и нощна тарифа. Колкото до другите регистри, непосочването
на показанията им е разбираемо предвид факта, че същите не се визуализират на
дисплея на електромера. Това се дължи на факултативни им характер. Този
регистър не е предназначен за отчитане на енергия за битовите абонати, което се
извършва по видимите два регистъра – за дневна и нощна консумация. Поради тази
причина с оглед изначалната му факултативна роля за отчитане на консумирана
електрическа енергия, същият е неактивен. Затова не може да се говори за
показания на този регистър по време на монтажа на СТИ, а за активацията му след
монтажа на електромера, която според вещото лице се дължи на извършена промяна
на настройките на тарифните регистри. Следователно, възражението на въззивника,
свързано с размера на претендираната електрическа енергия, е неоснователно.
Релевирано е и възражение за нарушение
на чл. 675а, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Правилото за демонтаж и транспортиране на СТИ в рамките
на двумесечен срок не е относимо към настоящата хипотеза, защото касае демонтаж
на електромер при негова последваща проверка. Настоящият случай не е такъв.
Електромерът не е демонтиран поради изтичане срока на валидност на
първоначалната му проверка, а защото поради извършена промяна на настройките на
тарифните регистри е активиран третият допълнителен регистър
При това положение, след като се
установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя въпросът за
реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на М.А.. В чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за
енергетиката законодателят е делегирал на КЕВР
приемането на „правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни“. В §2 от преходните и заключителни разпоредби на действащите ПИКЕЕ е
указано, че в случаите, при които
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа
на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. В
настоящия случай констативен протокол № 1202248 е изготвен на 13.06.2018 г.,
преди влизане в сила на действащите ПИКЕЕ, поради което същите са неприложими.
Към датата на изготвяне на протокола са били приложими единствено чл. 48, 49,
50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г.),
тъй като в останалата част са били отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Съдебният акт е влязъл в сила на 14.02.2017 г.,
когато е бил обнародван в Държавен вестник, съгласно чл. 194 от АПК. Като се
вземе предвид, че неотменените разпоредби на чл. 48, 49 и 50 от ПИКЕЕ не
уреждат хипотези на софтуерно въздействие върху СТИ, то същите са неприложими в
случая. Ето защо и енергоразпределителното дружество не е обвързано с
едногодишния период, посочен в чл. 50 от ПИКЕЕ.
Оттук се извежда, че към момента на съставяне на протокола е липсвал ред за извършване на корекция на сметката на ищцата. Поради тази причина всички възражения на въззивника досежно неспазване на разпоредбите на ПИКЕЕ от страна на ответното дружество, са неоснователни. При отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. Това становище на въззивния съд е съобразено в пълна степен и с практиката на върховната инстанция, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.
В контекста на правилата на договора за
продажба ищецът следва да плати стоката, която му е доставена. Както вече стана
ясно, разпределилата се върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 21538 kWh
е реално доставена на М.А.. Установено е също, че активирането на третия
регистър е станало вследствие на външно въздействие върху електромера. Тази намеса
може да се дължи единствено на виновното поведение на ищцата, тъй като тя има
интерес от скриването на част от доставената електроенергия, а не
енергоразпределителното дружество. От заключението на съдебно-техническата
експертиза става ясно, че остойностяването на енергията от скрития регистър
1.8.3 е извършено по цени за
технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и по-високи от тези
за нощна тарифа.
Въззивният
съд счита, че ответникът е доказал релевантния факт – реалното доставяне на неотчетената
електрическа енергия от 21538 kWh на ищеца, за което последният дължи
заплащането на сумата от 3971, 10 лв. При този извод искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а Решение № 260201/29.10.2020
г., постановено по гр.д. № 3320/2019 г. на Районен съд Д., следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е
направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 1212, 00 лева. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че тази сума е заплатена от дружеството за процесуално
представителство пред Окръжен съд Д..
С
въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което въззивният съд намира за основателно. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Приключило е в едно заседание, като не
са събирани доказателства. Изложеното налага извода, че на ответната страна
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 550, 00 лева,
който е близък до минималния по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 2а от същия подзаконов
нормативен акт, към посочения размер следва да бъде прибавен и данък добавена
стойност. Така окончателният размер на дължимото възнаграждение възлиза на 660,
00 лева. Въззивникът е оспорил начисляването на ДДС към присъденото адвокатско
възнаграждение. Това възражение обаче е неоснователно, доколкото въззивният съд
черпи основания за начисляване на ДДС към определения размер на адвокатското
възнаграждение от самия нормативен акт.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260201/29.10.2020 г., постановено по гр.
д. № 3320/2019 г. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА М.А., ЕГН **********,***, да
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“, сумата от 660, 00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по в. гр. д. № 11
по описа на Окръжен съд Д. за 2021 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.