№ 14872
гр. С., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110139798 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
В исковата молба, депозирана 25.08.2022г. ищецът М. Х. М., действащ лично със
съгласието на неговата майка К. С. В. твърди, че ответникът Х. К. М. – негов баща бил
осъден с влязло в сила решение да му заплаща издръжка в размер на 150 лева.
Обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили съществено - с оглед
изминалия период от време от предявяване на исковата молба, по която е постановено
решението с което ответникът е осъден да заплаща издръжката – 2018г. , до настоящия
момент нуждите на ищеца от издръжка нараснали значително, изменили се социално-
икономическите условия в страната в посока на увеличаване на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост, същевременно значително се увеличили разходите по
отглеждането и образованието на ищеца. В същото време ответникът работел, живеел при
неговите родители като отдавал личния си апартамент под наем и вече не заплащал
издръжка на по-големия му брат, който бил пълнолетен. Искането е присъдената издръжка
да бъде увеличена от 150 лв. на 500 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в
съда. В съдебно заседание пледира за уважаване на исковата претенция. Претендира и
разноски в настоящото производство.
Ответникът Х. К. М. пледира за уважаване на исковата претенция в размер до 180 лв.
Твърди, че независимо, че по-големият му син е навършил пълнолетие продължавал да му
изплаща издръжка. Принудил се да живее при родителите си, за да отдава жилището си под
наем, но в момента договорът за наем бил прекратен, а семейното жилище,което след
прекратяване на брака със супругата му трябвало да с ползва от нея стояло празно, защото тя
не била съгласна нито да се отдава под наем, нито той да го ползва. Претендира разноски,
прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Страните не спорят, че ищецът М. Х. М. е роден на 24.12.2007г. е и дете на ответника
Х. К. М. Родителските права се упражняват от майката – К. С. В..
1
По делото се установява, че с решение № 33948 от 04.06.2018г., постановено по гр.д.
№ 19051/2018г. по описа на СРС, 149 състав, влязло в сила на 04.06.2018г., ответникът Х. К.
М. е осъден да заплаща издръжка на ищеца в размер на 150 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (710лв. г.) – 177.50 лева.
За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на
издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена.
Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са
налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните съображения:
В случая е налице изменение във възможностите на ответника да предоставя
издръжка на малолетното си дете. Установи се по делото от представените от ответника
писмени доказателства, че същият живее при своите родители като реализира доходи от
наем в размер на 700 лв. от личния си имот. В същото време реализира и доходи от трудово
правоотношение в размер около 1600 лв. месечно и живее при родителите си. В същото
време се установи, че е отпаднало едно алиментно задължение на ответника - това към
пълнолетния му син Александър. От представените от ответника с отговора на исковата
молба платежни се установи, че ответникcj изплаща само издръжка на непълнолетния си син
чрез неговата майка.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Стефан Кирилов
Пеев, съжител на майката на ищеца. Според показанията му консумативите за жилището, в
коет оживеят той, ищецът и неговият брат, майка им и преродената им сестра са около
1000лв. В същото време плащат и наем в размер на 750 евро, а майката на ищеца е в отпуск
по майчинство да за отглеждане на по-малката си дъщеря. Ответникът и ищецът не
контактували често през последната година. Преди по –често се виждали, като по време на
срещите им ответникът закупувал нещо на ищеца, от което се нуждаел. Последно време
срещите им се ограничили до една, две през годината. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Пеев в частта относно отношенията между страните, в частта относно разноските,
необходими за издръжка не ги кредитира, като взема предвид факта, че свидетелят живее на
съпружески начала с майката на ищеца и е заинтересован от изхода на делото.
При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:
От присъждането на издръжката на ищеца М. М. до приключването на съдебното
дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на
размера на издръжката. През изминалия период от почти четири години ищецът е пораснал,
с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и
социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива), които не могат
да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, още повече, че присъдената в
полза на ищеца издръжка към момента е под установения в закона минимален размер. През
изминалия период от около четири години са се увеличили потребностите на ищците от
средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката
в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
2
настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ
г.о. на ВС). Това именно дава основание на съда да приеме, че е настъпило изменение в
обстоятелствата, при които е била определена издръжката по смисъла на чл.150 от СК,
поради което и последната следва да бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези около
четиридесет и осем месец месеца обичайни, според възрастта, нужди на ищеца до размер на
500 лева. месечно. Издръжката на децата, се дължи от двамата родители, независимо при
кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура, при съвместното живеене с
децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата;
следователно ответникът дължи по-висок размер на паричната издръжка на ищеца от
майката на последния, за която се установява, че е в момента е в отпуск по майчинство за
отглеждане на дете, като издържа пълнолетния си син и има още едно ненавършило
пълнолетие дете. Или, съдът намира, че присъдената издръжка в полза на ищеца в размер на
150 лева, следва да бъде увеличена до размер на 350 лева, считано от 25.07.2022г. - датата на
исковата молба (съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по
т. 21 от ППВС 5-70 г., като разликата до претендираните 500 лв. следва да се отхвърли като
неоснователна Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
Претенция за заплащане на разноски по делото е заявена и от двете страни. При този
изход на спора ищеца има право на разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции, а ответникът съобразно отхвърлената част (чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК). Ищецът
са доказали направени разноски в размер на 400 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, което съдът извършвайки
преценката по чл.78, ал.5 от ГПК не намира за прекомерно или неотговарящо на
фактическата и правна сложност на делото, от които при този изход на спора им се следват
разноски като следва: в размер на 280 лева на ищеца. Ответникът е направил претенция за
присъждане на разноски в размер на 1000 лв., за което е представил списък по чл. 80 от
ГПК. Същият не е представил доказателство за извършени разходи в претендирания размер,
поради което претенцията му следва да бъде оставена без уважение.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на
основание чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът Х. М. следва да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 288 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 33948 от 04.06.2018г. постановено по
гр. д. № 19051/2018г. по описа на СРС, 149 състав, влязло в сила на 04.06.2018г. в полза на
М. Х. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет лева) лева, на
основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, с адрес С. Волуяк, ул. „Зорница” № 51 да
заплаща на непълнолетното си дете М. Х. М., ЕГН **********, чрез неговата майка К. С.
В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж-к. Дианабад, ул. „Николай Хайтов” № 46, бл. 1, вх. В,
ет. 3, ап. 23 месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 25.07.2022г. до настъпване
на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
3
останалата й част до пълния предявен размер от 500 лв. като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, с адрес с. Волуяк, ул. „Зорница” № 51 да заплати
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на непълнолетното си дете М. Х. М., ЕГН **********, чрез
неговата майка К. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж-к. Дианабад, ул. „Николай
Хайтов” № 46, бл. 1, вх. В, ет. 3, ап. 23 сумата от 280 лв., представляваща сторени разноски
по делото.
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, с адрес С. Волуяк, ул. „Зорница” № 51 да
заплати по сметка на СРС сумата от 288 лева – държавна такса върху уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. К. М., ЕГН **********, с адрес с.
Волуяк, ул. „Зорница” № 51 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му настраните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4