Решение по дело №615/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Л. П. И. от гр. Варна, против решение № 41/ 14.01.2025 г. по НАХД № 3633/2024 г. по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР- Варна електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0066194 и И. е осъдена да заплати разноски в размер на 80 лв.

Заявеното с жалбата касационно основание е по чл.348, ал.1,т.1 от НПК - допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон , предвид на това, че приложената с потвърдения ЕФ санкционна норма на чл.638, ал.4 от КЗ не била съответна на посоченото в него нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – според касатора , съответна била неприложената в случая санкционната норма на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат Ц..

Ответникът ОДМВР-Варна, с представените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 6885/23.04.2025 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност отправя искане разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалвания електронен фиш е била наложена на основание чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.1 и чл. 461, т.1 от КЗ глоба на касатора в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ - установено на 17.06.2024 г. в 17.01 ч. чрез заснемане с автоматизирано техническо средство № 120с511, движение по [улица], срещу механа „***“, посока от [улица]към [улица], на лек автомобил „Нисан Лийф“ с рег. № [рег. номер], собственост на Л. П. И., за който собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО.

За да потвърди електронния фиш , районният съд е приел за безспорни посочените в него факти , съответно за правилна дадената им от наказващия орган правна квалификация.

Касационният съд намира, че не е налице заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. В хода на въззивното производството фактите по делото не са били спорни – не се отрича управлението на собственият на касатора автомобил на посочените в ЕФ дата и място, без за това да е налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност. Възражението, че не касатора, а друго лице е управлявало автомобила е ирелевантно за нормата на чл.638, ал.4 от КЗ – субект на адм. наказание е собственика, а не водача, макар и той да е съпруг на посочената като единствен собственик в СРМПС Л. П. И.. Няма спор за липсата към релевантната дата 17.06.2024 г. на действащ договор за задължителна застраховка ГО, както и за това, че заснемането с АТСС на движещия се по път отворен за обществено ползване автомобил е било редовно извършено, при което приложима е била именно посочената в ЕФ санкционна разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ. Във връзка с последното, съвсем неправилно с касационната жалба се твърди, че на посочената в мотивите на обжалваното решение санкционна норма на чл.638, ал.4 от КЗ съответствало друго по вид нарушение, а именно това по чл.638, ал.3 от КЗ – от съдържанието на последната е видно, че субект на адм. наказание по същата е водача , който не е собственик на управляваното МПС, т.е. за собственика, какъвто безспорно е касатора И., независимо дали тя е водач, приложима е именно санкционната разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ. При положение, че от касатора не се отрича движението на процесния автомобил по посочения в ЕФ пътен участък , то още по-нелогично е твърдението на неговия процесуален представител за съответствие на визираното нарушение със санкционната норма на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, която според собствените му доводи не предполагала управление на МПС , т.е. след като е налице установено с АТСС управление, то приложима е именно отричаната от касатора санкционна разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ. Така , като е приел за правилни дадените с обжалвания ЕФ правна квалификация на нарушението и размер на наложеното на И. адм. наказание, и е потвърдил същият, ВРС е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно по изложените съображения ,при извършената от касационния съд служебна проверка относно допустимостта и валидността на въззивното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход от делото, сторените от касатора И. разноски следва да останат за нейна сметка, а съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде присъдено в минималния размер от 80 лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/14.01.2025 г. по НАХД № 3633/2024 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Л. П. И. с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 80,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.