РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Бургас, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201600 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.б.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от зам. директора на ТД на НАП
– Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 КСО за нарушение по чл. 5,
ал. 4, т. 2 КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на
Министерство на финансите е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500
лв.
Жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, че не е
бил спазен срокът за подаване на декларация обр. 6. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. С., която поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Сочи, че АУАН е бил издаден след изтичане
на срока по чл. 34 ЗАНН.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита административното нарушение за безспорно установено
и в тази връзка поддържа обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
1
Oт фактическа страна:
Свидетелката А. Л. в качеството си на инспектор в ТД на НАП е извършила проверка
във връзка с подадена от жалбоподателя декларация образец 6 с данни за месец а. **** г.
Свидетелката Л. установила, че декларацията не е била подадена в законоустановения срок
до ******** г. (25-число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Декларацията е била подадена по електронен път на ******** г. в системата на НАП. Във
връзка с установеното нарушение до жалбоподателя била изпратена покана за явяване за
съставяне на АУАН. В указания срок представляващият дружеството или друго лице не се е
явило за съставяне на акта, поради което последният бил съставен на ******** г. от
свидетелката Л. в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Последвали
действия за връчване на АУАН, като същият е бил връчен на ******** г. Впоследствие на
******** г. е било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелката Л. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични
и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона
за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част
2
трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните
актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не
се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест
нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой
от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от
откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или
двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена
само когато липсват данни за нарушителя.
Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца
от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде
наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен
срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.
В случая дружеството-жалбоподател е било санкционирано за това, че не е подало в
срок до ******** г. декларация образец 6 с данни за месец а. **** г. Жалбоподателят е
извършил нарушението още на ******** г. От този момент съдът приема, че
жалбоподателят като нарушител е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО
е имал възможност служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок и
бездействието му не го извинява. При това положение данъчната администрация е
разполагала с тримесечен срок, считано от ******** г. да състави акт за установяване на
административно нарушение. В случая актът е съставен след изтичане на предвидения в
разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния давностен срок, а именно на ******** г.,
което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното
производство. Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал известен към
момента, когато е отишъл да подаде декларацията и от тогава е започнал да тече
тримесечният срок за съставянето на акта. Такова тълкуване би довело до поставяне в по-
неблагоприятно положение на лицата, които все пак са решили да подадат декларация,
макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са
подали такава декларация.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от
3
зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „К.б.“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 355, ал. 1 КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал.
3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министерство на финансите е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4