Решение по дело №462/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. И. П., [ЕГН], чрез адв. Ц. Т., против решение № 1550 от 16.12.2024г., постановено по АНД № 3467/2024г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-10130-003469 от 17.05.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 5 ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б. а от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

В касационната жалба се иска отмяна на решението, както и отмяна на наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателката на твърдяната дата същата не се е намирала на посочената дата и час на територията на паркинга на Ритейл парк срещу магазин Зора в [населено място], на бул.“България“ 115А, поради което няма как да е извършила нарушението. Алтернативно, дори да се приеме, че при извършената от нея маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства, то тази маневра не попада в нито една от хипотезите, изброени от чл. 125, ал.1 ЗДвП, тъй като в случая с нея не е създадена опасност за участниците в движението, тъй като единствената участничка в него била касационната жалбоподателка. Счита също, че въззивният съд не е установил допуснатите съществени процесуални нарушения още в административнонаказателното производство, тъй като контролните органи първо са съставили протокол за установеното от тях ПТП с невярно съдържание - собственият на жалбоподателката автомобил не се е намирал на паркинга на Ритейл парк на посочената в протокола дата и час. На второ място в съставения протокол за установено ПТП не съдържа описание на механизма и вида на настъпилото ПТП, както и не са посочени подробно и изчерпателно какви материални щети са причинени на лек автомобил Волво, peг. номер [рег. номер]. Изготвеният протокол бил пресъздаден и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление, като по този начин било недопустимо съществени елементи от обективна страна на административното нарушение да се изясняват в съдебната фаза с показанията на свидетели, съответно и с изискване на записи от камери. Твърди, че в случая недостоверността на мястото на настъпилото ПТП, отразено в протокола, липсата на подробно посочване на настъпилите материални щети и пресъздаването на този протокол в АУАН, съответно и в НП препятства защитата на соченото за нарушител лице да упражни ефективно гарантираното й от закона право на защита още на този етап от процеса, относно вменените й административни нарушения. Счита, че са налице са процесуални нарушения от категорията на съществените, които опорочават административнонаказателното производство до степен, която обославя цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление на самостоятелно основание.

Отделно счита, че в наказателното постановление се смесват различни правни квалификации на нарушението – посочено е виновно нарушение на чл. 123, ал. 1, точка 3, буква А от ЗДвП при недопустимо смесване с разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 буква Б на същия закон.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив чрез представителя си счита жалбата за неоснователна, поради което заявява, че същата следва да се остави без уважение като намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Административен съд – Пловдив в настоящия си касационен състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление № 24-10130-003469 от 17.05.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на М. П., за нарушение на чл. 5 ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б. а от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

Съдът е приел от обективна страна, че на 10.04.2024 г. в 09:58 ч. в [населено място], бул. България №115 А, в района на паркинга на Ритейл парк срещу магазин З. П. като водач на л.а. Тойота с рег.№ [рег. номер] по време на движение, отклонявайки се надясно без да се съобрази с паркирания от дясната страна л.а. Волво с рег.№ [рег. номер], го блъснал в задната му дясна част, вследствие на което причинил ПТП с материални щети, след което напуснал мястото на произшествието без да окаже съдействие за установяване на вредите от него. Във връзка със случилото бил подаден сигнал от страна на паркиралия л.а. Волво с рег.№ [рег. номер] и била образувана проверка. За изясняване на случая бил изискан запис от видеокамери, вследствие на което бил установен водачът на л.а. Тойота с рег.№ [рег. номер]. Бил извършен оглед на двата автомобила, в хода на който било установено, че следите от удар между двете ППС съвпадат. За резултатите от проверката бил съставен протокол за ПТП с материални щети № 1841000/24 г. и докладна записка. Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН бл.№ 746233/16.04.2024 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, съгласно които административнонаказателната отговорност на водача на л.а. Тойота с рег. № [рег. номер] била ангажирана за нарушение на чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП, като за това че водачът напуснал мястото на произшествието, без да съдейства за установяване на вредите, и за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б. а от ЗДвП.

Съдът е приел също, че посочените нарушения се установяват безспорно от събраните по делото доказателства - разпитания в качеството на свидетел актосъставител Й. В. К., докладна записка от 10.05.2024 г., жалба № 103000-7329/11.04.2024 г., протокол за ПТП с материални щети № 1841000/24 г., които кореспондират помежду си, и от които установява, че проверката започнала по повод жалба на паркиралия автомобила, който в края на работния ден констатирал, че автомобилът му има повреди, а причинителят на уврежданията напуснал местопроизшествието без да му окаже съдействие за установяване на вредите и напуснал мястото, поради което и сигнализирал компетентните органи.

Въззивният съд подробно е обсъдил фактологията и начина на извършване на нарушенията, въз основа на събраните доказателства, като е приел, че наказаното лице с поведението си е причинило имуществени вреди, като по време на движение, отклонявайки се надясно без да се съобрази с паркирания от дясната страна л.а. Волво с рег.№ [рег. номер], го блъснал в задната му дясна част, вследствие на което причинил ПТП с материални щети. Приел е, че в случая безспорно се установява наказаното лице да е осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди. Нарушението по т.1 от НП е установено, извършено е от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание съобразно приложимата санкционна разпоредба.

По отношение на нарушението по т.2 от НП съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателката е напуснала мястото на произшествието и не е съдействала за изясняване на вредите от него. По тази причина в края на работния ден от паркиралия автомобила е подаден сигнал до компетентните контролни органи за откриване на водача и установяване на вредите следствие на ПТП. Приел е за правилно приложен материалният закон, като са описани всички съставомерни признаци на това нарушение и става ясно че същото се отнася до б.“а“ на 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Приел е, че от описанието на нарушението не може да се стигне до извод за неяснота за коя от посочените разпоредби на чл.123 от ЗДвП нарушението се отнася. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП за разлика от чл.123, ал.1 т.2 на ЗДвП предвижда правило за поведение на водача при ПТП, в резултат на което са пострадали хора, какъвто не е процесният случай. Според съда разпоредбата на чл.123 ал.1 т. 3 б.б. и б.в от ЗДвП предвиждат какво правило за поведение следва да има водачът в случай на ПТП с материални щети при наличие респ. липса на разногласие на участниците като в случая е необходимо и двамата участници да са били на пътя при настъпване на ПТП. В случая няма данни и не се твърди да е налице разногласие междуучастниците в ПТП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд относно безспорната установеност на процесните нарушения от обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извод, че Пешникова, в качеството й на водач на МПС, е извършила вменените й нарушения. Районният съд изключително подробно, последователно и обосновано е извършил цялостна проверка на проведеното административнонаказателно производство и по наведените доводи от жалбоподателя, и по неповдигнати такива.

Извършителството на противоправните деяния се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Вярно е, че служителите на „Пътна полиция“ не са били свидетели очевидци на случилото се ПТП, но факта, че същото е осъществено именно от Пешникова се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, а техните показания косвено свидетелстват и са в унисон с другите доказателства събрани в хода на административно наказателното производство. Безспорно установено е, че управлявайки процесното МПС касатора е предизвикал описаното ПТП, като не е спряла, за да установи нанесените на нея щети. Не е необходимо виновния водач да ги установява, в смисъл остойностява, но е необходимо да сигнализира на тел. 112 или по друг начин органите на реда за настъпилото ПТП, като изчака пристигането им на място. Съдействието на водача и признаването на вината му имат характера на смекчаващи вината обстоятелства, влияещи на размера на наложената санкция, която дори и в случая е минимално установената. Пешникова отрича алтернативно да е била или да не е била на мястото на инцидента, като при оглед на двата автомобила, полицаите са установили следи от въпросното ПТП, видно и от докладната записка на актосъставителя.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред въззивния съд. В случая не е налице нарушаване правото на защита на виновното лице, не са налице твърдените от касационния жалбоподател процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, приключило с издаване на НП, като правилно е приложен материалният закон. Посочените нарушения са доказани по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се опровергава извода, залегнал в АУАН и НП, а именно че с действията си М. П. е осъществила съставите на вменените й във вина административни нарушения.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Пред настоящата съдебна инстанция не се сочат нови доказателства и изтъкват доводи, които да водят до различна фактическа обстановка и промяна в изводите, до които е достигнал съда. Твърденията които са заявени в жалбата пред касационната инстанция са били предмет на обсъждане в процесното решение на РС - Пловдив. В съставеното наказателно постановление нарушението е описано по начин, който дава възможност на лицето да разбере повдигнатото му административно наказателно обвинение. Правилно са посочени нарушените норми, както и разпоредбите, въз основа на които са наложени двете наказания.

При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и ще следва същото да се остави в сила.

От страните не се претендират разноски, поради което такива не се следват.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIII състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1550 от 16.12.2024г., постановено по АНД № 3467/2024г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.