В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл. 422 ГПК, ал.1 , вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на сключен между "М." ЕАД и ответника К. И. П. Договор за предоставяне на СSМ услуги * от 17.11.2008 г., за периода от 14.02.2009 г. до 13.04.2009 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството им. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете съгласно договорите и Общите условия на "М." Е. предвид което и на основание чл.415 от ГПК предявяват иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 146,46 лв. Твърдят, че от страна на "М." ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр. дело № 378 по описа за 2011 г. на ЗРС. В хода на заповедното производство и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено Възражение срещу заповедта за изпълнение от К. И. П.. На основание чл. 415 от ГПК предявяват иск за дължимо парично вземане в размер на 146,46 лв., от които по Фактура № * от 14.03.2009 г., издадена за сумата от 86.90 лв., с включен ДДС, по която е извършено частично плащане в размер на 20.00 лв., поради което е налице непогасен остатък на задължението в размер на 66.90 лв. с включен ДДС, и по Фактура № * от 14.04.2009 г., издадена за сумата от 79.56 лв. с включен ДДС. Моли съда, да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът им дължи сума в размер на 146.46 лева, представляваща сборна сума по посочените фактури. Претендират и за разноски по настоящото дело в размер на 130.00 лева ( 25 лева – ДТ и 40.00 лева за платено юриск. възнаграждение по ч.гр. 378/2011 г. и 65.00 лева по настоящото). Ответникът, в съдебно заседание, прави признание на иска, но поради материално затруднение е закъснял с плащанията. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от ч.гр.д. № 378/2011 г., срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 146.46 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2011 г. до окончателно изплащане, както и разноските по делото. В законно установения срок, длъжникът по това дело(ответникът) е депозирал Възражение вх. № 2445/29.11.2011 г., поради което е заведено настоящото дело. Във възражението е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение. Задължението произтича от фактури № * за периода от 14.02.2009 г. – 13.03.2009 г. за остатък от 66.90 лева и №* за периода от 14.03.2009 г. – 13.04.2009 г. за 79.56 лева. С направеното признание ответникът не оспорва, че дължи сумата по посочените фактури. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Между страните по делото са възникнали и съществували облигационни правоотношения, по силата на които, ищецът предоставил на ответника ползване от него GSМ услуги № */17.11.2008 г. с избрания от него месечен пакет. От своя страна ответникът не е изпълнил задължението си по договора и не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете съгласно сключения между него и ищеца договор и общите условия към него, което е видно от приложените по делото ксерокопия от фактури. Фактура №* е издадена за сумата 86.90 лв., с период на фактуриране от 14.02.2009 г. до 13.03.2009 г. По тази фактура е извършено частично плащане в размер на 20.00 лева, в резултат на което е налице непогасен остатък на задължението в размер на 66.90 лева с включен ДДС. Фактура № *, е издадена за сумата 79.56 лв., с период на фактуриране от 14.03.2009 г. до 13.04.2009 г. с включен ДДС. Дължимата сума общо в размер на 146.46 лева, се дължи от ответника, с лихва от завеждане на ч.гр. 378/2011 г., а именно от 09.11.2011 г. В частта за разноските по ч.гр. д. 378/2011 г. в размер на 65.00 лева (ДТ и юриск. възнаграждение), заповедта е влезнала в сила и не е предмет на настоящия установителен иск. На ищеца, ще следва да бъдат присъдени направените разноски, дължими в настоящото производство в размер на 25.00, представляващи ДТ и 40.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл.7, ал.2, т.1 от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на „М.”Е. БУЛСТАТ: ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., Р. И. У. К. № *, със законен представител А.М., л.п. № *, издаден на * г. от властите на А. и П.В.П., ЕГН *, чрез пълномощника * Р.А.Н. срещу К. И. П., ЕГН *, гр. З., У. Х. С. *, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1042/15.11.2011 г., по ч.гр.д. №378/2011 г., на ЗРС, съществува в размер на 146.46 лв., ведно със законната лихва от 09.11.2011 г., до окончателното изплащане. ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН *, гр. З., У. Х. С.* да заплати на „М.”Е. БУЛСТАТ: ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., Р. И. У. К. № *, със законен представител А.М., л.п. № *, издаден на * г. от влÓстите на А. и П.В.П., ЕГН *, чрез пълномощника * Р.А.Н., разноски по гр.д. 43/2012 г. в размер на 25.00 лв., представляващи ДТ и 40.00 лева юрисконсултско възнаграждение. СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на съдебното решение, да се издаде Изпълнителен лист по ч.гр.д. 378/2011 г., съобразно установеното вземане. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |