Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в , в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 10330 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството
е по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, предявен
от В.П.И., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. А.Г. против ЗАД
„ОЗК З.“ АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие смъртта на нейния брат С.П.Й., причинена в
резултат на ПТП от 31.08.2015 г. в размер на сумата от 100 000 лв. и иск с
основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане
лихва за забава върху горната
сума в размер на 29 513.97 лв.
за периода от датата на увреждането – 31.08.2015 г. до датата на
предявяването на иска - 30.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Чрез своя
процесуален представител ищцата поддържа иска за обезщетяване на неимуществени
вреди, които търпи в следствие смъртта на С.П.Й. по вина на водачът на товарен
автомобил марка „Волво“, вид „влекач“, модел „FH4x2T“, с рег. № *******– Д.Г.К., който автомобил е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност" .
Твърди,че е
имала дълбоката емоционална връзка с нейния брат С.Й.и смъртта на последния й е
причинила,а и причинява и до днес трайни и продължителни морални болки и
страдания.
Моли съда да
уважи предявените искове , тъй като са основателни ведно с разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗАД
„ОЗК З.“ АД, гр. София оспорва предявения главен иск по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило по изключителна вина на
водача, управлявал застрахованото при ответното дружество МПС – Д.К.. В тази
връзка твърди, че вина за ПТП не е единствено на водача Д.К., а и на
пострадалия, който не е спазил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – като е
паркирал своя автомобил на необезопасено и необозначено за целта място, като
безотговорно е напуснал същия на място, което не е безопасно, както за него,
така и за всички участници в движението.
Твърди, че
пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата като не се е съобразил
с допустимостта на престой в лентата за принудително спиране, а също така е
нарушил и разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Във връзка с изложеното,
ответникът твърди, че поведението на пострадалия е станало основна причина за
настъпване на последващия вредоносен резултат.
Оспорва
основателността на претенцията,с аргумента,че само по изключение, при доказана
дълбока и трайна връзка с пострадалия, обезщетение могат да претендират и трети
лица, извън кръга на правоимащите очертан от константната и задължителна
съдебна практика.В случая не е налице такава изключителна връзка на ищцата с
пострадалия,поради което същата не следва да бъде обезщетявана за неимуществени
вреди от смъртта на брат й.
Оспорва иска и
по размер,а също и акцесорната претенция
за лихва.
Помагачът на ответната страна Д.Г.К., ЕГН ********** не
изразява становище по делото.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените
по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и присъда № 77 от
19.07.2016 г. по НОХД № 1374/2016 г. на Пловдивски окръжен съд се установява,
че на 31.08.2015 г. на автомагистрала „Тракия“ между 143 + 500, в лентата за
принудително спиране, в посока на движение запад - изток е настъпило ПТП между
товарен автомобил марка „Волво“, вид „влекач“, модел „FH4x2T“, с рег. № *******,
с прикчено към него полуремарке, собственост на „Вихри“ ЕООД, гр. Бургас и
управлявано от водача Д.Г.К. и С.П.Й.,
водач на автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № *******, който по
това време се е намирал на същото място и е стоял извън автомобила.
Водачът Д.Г.К.
е признат за виновен ,че е нарушил
правилата за движение, а именно чл. 20, aл. 1 от ЗДвП и чл. 58 т. 3 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил смъртта на С.П.Й., поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „в“ пр. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на 1
г. и 8 месеца лишаване от свобода.
За процесния
товарен автомобил „Волво“, модел „FH4x2T“, с рег. № *******е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 23115000020881
при ответното дружество – факт, който
ответникът не е оспорил и се установява от приложената на л.68 полица.
От
представеното на л.70 удостоверение е видно,че В.П.И. е сестра на починалия С.П.Й..
От приетата по
делото АТЕ се установява ,че на 31.08.2015 г. около 09,25 ч. товарен автомобил
„Волво“ с per. № *******с прикачено полуремарке марка „Кьогел“ с per. № *******движейки
се по АМ „Тракия“ с посока от гр. София към гр. Бургас е достигнал да района на
км. 143+500 от магистралата. Скоростта на товарната композиция е била от
порядъка на 86 км/ч. В същото време лек автомобил „Рено Сценик“ с per. № *******
е бил спрял в лентата за принудително спиране. Водача му, пострадалия С.Й.е бил
слязъл от автомобила, отишъл е зад него и отворил багажника за да вземе вода. В
това време товарната композиция се намирала на разстояние от около 54 метра и
водача К. е отклонил същата в дясно и е навлязъл в лентата за принудително
спиране. Последвал е удар между предна дясна част на товарния автомобил и задна
лява част на лекия автомобил, като пострадалия Й.по този начин се е намирал
между двата автомобила. След удара лекия автомобил е изтласкан в дясно, ударил
се е в крайпътно дърво и оградната мрежа на магистралата. Тялото на пострадалия
Й.след удара е било повлачено напред и се е установило на мястото, на което е
било намерено. Товарната композиция от своя страна преустановила движението си
на около 130 м. след удара.
Според
експерта спрения плътно до мантинелата на аварийната лента лек автомобил е бил
видим от поне 200-350 м. за водача на товарния автомобил и не е имало обективни
причини да навлезе в тази лента и да удари намиращия се до лекия автомобил С.Й..
От показанията
на св.Б.И.се установява,че ищцата живее в гр.Варна,но всяка година си идвала в
гр.Видин и по няколко дни гостувала на брат си С.,с когото била в отлични
отношения,а след това отивала в селото,в което живеела майка им.От своя страна С.Й.много
се грижел за сестра си,често ходел в гр.Варна да й помага за ремонти на
жилището й,помагал е финансово и на детето й. Непрекъснато поддържали връзка по
телефона.След смъртта на брат й ищцата се сринала,постоянно плачела и тъгувала
за него.
С оглед доказателствата и становищата на страните
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Безспорно е
установено, че товарният автомобил влекач марка и модел „Волво ФХ 4x2 Т” с peг.
№ *******е бил застрахован при ответното дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Следователно, съдът
намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковете с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, като същият следва да
заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача. Няма
данни водачът на автомобила, макар и различен от собственика, да е управлявал
същия на незаконно основание.
От приложената
по делото влязла в сила Присъда от 19.07.2016 г. по НОХД № 1374/2016 г. на
Пловдивски окръжен съд се установи, че водачът Д.Г.К. е признат за виновен в
това, че по непредпазливост е причинил смъртта на С.П.Й. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ пр. 1 във вр. чл.
342, ал. 1 НК. Съдът приема тези факти за доказани, тъй като влязлата в сила
присъда има обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд относно дееца,
деянието, противоправността на деянието и вината на дееца.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат – смъртта на С.П.Й.е настъпила като
пряко следствие на процесното ПТП от 31.08.2015 г.
Спорен по
делото е въпросът дали ищцата, която е сестра на починалия, може да претендира
и съответно да получи обезщетяване на търпените от нея мъки и страдания в
следствие смъртта на нейния брат С.Й..
Според
задължителната практика на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по ТД №
1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.
1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
По настоящето
дело се установи наличието на привързаност и обич между ищцата и нейния брат, каквито
отношения според съда са нормални за толкова близки родственици. Доказа се, че
ищцата и нейния брат са поддържали добри отношения, виждали са се по няколко
пъти в годината за по няколко дни, поддържали са връзка по телефона и са си
помагали в нужда като заедно са се
грижили за родителите си, но тези отношения според съда не носят белега на
изключителност, който е заложен като смисъл и основание в цитираното
тълкувателно решение да бъдат обезщетени и лица извън кръга на тези по
цитираните по-горе две постановления на
Пленума на ВС от шестдесетте години на миналия век.
Фактът обаче,че
ищцата и брат й от дълги години живеят в различни населени места и се виждат по
два, три пъти в годината не сочи наличието на изключително близка връзка, каквато
би била евентуално между хора,които от дълги години живеят заедно в едно домакинство
или в непосредствена близост в едно населено място и споделят всичките
,включително и ежедневни грижи , радости и преживявания в живота им и разчитат
изключително един на друг.
Ето защо съдът
намира,че поради липса на доказателства за наличието на изключително
близка,трайна и дълбока връзка между ищцата и починалия й брат С.Й.,предявения
иск с основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
При това
положение неоснователен се явява и акцесорния иск за осъждането на ответника да
заплати мораторна лихва върху главницата,който иск също следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно
този изход на делото ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 4236 лв.- адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.И., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител адв. А.Г.,*** против ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******,
гр. София, ул. „*******иск с основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие смъртта на нейния брат С.П.Й., причинена в резултат на ПТП от
31.08.2015 г. в размер на сумата от 100 000 лв. и акцесорен иск с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 29 513.97 лв. за периода от датата на увреждането –
31.08.2015 г. до датата на предявяването на иска - 30.07.2018 г., като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице- Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ж.к. „*******,
помагач на ответника З.“ АД, ЕИК *******, гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: