№ 209
гр. Враца, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200590 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на „Тролейбусен транспорт-Враца”ЕООД-гр.Враца против НП № 26-
0001338/02.05.25 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на дружеството-
жалбоподател за извършено нарушение по чл.30, т.1 от Наредба
№2/15.03.2002 г. на МТС, вр.чл.6, ал.1 от Наредба №Н-3/07.04.2009 на МТС и
на основание чл.104, ал.1 от ЗАПр., е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. В жалбата и в съдебно заседание
се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна не е ангажирала процесуален представител и
становище по жалбата в проведеното открито с.з. В придружителното писмо
към изпратената административна преписка е отправено бланкетно искане за
потвърждаване на обжалваното НП и е направено възражение за евентуална
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, в случай, че
същото надхвърля минимално предвидения нормативен размер.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
В периода 07.04. до 15.04.25 г., служители на ОО”АА”-Враца-
свидетелите Т.Г. и К. извършили комплексна проверка на дружеството –
жалбоподател в качеството му на превозвач, притежаващ съответен
национален лиценз за превоз на пътници в РБ. Въз основа на изискани и
съответно предоставени документи от страна на превозвача, при проверката е
констатирано, че на 22.01.25 г. служител на дружеството-водачът П.Л. е
извършил обществен превоз на пътници с автобус „**********“ с рег.
№********** в рамките на общинска транспортна схема, включващи
маршрути, непревишаващи 50 км, а именно-Враца-с.Косталево и Враца-
с.Чирен, като на въпросната дата е приключил работа в 20.40 ч. На следващия
ден-23.01.25 г. водачът е започнал работа в 04.40 ч., отново извършвайки
превоз на пътници по въпросната общинска транспортна схема, включваща
маршрути Враца-с.Челопек и Враца-с.Лиляче. При така установените
фактологични данни, двамата проверяващи свидетели приели, че е нарушено
правилото за ползване на дневна почивка от водача от поне 11 последователни
часа за 24 часовия период от предходната почивка –от 5.30 ч. на 22.01.25 г. до -
5.30 ч. на 23.01.25 г. като намалението е с 3 часа. Прието е и че въпросното
правило е нарушено от дружеството-жалбоподател, който в качеството си на
превозвач, „не е организирал труда на водача по такъв начин, че той да ползва
дневна почивка от поне 11 последователни часа...“. Въпросните фактически
констатации са отразени в съставен констативен протокол за проверка, както и
в съставен срещу превозвача АУАН№335894/15.04.25 г., в който е посочено, че
са нарушени чл.30,т.1 от Наредба№2 от 15.03.2002 г. на МТС, вр.чл.6, ал.1 от
Наредба №Н-3/07.04.2009 г. на МТ. Въпросният АУАН е бил подписан от
представляващия дружеството управител В.Начева без възражения, но такива
били последващо подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. В тези възражения
били изложени доводи, че извършването на констатираното нарушение се
дължи на определени обективни обстоятелства.
Така подадените писмени възражения очевидно и „мълчаливо“ са били
счетени за неоснователни, тъй като от страна на АНО е последвало издаването
2
на обжалваното НП, в което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово
описание на нарушението, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1000.00 лв. на основание чл.104, ал.1 ЗАПр.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства,
а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и К.К. /свидетел
по акта/, фактологично кореспондиращи и с всички останали писмени
доказателства, приложени към преписката- констативен протокол за проверка,
2 бр. пътни листове на водача, график за работа на водачите за м.01.25 г.,
декларация за съгласие на водача, писмени възражения против АУАН и др.
Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и
безпротиворечиви, а и не се оспорват от страна на жалбоподателя, поради
което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.104, ал.1 ЗАПр.
предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер от 1000.00
лв. „на превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното
време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на
пътници и товари, включително при превози за собствена сметка“. С това си
съдържание въпросната разпоредба по дефиниция е бланкетна, което означава,
че за коректното и надлежно реализиране на административно-наказателна
отговорност по нея, бланкетното съдържание следва задължително да бъде
допълнено чрез посочване на друга норма, предвиждаща конкретно правило
за поведение или забрана за такова, на съответен субект.
В случая това не е сторено, тъй като посочената за първа „нарушена“ в
процесните АУАН и НП разпоредба на чл.30, т.1 от Наредба №2/15.03.2002 г.
за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси предвижда, че
лицата по чл.2 от Наредбата, т.е. превозвачът е длъжен „ да организира труда
на водачите, като спазва нормативно установената максимална
продължителност на работния ден /смяна/, междудневната и
междуседмичната почивка и прекъсванията в периодите на управление
съгласно ЗАПр.“. Т.е. въпросната разпоредба на свой ред отново е бланкетна и
3
изрично препращаща към разпоредби от ЗАПр. Нещо повече, въпросната
разпоредба препраща изрично и единствено само към разпоредби на ЗАПр, но
не и към разпоредби от по-нисш нормативен порядък-подзаконови
нормативни актове по прилагането на ЗАПр.
Същевременно посочената в процесните АУАН и НП в правна
привръзка, следваща „нарушена“ разпоредба на чл.6, ал.1 от Наредба№Н-
3/07.04.09 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент №165/14 на ЕС..., предвижда, че „за всеки период от 24 часа след
края на предходната дневна или седмична почивка водачът е длъжен да е
ползвал дневна почивка от най-малко 11 последователни часа“. Бидейки част
от подзаконов нормативен акт, който не е включен изрично във възможното
препращане на чл.30, т.1 от Наредба №2/15.03.2002 г., така посочената в
привръзка за „нарушена“ разпоредба на чл.6, ал.1 от Наредба№Н-3/07.04.2009
г. изначално не е годна да запълни бланкетното съдържание на първата
цитирана разпоредба, не само защото излиза извън изрично очертаните в нея
рамки на нормативно препращане, но и защото вследствие това излизане от
рамките на препращане, се нарушават принципите за законоустановеност на
административното нарушение и на предвиденото за него наказание.В
допълнение към горното и все видно от цитираното съдържание на
въпросната разпоредба, субект на въведеното с нея правило за поведение е
физическото лице -„водач“, а не съответния превозвач.
При така изложените съображения, процесните АУАН и НП се явяват
изначално издадени в нарушение на изискванията за задължително
съдържание по смисъла на чл.42, ал.1,т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, изискващи
точна и надлежна правна квалификация на повдигнатото административно
обвинение.
На следващо място, за да се приеме в случая, че дружеството е
осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се
установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от
страна на водач на предприятието, а следва да се установи, че това
неизпълнение е в резултат на конкретно действие или бездействие на
работодателя. Тоест неизпълнението на това задължение следва да е резултат
от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на
такава.
4
Съгласно съдебната практика, създаването на организация на трудовия
процес е необходим и присъщ елемент от работодателската власт на всеки
работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на
участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни
трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно
изпълнение на тези трудови функции и т.н. В случая обаче тези въпроси нито
са изследвани, нито са намерили обективно отражение като фактически
констатации в процесните АУАН и НП, очертаващи фактическите параметри и
рамки на защита на санкционираното лице, което на свой ред е довело и до
съществено нарушение на чл.42,т.4, съответно и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. С
други думи в АУАН и в НП не е посочено в какво точно се е изразило
деянието, вменено на дружеството-жалбоподател като административно
нарушение. Посочено е само бланкетно, че същото не е организирало труда на
водача по начин, осигурявящ непрекъсната 11-часова почивка за съответния
24-часов период на работа. АНО е следвало да има предвид, че бездействието
или действието на превозвача по организиране на работата на водача, така, че
да съответства на нормативите за нейното изпълнение, е различно от
нарушението на самия водач, във връзка с неспазване на изискванията за
ползване на задължителна почивка. Последното наистина често пъти се явява
индиция за допуснато нарушение от страна и на превозвача, но нарушението
на водача по спазване на нормативните изисквания за задължителни почивки
не обосновава само по себе си отговорността на превозвача за организация на
неговата работа, още повече, че се касае за две различни нарушения и никое от
тях не попада като обективен признак в състава на другото. В този смисъл,
това, че е констатирано обективното проявление на неспазване на
изискванията за ползване на съответната дневна почивка от страна на водача
за определения 24 часов период, не съдържа в достатъчна степен твърдение
под формата на описание на нарушението на превозвача по организация на
работа от гледна точка излагане на обстоятелствата за начина на извършване
на това нарушение, като напр.- с неиздаване/издаване на съответни заповеди
за организация на работата, непровеждане на инструктажи или по друг начин.
Следва да се има предвид и че организацията на работата на водача е не само
времеви, но и логически и правно предшестваща дейност, извършвана от
превозвача преди тази на самия водач по повод управление на съответния
автомобил и се изразява в необходимост от изпълнение на различни техни
5
задължения с оглед естеството на функциите им.
В обобщение на всички гореизложени правни съждения се налага извод,
че в случая нито един от описаните в процесните АУАН и НП факти не сочи на
извод, че превозвачът е организирал работата на водача, така, че последният да
не е в състояние да спази правилото за непрекъсната 11 часова почивка в
рамките на 24 часов работен период, поради което и следва да се приеме, че в
описанието на нарушението липсва минимален обем от факти, необходими за
изследване съставомерността на вмененото административно нарушение
откъм време, място и начин на извършване и то именно от жалбоподателя, в
качеството му на работодател и превозвач.
Всяко от посочените до тук процесуални нарушения относно
съдържанието на процесните АУАН и НП, е от категорията на абсолютните
процесуални нарушения, пряко ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за
законосъобразност на НП, в т.ч. и откъм разглеждане на спора по същество.
Затова и атакуваното НП подлежи на цялостна отмяна на въпросните
основания, без да се налага обсъждане и на останалите доводи на
жалбоподателя в тази насока, тъй като това с нищо не би променило изхода от
делото.
По разноските:
От страна жалбоподателя се претендира заплащане на разноски за
процесуално представителство/адвокатско възнаграждение, които съгласно
представените договор за правна помощ и списък на разноски възлизат в
размер от 400.00 лв., който е минимално възможния такъв, изчислен по реда
на чл.7, ал.2,т.1, вр.чл.18, ал.2 НМВАР. От ответната страна е
противопоставено възражение за прекомерност само под условие, че
претендираните разноски надхвърлят този минимален размер, поради което и
претенцията за разноски на жалбоподателя следва да бъде уважена изцяло.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №26-0001338/02.05.25 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което
6
на „Тролейбусен Транспорт-Враца”ЕООД-гр.Враца, с ЕИК:********* за
извършено нарушение по чл.30, т.1 от Наредба№2/15.03.2002 г. на МТС,
вр.чл.6, ал.1 от Наредба №Н-3/07.04.2009 г. на МТ е наложено
административно наказание –имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. на
основание чл.104, ал.1 ЗАПр.
ОСЪЖДА ОО“АА“-Враца ДА ЗАПЛАТИ на „Тролейбусен Транспорт-
Враца”ЕООД-гр.Враца, с ЕИК:********* направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7