РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Сливница, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20231890100058 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Х. Г. А. срещу „С.К.“ ООД, с която е предявен иск
за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договор за кредит № 620965 от
17.01.2022 г., сключен между страните, като заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и
противоречаща на добрите нрави.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № 620965 от
17.01.2022 г., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, която счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото
била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава иска.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, моли за разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.21 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че клаузата
за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на
ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
С Протоколно определение от 24.10.2023 г. като безспорно между страните е
1
отделено, че са сключили договор за паричен заем № 620965 от 17.01.2022 г. с посоченото от
ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба,
както и че тази клауза е недействителна.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „С.К.“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка
Ищецът излага довод, че предвидената в договора неустойка е уговорена като такава
с цел да бъде заобиколено ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК.
В случая е безспорно, че страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в
договора условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора и би следвала да бъде вкльюен като
разход по кредита в ГПР.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума и е предвидена като неустойка с единствената цел да бъде заобиколено
ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК, поради което същата се явява нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
2
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по договора.
Доколкото съдът прие, че клаузата за неустойка е нищожна на първото, посочено от
ищеца основание, не дължи произнасяне по другите посочени такива.
Съдът не е сезиран с иска по чл.55 ЗЗД, поради което не дължи произнасяне по такъв.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото с Определение от
16.03.2023 г., поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК, разноските за държавна такса в
размер на 50 лева ще се възловат в тежест на ответника, който ще бъде осъден да ги заплати
на съда.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. ЕАД „Д. М.“.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за ЕАД „Д. М.“в размер на 400 лева, което ще се присъди в пълен размер, ведно с ДДС от 80
лева, съгласно пар.2а от ДР към Наредбата, като по делото са представени доказателства за
регистрация по ДДС на адвокатското друвество.
Ответникът е дал повод за завеждане на иска, като е предвидил в договора си
нищожна клауза, по която във всеки един момент може да търси изпълнение, поради което и
не му се следват разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в Договор за кредит № 620965 от
17.01.2022 г., сключен между Х. Г. А., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД, ЕИК
****************, като целяща да заобикали закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П. – Управител ДА
ЗАПЛАТИ НА Районен съд - Сливница сумата в размер на 50 лева – дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П. – Управител ДА
ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ **************, на
основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Сливница.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3