Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 114
22.06.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 882 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, против
Решение № 431 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд –
Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на И.А.В., с ЕГН **********, сумата от 462, 54 лева - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 77, 22 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния
труд от 540 часа, положен в периода 19.09.2016г. - 19.09.2017г. по служебно
правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от предявяването на иска на 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения,
че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях действа друга специална нормативна уредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Навеждат се доводи за неприложимост на коефициента и поради това,
че за служителите на МВР не е налице
съотношение 8 ч. дневен труд към 7 ч.
нощен труд, а 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава
коефициент 1.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане направените
по делото разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни
инстанции.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият чрез адвокат Станко Кралев е
депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение.
Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното
решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция.
По делото е постъпила и
частна жалба от Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, против Определение № 1555 от 19.02.2020
г. по гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена
молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за
разноските.
В частната жалба са изложени доводи, че извършеното от ищеца
изменение на иска чрез намаляването му е съчетано с десезиране на съда за
разликата до първоначално предявения размер. Поддържа се, че непроизнасянето на
съда с прекратително определение за производството в частта над намаления исков
размер не следва да лишава ответника от своевременно поискани разноски, както и
да го ангажира с разноски над уважения до първоначално предявения размер.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
определение и да му присъди разноски съобразно изменението на първоначално
предявената претенция чрез намаляването й, както и да намали размера на
присъдените в полза на ищеца разноски за адвокат. Претендира за присъждане на
сторените в частното производство разноски.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок въззиваемият чрез адвокат Станко Кралев е депозирал отговор, с който оспорва частната жалба. Счита
обжалваното определение за правилно и моли за потвърждаването му.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът счита, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, а по наведените от въззивника
оплаквания за неправилност намира следното:
По отношение на
възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1, 143:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното
относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни
актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
действащо специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприетият подход е в
съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило,
което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение
следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния
вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна
сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи
времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и
да е друг нормативен акт се съдържа правило, което по специален начин да
регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме, че
специалният закон замества общия (lex specialis derogat legi generali). Освен това възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време.
Правната консултация от проф. Васил
Мръчков не е годна да разколебае горния извод. По същество в нея са изложени
съображения, че по настоящия вид казуси не са налице предпоставките, предвидени
в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ обаче
касае случаите на подневно отчитане на работното време, докато в настоящия
случай се касае за сумирано изчисляване на работното време, а това е хипотеза,
уредена в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Ето защо изложените от проф.
Васил Мръчков съображения относно приложението на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ са напълно
неотносими към настоящия казус, който касае приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Неоснователни са доводите, че положеният
от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на
час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., като условията
и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед
(чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.
8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,
00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл.
9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения
нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,
25 лева за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите, че при
приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент
1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа
– това е една от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на
другата величина съдът намира следното. За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен
период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на посочената
разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на
смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което е различна
форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва разпоредба, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се
приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното
работно време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за
държавните служители в МВР е приложимо превръщането на нощните часове в дневни
с коефициент 1, 143.
По отношение на възражението, че при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 не
е налице положен извънреден труд:
Относно
изложените в писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда
и социалната политика (МТСП) съображения, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, съдът намира следното.
В практиката си за периода 2005 – 2010 година (писма с изх. № 29-20 от
5.12.2005 г., изх. № 26-34 от 6.06.2006 г., изх. № 12-914 от 08.12.2006 г.,
изх. № 61-269 от 04.01.2008 г., изх. № 92-864 от 13.02.2008 г., изх. № 26-581
от 28.12.2010 г.) МТСП е поддържало становището, че при установено от
работодателя сумирано изчисляване на работното време, той следва да отчита
(изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период, като часовете, получени над определената норма (след
превръщането на нощните часове в дневни), представляват извънреден труд, който
се заплаща с увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. С писма с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011 г. и изх. № 94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП е възприело
обратното становище, като е приело, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е установено с
цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд,
който би бил налице само ако работниците и служителите действително работят
извън установеното за тях работно време. Посочените писма нямат нормативна
сила, но сочат, че са налице противоречиви разбирания относно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл.
143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл.
142, ал. 2 КТ). Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното
време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал.
3 от НРВПО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
На 01.01.2018 г.
е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред инспекцията по труда без превръщане
на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018
г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
„без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това
законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд, съдът
намира, че за исковия период от 19.09.2016
г. до 19.09.2017 г. липсва
изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е положен извънреден
труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на
работното време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. При липсата на изрично действащо законово правило, което да
уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният
в чл. 5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава
делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви – според общия им разум, като при липса на закон съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007
г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване
на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102
от 3.12.1993 г.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС)
пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби съдът
приема, че общият разум на закона е да признае нощните часове, преизчислените в
дневни с коефициент 1, 143, както за целите на изчисляване на отработените дни
и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този
смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018
г.) от
НРВПО. Съдът основава решението си и на прогласения в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или
служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното
правоотношение. Ето защо съдът намира, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
По делото не се спори между
страните, че ищецът полага труд при ответника по предварително изготвен график
съобразно норматива за съответното тримесечие. Не се навеждат твърдения, че за
процесния период ищецът е положил по-малко часове труд от предвидения за
съответното тримесечие норматив. Следователно при преизчисляване на отработените
за исковия период часове нощен труд в дневни с коефициент 1, 143 положеният от
ищеца труд се
явява по-голям от нормата за продължителност на работното време, т. е. ищецът е
полагал труд извън установеното за него работно време.
Този извод не се променя от обстоятелството дали ищецът е ползвал отпуск в
рамките на съответното тримесечие. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК на ВКС, когато се изчислява
извънредният труд при тримесечно сумирано отчитане на работното време, ако в
съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск,
независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно
на реално отработените дни.
По делото не се установява
ответникът да е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение за труда, който е положил над установената продължителност на
работното време.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание – ищецът е страна
по валидно служебно правоотношение с ответника, като е положил труд, за който
не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение.
По
размера на иска:
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От
заключението на вещото лице се установява, че за периода от 19.09.2016 г. до
19.09.2017 г. ищецът е положил общо 540 часа нощен труд, който преизчислен в
дневен с коефициент 1, 143, възлиза на 617, 22 часа, като разликата от 77, 22 часа
не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена
ищеца, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 462, 54 лева. С
оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен за сумата от 462, 54
лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение се явява правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
По
частната жалба:
Производството
пред Районен съд – Бургас е било образувано по иск за присъждане на сумата от
720 лева, представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд от 120 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения за периода
от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г. 840 часа нощен труд в дневен.
В съдебно
заседание след приемане на заключението на вещото лице ищецът е поискал от съда
да допусне изменение на иска, като същият да се счита предявен за сумата от
462, 54 лева за извънреден труд от 77, 22 часа, получен след преобразуване на
положения пред периода нощен труд от 540 часа. По направеното искане ответникът
е заявил становище, че с оглед изменението на иска следва да се направи отказ
или оттегляне, за което ще претендира и разноски. Съдът е намерил, че са налице
предпоставките на чл. 214 ГПК и е приел исканото от ищеца изменение на иска.
Посочил е, че не е налице хипотезата на оттегляне или отказ от предявената
претенция, тъй като ищецът изменя само заявения размер на претендираното
възнаграждение при съобразяване със събраните по делото доказателства.
Представени са доказателства
за сторени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева
с ДДС.
По делото е
заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева от бюджета на съда.
С решението си
съдът е уважил предявения иск за сумата от 462, 54 лева, присъдил e разноски в полза на ищеца в размер
на 420 лева и е осъдил ответника да заплати по сметка на Районен съд – Бургас
сумата от 50 лева за държавна такса и сумата от 150 лева за възнаграждение на
вещо лице.
В срока по чл.
248, ал. 1 ГПК по делото е постъпила молба от ответника с искане за изменение и
допълнение на решението в частта за разноските – за присъждане на разноски съобразно
изменението на първоначално предявената претенция чрез намаляването й, както и за
намаляване на размера на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокат. Поддържа
се, че изменението на иска чрез намаляването му по размер по същество е
съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер,
поради което на ответника се дължат разноски за намалената част. Макар че съдът
е бил десезиран от ищеца за тази част непроизнасянето му с прекратително
определение за производството в частта над намаления исков размер не следва да
лишава ответника от своевременно поискани разноски, както и да го ангажира с
разноски за адвокатско възнаграждение над уважения до първоначално предявения
размер.
За да остави без
уважение направеното искане с правно основание чл. 248 ГПК, съдът е приел, че
искът е уважен изцяло в изменения размер, поради което и на основание 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в
пълния им размер съгласно представения списък и доказателства по делото.
Намерил е, че не са налице снованията по чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК за присъждане на разноски в полза на
ответника, тъй като не е налице нито отхвърляне на иска, нито прекратяване на
делото. Изложени са съображения, че направеното изменение на иска чрез
намаляването му не води до частично прекратяване на производството поради
десезиране на съда, тъй като не е налице оттегляне или отказ от предявения иск
и производството остава висящо по отношение на цялата предявена претенция.
Обстоятелството, че в хода на процеса ищецът е упражнила правото си по чл. 214 ГПК да съобрази размера на исковата си претенция с действителното правно
положение между страните, установено от доказателствата по делото, не следва да
влече неблагоприятни последици за ищеца.
В правната
доктрина се приема, че когато изменението на иска се състои в намаляване на
иска, тогава намалената част от първоначално предявения иск престава да бъде
предмет на делото. Когато използва тази форма за изменение на иска, ищецът дава
израз на своята воля да десезира съда с част от спора относно правото, предмет
на първоначалния иск, като ограничи занапред делото до останалата част от
предявеното право. С други думи, частичното изоставяне на първоначално
предявения иск, частично десезиране на съда с този иск е характерна особеност
на намалението на иска (цит. проф. Живко Сталев в „Изменение на иска, оттегляне
на иска и отказ от иска“ – сп. „Социалистическо право“, 1964, № 10, с. 7–19,
както и в електронно издание „Съдебно право“, 23.03.2016 г.). В този смисъл са
постановени и мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по
гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, където се приема, че при намаление размера на
иска чрез оттегляне или отказ частично от него, предмет на делото остава тази
част, от която ищецът не се е отказал или не е оттеглил иска си, която
имплицитно се съдържа в първоначално предявения. Посоченото становище остава
актуално и при действието на настоящия ГПК, като се поддържа в Решение № 114 от
19.01.2017 г. по гр. д. № 1357/2016 г., II г. о. на ВКС, съгласно което в
хипотеза, когато се касае до намаляване на претенцията, изменението на иска се
съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ (чл. 233 ГПК) от
иска. Ето защо съдът намира, че изменението на иска чрез намаляването му по правната
си същност е съпроводено с оттегляне или отказ от иска като основания за
прекратяване на производството в тази част поради десезиране на съда.
С оглед на
изложеното първоинстанционното производство следва да се приеме за прекратено в
частта за сумата над намаления размер от 462, 54 лева до пълния първоначален
размер от 720 лева. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото, поради което съразмерно на прекратената
част следва да му бъде присъдена сумата от 36 лева за юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция, определено от съда в размер на 100 лева по
реда на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Поради това частната жалба се явява основателна в частта
досежно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
прекратената част от делото.
След извършеното
изменение на иска чрез намаляването му по размер делото е останало висящо за
сумата от 462, 54 лева, до който размер искът е уважен изцяло, поради което и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски в пълен размер. При липсата на наведеното възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът не разполага с правомощия да се произнася по прекомерността
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Поради това частната
жалба се явява неоснователна в частта досежно искането за намаляване на размера на присъдените в полза на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед цялостното
уважаване на предявения иск в намаления му размер, който е останал предмет на
делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи в полза на Районен съд
– Бургас сумата от 50 лева за държавна такса и сумата от 150 лева за
възнаграждение за вещо лице, които суми се явяват дължими както при
първоначалния размер на иска, така и при намаления му размер. Ето защо и в тази
част относно разноските решението се явява правилно и не подлежи на изменение.
По изложените
съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е
отказано допълнение на решението в частта за разноските чрез присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника съразмерно на прекратената част на делото,
като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се допусне допълване
на решението в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 36 лева за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. В
останалата част обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При
този изход по съществото на спора въззиваемият има право да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева
с ДДС съобразно направеното искане и представените доказателства.
С
оглед частичната основателност на частната жалба сторените по нея разноски
следва да останат в тежест на страните така, както са ги понесли.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 431 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7918/2019 г. на
Районен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ Определение № 1555 от 19.02.2020 г.
по гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, за допълване на Решение
№ 431 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд – Бургас в
частта за разноските чрез осъждане на И.А.В.,
с ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, юрисконсултско възнаграждение съразмерно на прекратената
част от делото,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПЪЛВА Решение № 431 от 31.01.2020 г. по
гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
ОСЪЖДА И.А.В., с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, сумата от 36 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция съразмерно на прекратената
част от делото.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1555 от 19.02.2020 г.
по гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
да заплати на И.А.В., с ЕГН **********,
сумата от 360 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.