РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600437 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 21/24.07.2025 г., постановена по НОХД № 560/2025 г.,
Хасковският окръжен съд е признал подс. В. С. Г., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 26.05.2023 год. в с. *, община *
област * дала подкуп /дар/ - парична сума в размер на 1000 /хиляда/ лв. - 20
бр. банкноти с номинал от по 50 лева със серийни номера: ГЕ 86795025, БН
5376686, ГИ 13922239, БВ 0842062, БД 8162744, ББ 8110740, ББ 3219354, БД
9285989, ГЛ 37514189, БЗ 9278843, ГА 89060978, БН 4302930, ГА 11072846,
ГК 41420289, ГГ 16048934, БУ 6655419, ГИ 31593082, ГЛ 85913966, БФ
0015731, ГА 72215489 на длъжностни лица - полицейски органи, а именно: на
Е. Й. Д. и И. Д. П., и двамата разузнавачи VI степен в група „Противодействие
на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ към РУ –
Свиленград при ОД МВР – Хасково, със специфично наименование на
1
длъжността „инспектор“, за да не извършат действия по служба – да не
довършат започната полицейска проверка по Закона за ЗМВР и да не
предприемат действия по уведомяване на компетентните органи за допуснати
от нея нарушения по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина,
поради което и на осн. чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 вр. чл. 58а ал. 1 и вр. чл. 54 ал.
1от НК я е ОСЪДИЛ на наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2
/две/ години, чието изтърпяване, на осн. чл. 66 ал.1 от НК, е ОТЛОЖИЛ със
срок от 4 /четири/ години, както и на наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв.
На осн. чл. 53 ал. 1 б. ”б” вр. чл. 307а от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на
Държавата предмета на престъплението – 20 бр. банкноти с номинал от по 50
лева със серийни номера: ГЕ 86795025, БН 5376686, ГИ 13922239, БВ
0842062, БД 8162744, ББ 8110740, ББ 3219354, БД 9285989, ГЛ 37514189, БЗ
9278843, ГА 89060978, БН 4302930, ГА 11072846, ГК 41420289, ГГ 16048934,
БУ 6655419, ГИ 31593082, ГЛ 85913966, БФ 0015731, ГА 72215489.
С така постановената присъда съдът се е произнесъл и по направените
разноски по делото.
От така постановената присъда недоволна е останала подсъдимата В. Г.,
която чрез защитника си обжалвала същата с искане наказанието да бъде
определено с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а наложеното на подсъдимата
наказание справедливо.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава
двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като стриктно
от съда са приложени установените правила на диференцираната процедура
2
на съкратеното съдебно следствие.
В рамките на проведеното по инициатива на защитата и на подсъдимата
предварително изслушване на страните, последната е признала пред съда
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
е изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от
подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на
наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
правилно е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В. Г. живее в с. *, община *, област *. От години няма
постоянна работа. Предвид близостта на местоживеенето с Турция, започнала
да се занимава с т.нар. „куфарна“ търговия, внасяйки различни стоки, които
продавала у нас с печалба. Не се е регистрирала като търговец. Установила, че
има търсене на лекарствени продукти, които в Турция са по-евтини. Насочила
се към търговия предимно с такива, в това число неразрешени за употреба в
България, и без да е притежавала издадено от Изпълнителната агенция по
лекарствата разрешение за внос, съхраняване и търговия с тях. Внесените от
Турция медицински препарати и медикаменти изпращала по куриерски
фирми на поръчалите ги крайни потребители от цялата страна.
Извършваната от подсъдимата дейност била противоправна и
осъществявала състави на административни нарушения по чл. 284 ал. 1 и чл.
282 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
На 26.05.2023 год. полицейските служители от РУ – Свиленград
планирали специализирана полицейска операция, за която бил разработен
нарочен план рег. №351р-12114 от същата дата. Съгласно същия, този ден
полицейски служители от състава на „Криминална полиция“ и група
„Охранителна полиция“ при РУ-Свиленград следвало да извършат проверки в
търговски обекти и частни домове, вкл. обитавания от подсъдимата жилищен
имот, за държане и продажба на забранени от закона стоки. Операцията
трябвало да се проведе от 6:30 часа на 26.05.2023 год. до приключването под
3
ръководството на началник сектор „Криминална полиция“ свид. А. О.. За
участие били определени полицейските служители – свидетелите И. Т., Г. Б.,
Е. Д. и И. П., последните двама на длъжност разузнавачи VI степен в група
„Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална
полиция“ към РУ – Свиленград при ОД МВР – Хасково, със специфично
наименование на длъжността „инспектор“.
Сутринта на 26.05.2023 год., след проведен инструктаж, полицейските
служители пристъпили към изпълнение на планираните проверки. Разделили
се на два екипа, като свидетелите И. Т. и Г. Б. се отправили към адрес ул. “*“
№ 6 за проверка на друго лице, а свид. Е. Д. и свид. И. П. – към ул. “*“ №3,
където им било известно, че живее подсъдимата. Там заварили свид. С. П., с
когото тя съжителствала на семейни начала. Той ги уведомил, че в момента
ремонтират къщата и поради това живеят под наем в съседство – на ул. “*“ №
2, където могат да намерят подсъдимата.
Около 10:30 часа, съпровождани от него, свидетелите Д. и П. посетили
имота на ул. “*“ № 2 и влезли в двора. Заварили подсъдимата на двора, пред
маса в близост до помощна постройка. На масата били поставени два
запечатани кашона. Полицаите се легитимирали и я уведомили за целта на
посещението си.
Подсъдимата В. Г. веднага признала, че двата кашона на масата
съдържат лекарства, които са закупени и внесени от Турция и ще бъдат
изпратени по куриер на неназовано от нея лице. Свидетелят Д. и свидетелят
П. влезли в помощната постройка, където установили още няколко кашона,
както и полиетиленови торби, пълни с различни лекарствени средства и
продукти. В тяхно присъствие подс. Г. заявила, че всички медикаменти са
нейни, а съжителят - свид. С. П. няма нищо общо с тях, като признала, че
няма необходимите разрешителни за внос, държане и търговия с тях в
страната.
Свидетелите Д. и П. уведомили подсъдимата, че за констатациите си ще
уведомят преките си ръководители, както и компетентните органи, за
преценка на евентуални нарушения по Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина /ЗЛПХМ/. Разяснили, че проверката ще завърши със
съставяне на протокол и изземване на държаните от нея лекарствени
продукти.
4
След като узнала това, подсъдимата си дала сметка, че я грозят сериозни
неблагоприятни за нея последици – значителна административна санкция и
загуба на скъпоструваща стока. Решила да ги предотврати, като подкупи
полицаите и се обърнала към тях с думите: “Дайте да се разберем, ще
измислим нещо. Само двамата сте. Ще си остане между нас.“ Не последвала
положителна реакция от страна на полицейските служители, но подсъдимата
не се отказала, а отправила конкретно предложение да им даде 1000 лв., за да
не я закачат.
Не последвала реакция от страна на свидетелите Д. и П., поради което
подсъдимата направила ново предложение - да даде по 1000 лв. на всеки от
тях, за да не вземат стоката, която струва много пари. Същевременно им
казала, че е братовчедка на служител от отдел „Вътрешна сигурност“ при
МВР и ако продължат действията си, ще му се обади.
Свидетелите заявили, че не са подчинени на споменатия служител на
„Вътрешна сигурност“, а на преките си ръководители, изпълняват техните
нареждания и ще ги уведомят за констатациите си.
Тогава подс. В. Г. влязла в помощната постройка и взела оттам сумата от
1000 лв. в банкноти от по 50 лв. – 20 броя със серийни номера - ГЕ 86795025,
БН 5376686, ГИ 13922239, БВ 0842062, БД 8162744, ББ 8110740, ББ 3219354,
БД 9285989, ГЛ 37514189, БЗ 9278843, ГА 89060978, БН 4302930, ГА
11072846, ГК 41420289, ГГ 16048934, БУ 6655419, ГИ 31593082, ГЛ 85913966,
БФ 0015731, ГА 72215489, свити на руло. Донесла ги и за пореден път казала
на полицаите „Вземете тези пари да се почерпите и не пипайте стоката“.
След това се насочила към свид. И. П., който отстъпил назад и заявил,
че това няма как да стане. Подсъдимата обаче още веднъж настояла да вземат
парите, като добавила, че е съгласна да плаща всеки месец, за да не я закачат.
В този момент покрай нея преминал свид. Д., който искал да отиде до колегата
си, отдалечен на известно разстояние, а подсъдимата пъхнала свитите на руло
банкноти, които държала в ръка, в десния джоб на якето, с което той бил
облечен.
Полицейските служители отказали да се възползват от предложения дар.
Свидетелят Д. уведомил подсъдимата, че стореното от нея е престъпление,
след което незабавно информирал за случилото се прекия си началник свид. А.
О. и началника на РУ - Свиленград. Поискал и съдействие от останалите
5
полицейски служители, които в момента били на територията на с. *. Скоро и
те се отзовали на адреса.
На място пристигнала оперативно-следствена група. Извършен бил
оглед на местопроизшествие, с което по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК е
започнало ДП по настоящото дело. Иззети били като веществени
доказателства и двадесетте банкноти с номинал от по 50 лв. всяка с
гореописаните серийни номера. С протокол за доброволно предаване от
същата дата подс. Г. предала всички, намиращи се в имота на ул. “*“ № 2 в с.
*, лекарствени препарати.
От изготвено на досъдебното производство заключение на оценителна
експертиза е видно, че общата им стойност възлиза на 101 758.83 лв. Окръжна
прокуратура – Хасково сезирала Изпълнителна агенция по лекарствата за
случая, с оглед данни за осъществени от подсъдимата административни
нарушения по чл. 284 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от ЗЛПХМ, а така също и
Патентното ведомство, доколкото част от лекарствените продукти били със
знаци на защитени марки, но не последвала никаква реакция от тези ведомства
и за този случай административнонаказателна отговорност от подсъдимата не
била понесена.
На 04.06.2024 год. бил установен друг, последващ случай на държане и
съхраняване на лекарствени продукти от подсъдимата в дома на ул. “*“ № 2 в
с. *, за което бил съставен АУАН от 14.11.2024 год.
Служебното положение на свидетелите Е. Д. и И. П. се установява от
приобщените на ДП писмени доказателства. Към 26.05.2023 год. двамата са
били назначени на служба в МВР на длъжност разузнавачи VI-та степен в
група „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор
„Криминална полиция“ към РУ – Свиленград при ОД МВР – Хасково, със
специфично наименование на длъжността „инспектор“. Поради това са имали
качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 т. 1 б.“а“ от НК, но така
също и качеството „полицейски орган“. До този извод води и тълкуването на
чл. 56 във вр. чл. 37, както и на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
Според длъжностните им характеристики са имали правомощия и са
били длъжни да осъществяват функции по контрол за установяване на
нарушения /в тази насока - разпоредбата на чл. 30 от ЗМВР/, да извършват
проверки на място и по документи, вкл. без съгласие на собственика или
6
обитателя на помещението /чл. 83 от ЗМВР/, а при установяване на условия и
причини за извършване на престъпления и други нарушения – да вземат
мерки за отстраняването им, респ. да уведомят други компетентни органи,
вкл. писмено да вземат такива мерки /чл. 66 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР/.
С оглед на така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът
законосъобразно е счел, че подсъдимата В. Г. е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като дала на длъжностни лица, полицейски служители
– свидетелите Е. Д. и И. П., по време на изпълнение на служебните им
задължения подкуп /дар/ - сумата от 1000 лв., за да не извършат действие по
служба, а именно – да не довършат започната полицейска проверка по ЗМВР
и да не предприемат действия по уведомяване на компетентните органи за
допуснати от нея нарушения по Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина.
Правилно е преценено, че са изпълнени всички обективни и субективни
елементи на горепосоченото престъпление. Подсъдимата е действала с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици в изпълнителната
форма на това престъпление.
Съобразена е от окръжния съд и трайната съдебна практика, че при
"даване" на неследващия се дар /подкуп/ или каквато и да е друга облага,
престъплението е на формално извършване, защото при подобни хипотези
"активният" подкуп е налице и без да има насрещно деяние, т.е. длъжностното
лице може да не приеме предложението за даване или предоставяне на дар,
като това не влияе на довършеността на изпълнителното деяние.
Подсъдимата е обективирала по недвусмислен начин намерението си по
даването на подкупа и въпреки липсата на очакваната реакция, малко след
това и реално го е предоставила, като влязла в помощната постройка и взела
оттам сумата от 1000 лв. в банкноти от по 50 лв., след което пъхнала свитите
на руло банкноти, които държала в ръка в десния джоб на якето на свидетеля
Д..
Правилно е посочено, че в настоящия случай е без значение за
довършеността на деянието, дали въпросният дар е приет или не. Затова и на
подсъдимата е вменено извършването на едно довършено деяние, а не на
останало във фазата на опита.
7
Основните възражения на защитата, са насочени към явна
несправедливост на наложените на подсъдимата наказания. Същите са
неоснователни.
При индивидуализацията на наказанието първата инстанция е приела, че
наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 НК.
Настоящата инстанция споделя този извод. Не може да се приеме за
основателен доводът във въззивната жалба, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б НК, вр. чл. 58а ал. 4 НК.
Съществуващите смекчаващи обстоятелства не са в такъв обем, че да
удовлетворят критерия за многобройност, а и липсват и изключителни такива,
които да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона, наказание ще
се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия. Поради това и напълно
правилно първоинстанционният съд е направил извод, че разпоредбата на чл.
55 НК не може да намери приложение, а наказанието на подсъдимата следва
да бъде определено по реда на чл. 54 НК.
С основание Хасковският окръжен съд е приел, че степента на
обществена опасност на дееца не е особено висока, но в същото време не е и
ниска, в какъвто смисъл се излагат доводи във въззивната жалба.
Подсъдимата В. Г. е с чисто съдебно минало, но с противоречиви
характеристични данни.
Напълно обективно в мотивите към атакувания съдебен акт е прието, че
тя се е намирала в затруднено положение досежно своята материална
издръжка. Това е бил и основният мотив да се започне нерегламентирана
търговска дейност с лекарствени препарати от Турция. Постепенното
преминаване към системно извършване на тази дейност, подлежаща на
регулации и ограничения, напълно коректно е прието от решаващия съд, че не
може да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Пред съда тя изразява съжаление за стореното от нея, което е
категорично опровергано от обстоятелството, че година след настоящия
случай, на 04.06.2024 год., отново е установено да съхранява в дома си
лекарствени продукти, без да притежава разрешение за внос, държане и
търговия с тях в страната, за което е понесла административна санкция.
При определяне размера на наказанието Хасковският окръжен съд с
8
основание е отчел, че дейността на подсъдимата е извършвана в доста големи
мащаби. Този извод следва от обстоятелството, че при полицейската проверка
в дома на подсъдимата са намерени лекарства и медицински продукти са на
стойност цели 101 758.83 лв. – няколко кашона и полиетиленови торби. Това
се е превърнало в основен източник на средства за нея.
Не е без значение времето, мястото и обстановката при извършване на
деянието. Начинът на предлагане и даване на подкупа е изключително дързък.
С основание е посочено в мотивите към присъдата, че подсъдимата е проявила
престъпна упоритост. Поведението действително е ескалирало – първо
удвоява сумата, която предлага, после се е опитала да демонстрира родствена
връзка със служител на отговорна длъжност в МВР, накрая предлага да
заплаща месечна такса, за да не бъде проверявана.
С оглед на изложеното е и напълно правилна преценката, че наказанието
„лишаване от свобода“ следва да се определи между минималния и средния,
предвиден от закона, действащ към момента на деянието /редакция ДВ бр.
26/2010 г./, а именно за срок от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След прилагане на законовата задължителна редукция по реда на чл. 58а ал. 1
от НК наказанието следва намали с 1/3 и да бъде наложено за срок от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 66 ал. 1
от НК, като е отложил изпълнението на наложеното на подс. Г. наказание
лишаване от свобода. Въззивната инстанция също счита, че за постигане
целите на наказанието в случая не е необходимо подсъдимата да изтърпява
ефективно наложеното й наказание.
Изпитателният срок, който е определен в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила, също е напълно справедлив.
Алтернативно, предвиденото наказание ГЛОБА съдът също е наложил в
справедлив размер от 1500 лв., значително по-нисък от средния предвиден, за
да не утежнява допълнително материалното състояние на подсъдимата.
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата на
подсъдимата е неоснователна.
Направените по делото разноски са правилно изчислени и са възложени
в тежест на подсъдимата на основание чл. 189 ал. 3 НПК.
9
Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което не се
и присъждат.
Законосъобразно е процедирано с приложените по делото веществени
доказателства.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна
или изменение на присъдата, на основание чл. 338 НПК Пловдивският
апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/24.07.2025 г., постановена по НОХД
№ 560/2025 г. от Хасковския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10