РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Карлово, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320101209 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД.
Ищцата - Е. М. Б. твърди, че в качеството си на кредитополучател, а
ответникът в качеството му на кредитодател, бил подписан Договор за
потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г. По силата на съглашението,
получила в заем сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент в размер
на 36% и годишен процент на разходите в размер на 42.58%. Общата дължима
сума по кредита била в размер на 1381.59 лева. Съгласно чл.38 от договора,
предоставения кредит представлявал потребителски по смисъла на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и бил сключен по инициатива на
кредитополучателя и съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Т.к. договора бил сключен от разстояние съгласно
ЗПФУР, то не притежавала оригинала на договора. Договорът бил
потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК. Недействителен бил на
специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК.
Твърди, че договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на
1
договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от
месечните вноски посочени в погасителния план. От друга страна, договорът
бил недействителен, тъй като възнаградителната лихва била нищожна -
клаузата противоречи на добрите нрави. И тъй като била нищожна,
следователно несъществуваща, то не било изпълнено изискването на
коментираната разпоредба.
Твърди, че договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера
е съставена общо дължимата сума. Съгласно §2 ДР ЗПК, тя се формирала от
аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по
кредита. Последните били нормативно дефинирани в §1 ДР ЗПК и
представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). Това
водело до извод, че няма как да се определят компонентите на общата сума
дължима от потребителя.
Твърди, че договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр.
чл.11, ал.1. т. 11 от ЗПК, тъй като не било посочено в погасителен план
разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В
конкретния случай, всяка вноска, включва главница, възнаградителна лихва и
ГПР. Тъй като договорът бил недействителен, то дължи връщане единствено
на заемната сума. Съответно всички суми платени над главницата по договора
подлежат на връщане, като получени при начална липса на основание. По
повод изложено, предявява осъдителен иск - за връщане на недължимо
платените суми от ищцата по договора за потребителски кредит № 774774 от
03.01.2022г. при начална липса на основание. Нищожността произтичала,
както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че клаузите по същите били
нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и
поради неговото заобикаляне.
Твърди, че договорът по договора били допълнително заплатени суми
след покриване на главницата, както следва: 90 лева - такса посещение
свързана с просрочените задължения; 30 лева - уведомителни писма за
просрочени задължения, 80 лева - уведомителни CMC за настъпили и
просрочени задължения и сумата от 15.79 лева - наказателна лихва за забава.
2
Общо сумата от 215.79 лева, е получена сума без основание от ответната
страна по договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г., поради
цялостната нищожност на договора.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата, сумата от 215.79 лева, като недължимо платена при
начална липса на основание по договор за потребителски кредит № 774774 от
03.01.2022г, след покриване на главницата по договора, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Претендира за направените по делото разноски. Претендира на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част на
исковете, да осъди ответника да заплати адвокатското възнаграждение, според
размера предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка за плащане
на присъдените суми в „УниКредит Булбанк“ АД, а именно - IBAN: ***.
Ответното дружество - „СТИК-КРЕДИТ“АД намира предявения иск за
допустим, но счита същия за неоснователен. Прави възражение срещу иска по
обстоятелствата, подробно изложени в отговора на исковата молба, п. V от
същата.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние № 774774 от 03.01.2022г., същият е сключен между Е. М. Б., в
качеството си на потребител и „СТИК КРЕДИТ“ АД, в качеството си на
кредитор, като ответното дружество е предоставило на ищцата, сума в размер
на 1000.00 лева, която е следвало да бъде издължена на 18 месечни
погасителни вноски, с падеж 3-то число на месеца, всяка в размер на 153.82
лева, посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен е
лихвен процент в размер на 36% и ГПР от 42.58%. Общата сума, която
кредитополучателят е следвало да върне възлиза на 1381.59 лева, платима до
03.07.2023г.
В чл. 17 от договора е предвидено, че в тридневен срок от сключването
3
му потребителят следва да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други
ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на задължението да
предостави посоченото обезпечение потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Видно от представения Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити (т. 4.3) и представения
погасителен план, дължимата месечна вноска за погасяване на кредита с
неустойка възлиза на 153.82 лева. Установява се от представения погасителен
план, общо дължимата сума по кредита, включваща и неустойка за
непредоставяне на обезпечение възлиза на 2768.79 лева, т.е. неустойката
възлиза на 1386.97 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно,
обосновано, платените суми по Договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние № 774774/03.01.2022г., предоставен от „СТИК-КРЕДИТ“ АД са
в общ размер на 1822.19 лв., платени по дати, както следва:
- на 14.02.2022 г. - 160.91 лв.
- на 29.03.2022 г. - 143.28 лв.
- на 29.07.2022 г. - 500.00 лв.
4
- на 22.08.2022 г. - 1018.00 лв.
Тези суми покриват следните задължения за главница в размер на
1000.00 лв., за договорна лихва в размер на 213.70 лв., за неустойка при
хипотезата на чл. 46 от Общи условия в размер на 573.39 лв. и за неустойка за
просрочена главница в размер на 35.10 лв. Съгласно заключението, ГПР,
включващ всички задължения по договора, в това число и неустойка възлиза
на 377.03%.
По делото е представено заверено копие от Решение № 312/02.10.2024г.,
постановено по гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС, с която съдът е приел, че
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 774774 от
03.01.2022г. (процесен и по настоящото дело) е нищожен, поради което на
основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, поради което на основание чл.
55, ал. 1, пр. I-о от ЗЗД, „СТИК-КРЕДИТ“АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Е. М. Б. с ЕГН **********, сумата от 213.70 лева, представляваща
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договора, както и
сумата от 392.70 лева, представляваща недължимо платена по клауза за
неустойка.
Във връзка с представеното съдебно решение, по настоящото дело е
представено копие от заключение от ССЕ, допусната и приета по гр.д. №
82/2024г. по описа на КрлРС, видно от което, вещо лице дава заключение, че
платените суми по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 774774/03.01.2022г. са в общ размер на 1822.19 лв., от която
сума – 1000 лева е изплатена главница, 213.70 лева – възнаградителна лихва,
15.79 лева - наказателна лихва за забава, 392.70 – неустойка, 80 лева -
уведомителни CMC за настъпили и просрочени задължения, 30 лева -
уведомителни писма за просрочени задължения и 90 лева - такса посещение
свързана с просрочените задължения.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните
правни изводи:
С Решение № 312/02.10.2024г., постановено по гр.д. № 82/2024г. по
описа на КрлРС, съдът е приел за недействителен Договор за потребителски
кредит № 774774 от 03.01.2022г., поради което на основание чл. 23 от ЗПК, е
5
направил извод, че ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, поради което на основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата,
представляваща възнаградителна лихва по договора, както и сумата,
представляваща неустойка. Това решение е задължително за настоящия съд по
твърденията на ищцата за недействителност на договора за кредит, поради
неравноправността в клаузите му и нищожност и поради противоречие със
добрите нрави и закона. Значението на това решение се изчерпва с отпадане на
необходимостта, настоящият съд да излага подробно правни изводи във връзка
с твърденията за неравноправност и нищожност по смисъла на ЗЗП и чл. 26 от
ЗЗД. Тези изводи са вече направени и са задължителни, съгласно чл. 297 от
ГПК за настоящия съд, който следва да ги съобрази по същество на спора,
като приема, че договора е недействителен.
В действителност, съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Съгласно
заключението на вещото лице, прието по настоящото производство, по
кредита са извършени плащания в общ размер на 1822.19 лева, от която сума
са погасени следните задължения – главница в размер на 1000.00 лв.;
договорна лихва в размер на 213.70 лв.; неустойка при хипотезата на чл.46 от
Общи условия в размер на 573.39 лв. и неустойка за просрочена главница в
размер на 35.10 лв. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено на
предоставения му заем от 1000 лева, като не дължи сумата от 822.19 лева. По
отношение обаче на сумите, представляващи - договорна лихва и неустойка
има влязло в сила решение (Решение № 312/02.10.2024г., постановено по гр.д.
№ 82/2024г. по описа на КрлРС), с което същите са присъдени на ищцата, по
реда на чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът е оспорил заключението на вещото лице, доколкото данните по
неговото заключение се разминават с тези, констатирани от вещото лице по
гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС. Във връзка с оспорването му, ищецът е
направил искане по реда на чл. 190 от ГПК, както и е представил копие от
заключение, депозирано по гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС.
По отношение доказателственото искане по чл. 190 от ГПК, съдът
намира следното:
6
Ответникът по реда на чл. 190 от ГПК, следваше да представи справка
за разпределение на постъпилата сума от 1822.19 лева, което до приключване
на устните състезания не е сторил. В случая, съдът намира, че не може да се
приложи последицата на чл. 161 от ГПК, като приеме, че с непредставянето на
изисканата от ищеца справка, ответникът е създал пречки за доказване
твърденията на ищеца, въз основа на което да се приеме за установено, че
дължи процесните вземания. Неизпълнението на задължението по чл. 190 от
ГПК от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата страна с
протоколно определение, постановено в заседанието на 27.11.2024г.) не е
достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за доказано по чл. 161 от
ГПК, разпределението на платените суми извън главницата, по начина,
твърдян от ищеца, тъй като това не е единственият процесуален ред за ищеца
за установяване на това обстоятелство. Още повече, разпоредбата на чл. 190
от ГПК касае другата страна да представи документ, намиращ се у нея.
Исканата по този ред справка за разпределение на постъпилата сума от
1822.19 лева не касае документ, съхраняван от ответника, а предполага
изготвяне на такъв, във връзка с установяване на твърдени факти.
Съгласно чл. 154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания. Затова в тежест на ищеца е да докаже плащане
на процесните суми, като следва да установи размера им. С оглед на
посоченото, съдът намира, че в случая това не е сторено. Съгласно чл. 190, ал.
1 от ГПК, всяка страна може да задължи другата страна да представи
намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. Тази страна е
задължена да представи исканите документи, тъй като в противен случай
съдът може да приложи последиците на чл. 161. Прилагането на тези
последици е възможно, когато лицето не оспорва съществуването на
документа, но отказва да го представи. В случая, по делото няма никакви
данни за съставянето на такъв документ, който се изисква от ищеца. В същото
време, ответникът е представил на вещото лице всички необходими справки за
изготвяне на експертизата. Нормата на чл. 161 от ГПК предвижда, че
последиците от неспазване на задължението по чл. 190 се прилагат според
обстоятелствата. Затова, предвид изложеното, установените по делото
обстоятелствата са такива, че не би могло да се приеме, че ответникът е създал
пречки за събиране на доказателства, свързани с извършените от ищеца
плащания, респ. не би могло да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
7
По отношение на представеното копие от заключение по допуснатата по
гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС съдебна експертиза, съдът намира
следното:
Всяко едно писмено експертно заключение, представено по друго дело,
предполага необходимост от събиране на това доказателствено средство по
реда на Гражданския процесуален кодекс, чрез изслушване на експерта. За
оборване на допуснато доказателство по смисъла на закона, страната следва да
представи писмен документ, който сам по себе си трябва да представлява
доказателство по делото, а не да доказва, че има вещо лице дало различно
заключение по същия казус, което вещо лице, преди всичко ще следва да бъде
разпитано, за да потвърди, че поддържа депозираното от него писмено
заключение по друго дело. Макар и да е било изготвено в писмена форма и да
е било прието от съда, пред който е било представено, заключението на вещо
лице няма характер на писмено доказателство, защото не може да бъде
използвано направо по друго дело без изслушване на експерта по реда на чл.
200 от ГПК. Доколкото страната не е направила ново доказателствено искане
за допускане на нова повторна експертиза с изслушване на това вещо лице,
представеното заключение, предмет на гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС,
не съставлява нито доказателство, нито обстоятелство за настоящото дело,
което съдът да съобрази. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
Определение № 654 от 30.11.2009г. на ВКС по ч. гр. д. № 572/2009 г., I г. о. и
Решение № 62 от 27.03.2013г. на ВКС по гр. д. № 889/2012г., II г. о.
При установените по делото факти, съдът намира иска за недоказан,
доколкото не се събраха категорични доказателства, че ищцата извън
главницата е извършила плащания в размер на 215.79 лева, с които е погасила
- 90 лева за такса посещение свързана с просрочените задължения; 30 лева за
уведомителни писма за просрочени задължения, 80 лева за уведомителни
CMC за настъпили и просрочени задължения и сумата от 15.79 лева за
наказателна лихва за забава, които прилагайки нормата на чл. 23 от ЗПК,
ответникът следва да върне. Ето защо искът, с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД е недоказан, респ. неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника се дължат направените по делото разноски. Ищцата не е направила
8
възражение за прекомерност, по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК. Ответникът е
доказал разноски в размер на 1600.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. Б. от с. А., общ. С., ул. *** с ЕГН
********** против „СТИК-КРЕДИТ“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ш., ул. ***, представлявано от С. Н. Т., иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД, с който да осъди
ответника да заплати на ищцата, сумата от 215.79 лева, като недължимо
платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит
№ 774774 от 03.01.2022г, след покриване на главницата по договора, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба
в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. М. Б. от с. А., общ. С.,
ул. *** с ЕГН ********** да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“АД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ***,
представлявано от С. Н. Т., сумата от 1600.00 лева, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9