Мотиви към присъда
по НОХД № 48/2021 год. по описа на РС – Лом
Подсъдимият А.Л.Б. *** е
предаден на съд с обвинение по чл. 151, ал. 1 от НК – за това, че на
неустановена дата за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в гр. Лом, обл.
Монтана, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната П.Б.Б. /родена на *** ***.
Представителят на РП гр. Монтана
ТО гр. Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира да се наложи наказание: „лишаване
от свобода” за минималния, предвиден в закона срок от две години, като
изпълнението на същото да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се явява в
проведеното съдебно заседание, като на осн. чл. 269, ал. 3 от НПК делото се
разглежда и решава в негово отсъствие. В съдебно заседание се явява упълномощен
защитник – адв. В.И. от МАК. Същата моли съда да определи наказание при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК: „лишаване от свобода”, за срок от три месеца,
изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с 3-годишен
изпитателен срок.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
При преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
През лятото на 2017 г. свид. П.Б. *** при своята леля Дафинка
Г. - сестра на майка й, свид. А.Р.. По-късно, Дафинка Г. заминала за Италия,
като свид. Р. решила да замине
при нея и взела със себе
си и децата, между които и малолетната
П.Б.. Около два месеца по-късно, свид. Р. се завърнала
в Република България, където установила, че дъщеря й П.Б. е бременна. Първоначално последната споделила, че е имала сексуални контакти с лице в Италия, но впоследствие
посочила, че всъщност е имала сексуални
контакти с А.Б. ***.
На неустановена дата за периода от
01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. Б. бил поканен на
сватба в гр. Лом, обл. Монтана, където се срещнал
със свид. П.Б.. Под въздействието на алкохола започнали да се целуват, а след това отишли в
дома му и осъществили сексуален контакт, след което повече
не се срещнали.
Впоследствие се установило, че свид. Б. била бременна. На 25.02.2018 г. Директорът на МБАЛ
„Д-р. Стамен И.“ АД гр. Монтана подал сигнал за това, че малолетната П.Б.Б. /на 13 години/ с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** е родила дете от мъжки пол - Ташко Павлинов Божидаров. В РУ – Лом е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК. В хода на разследването е
изготвена съдебномедицинска експертиза за идентификация чрез ДНК анализ, от
която е видно, че анализът на данните от проведеното изследване по метода на
ДНК профилирането сочи, че характеристиката на генотипа на детето Ташко Павлинов Божидаров, по изследваните осемнадесет STRs маркера, може да бъде изведена от генотипа
на А.Л.Б., т. е., същият не се изключва по изследваните маркери като биологичен
баща на детето. Проведеното биостатистическо изчисление на вероятността за бащинство дава стойност на РР=99.99999999%
вероятност за бащинство на А.Л.Б. спрямо детето Ташко Павлинов Божидаров.
Изготвена е и съдебно-психиатрична-психологична експертиза, от която
е видно, че П.Б. е с нормална интелигентност, към момента на освидетелстването
може правилно да възприема фактите, но непълнолетието ограничава даването на
достоверни обяснения по тях. Към момента на извършване на деянието, Б. не е
могла правилно да разбира свойството и значението на случилото се.
На 26.01.2021 г. А.Б. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, в присъствието
на защитник – адв. Р.Б. от МАК.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и
писмени доказателства: показания на свидетели, справка за съдимост,
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична-психологична експертиза, удостоверение
за раждане.
По доказателствата:
По делото са събрани
гласни и писмени доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не
оставят никакво съмнение за фактите от предмета на доказване: съвкуплението с
лице от женски пол, което няма навършени 14 години, както съзнаването на тези
обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
Б.Б., П.Б. и А.Р., както и на показанията на св. К.Й.
– социален работник в ДСП – гр. Лом. Показанията на тези свидетели са без
противоречия помежду си, припокриват се с отразеното от тези свидетели и на
досъдебното производство, като си кореспондират и със събраните по делото
писмени доказателства. По реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 и т. 5 НПК са прочетени
и показанията на св. Т.А. и Р.Г..
Преценени в съвкупност
показанията на свидетелите водят до извода за осъществен доброволен полов акт
между П.Б. и А.Б., но категоричен отговор на този въпрос дава изготвената на ДП
съдебно-медицинска експертиза. Тя не е оспорена от страните. В нея се посочва,
че вероятността за бащинство дава стойност на РР=99.99999999% вероятност за
бащинство на А.Л.Б. спрямо детето Ташко Павлинов
Божидаров. Съпоставяйки времевия период, експертизата напълно съответства на
показанията на св. П.Б., че през лятото на 2017 г. е имала сексуален контакт с
подсъдимия Б. и е родила от него детето Ташко Божидаров.
От правна страна:
Предвид събраните по
делото доказателства съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК. От обективна
страна Б. се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – 13-годишната
П.Б.. Налице е и условието – да не става въпрос за престъпление по чл. 152 НК,
тъй като сексуалният акт е бил напълно доброволен.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По наказанието:
За престъплението по 151,
ал. 1 от НК се предвижда наказание: „лишаване от свобода от две до шест години“.
При така приетата правна
квалификация и предвид целите, визирани в чл. 36 от НК, съдът споделя
аргументите на адв. И., че наказанието следва да се определи при приложение
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК - при наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Такива са младата възраст и чистото съдебно минало на
подсъдимия, критичността му към извършеното (разпитан в качеството на обвиняем Б.
признава вината си и съжалява за стореното), както и липсата на вредни
последици от деянието (св. Б. не само, че не може да се приеме за „пострадала“,
но и към момента на разпита й в съдебно заседание приема с усмивка развилата се
през лятото на 2017 г. ситуация).
Ето защо съдът намира, че
размерът на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде под предвидения в
чл. 151, ал. 1 от НК минимум, а именно „лишаване от свобода“, в размер на четири месеца, като изтърпяването
му следва да се отложи с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1
от НК, тъй като са налице всички предпоставки за това. Така наложеното
наказание би постигнало в най-голяма степен всички цели на наказанието, уредени
в чл. 36 от НК - както индивидуалната, така и генералната превенция.
По разноските и
веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал.
1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РУ – гр. Лом
направените в хода на досъдебното производство разноски за изплащане
възнаграждения на вещи лица, в размер на общо 1578,00 лева /хиляда петстотин
седемдесет и осем лева и 00 ст./, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд гр. Лом.
На основание чл. 189, ал.
1 и ал. 3 от НПК и чл. 27а. от ЗПП съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка
на Националното бюро за правна помощ - гр. София направените разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение на определения от АС гр. Монтана и
назначен за негов защитник адв. Р.Б. - 4278 от МАК, на когото с Решение №
МН-90-8852/2021 г. от 18.05.2021 г. на осн. чл. 17, т. 2 във вр. с чл. 10, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правна помощ е определено адвокатско възнаграждение
в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, както и 5 /пет/ лв. държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Лом.
По делото няма приобщени
веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава
насока.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: