Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№57                                                            01.03.2016г.                                       гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               Първо гражданско отделение

На първи февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар : С.Ч.

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова  гр.д. №1467 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., BT5 5AS, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********, и Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200,  ул. „Княз Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качеството му на управител, с която са предявени следните кумулативно обективно съединени претенции : Да бъде установено, че ищецът е индивидуален собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри;Да се определят границите между собствения на ищеца имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост; Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предадат владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри;Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД  да отстранят за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота;         Да бъде осъдено „Сънсет ризорт“ АД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху дължимите суми от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.  При условията на евентуалност и липса на уважаване на всички или която и да е от гореспоменатите претенци ищецът предявява и:  Евентуален иск на основание чл. 265 ал.1 предл. второ от ЗЗД за заплащане на сумата от 67 525 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин двадесет и пет лева), представляващи разходи за отстраняване и поправка на недостатъците на процесния имот, възникнали вследствие неизпълнението от страна на дружеството на задължението да построи имота съгласно уговореното.Евентуален иск с посочено правно основание чл.79 ал.1 и чл.82 от ЗЗД, вр.чл.265 ал.1 предл. първо от ЗЗД да бъде осъдено „Сънсет ризорт”АД да заплати на ищеца сумата от 56 686.50 (петдесет и шест хиляди шестстотин осемдесет и шест евро и петдесет цента) евро, представляваща обезщетение за неизпълнение задължението от страна на дружеството да построи процесния имот съгласно обещаното в Договора за строителство и покупко-продажба; Евентуален иск с посочено правно основание  чл. 195 ал.2 от ЗЗД против „Сънсет ризорт”АД да заплати сумата от 67 525лв., представляваща обезщетение за нанесените на конструкцията на сградата некачествени СМР, течове, конденз и други недостатъци, щети на процесния имот, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

С Определение №2873/18.11.2014год. производството по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК  и по чл.109а от ЗД , а именно да бъде прието за установено, че ищецът е индивидуален собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри и да се определят границите между собствения на ищеца имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост, е прекратено като недопустимо.

Ответните , редовно уведомени , в срока по чл.131 от ГПК подават отговори на исковата молба , като оспорват предявените искове като неоснователни. Излагат подробни съображения , представят доказателства.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените искове са допустими.

Недопустими са предявените претенции против етажната собственост на  на сграда С Сигма в комплекс Сънсет Ризорт, представлявана от “Сънсет Ризорт Къмършъл“АД, т.к. посочения управител на етажната собственост има ограничена от чл. 23, ал. 3 ЗУЕС представителна власт и не може да бъде страна в производството , в което се спори за право на собственост върху общи части на сградата. В същия смисъл Решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 940/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова . Страна в производството не може да бъде и етажната собственост , т.к. същата няма правосубектност , поради което исковете следва да бъдат предявени против всички етажни собственици.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спори между страните и от представените писмени доказателства се установява следното:

Страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот № AGR02124 на 28.02.2008 г., съгласно който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача следния недвижим имот до 15.05.2007 г.: Апартамент C10-4, етаж 10, застроена площ 212.13 кв.м., общи части от сградата 21.58 кв.м. и обща площ 233.71 кв.м. Последният бил прехвърлен на купувача на 17.09.2008 г. с нотариален акт № 121, том X, рег. № 3131, дело № 1865 от 2008 г. на нотариус Х. Ройдев, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. № 2938 от 17.09 2008 г ., акт № 149, том XII, дело № 2569 срещу сумата от 370 000 евро.

На 28.02.2008 г. между Р.Л. и ответното дружество бил сключен Договор за наем № RC C10-4, с който „Сънсет ризорт“ АД, в качеството си на наемател, се е задължило да плаща на наемодателя- ищец в настоящото производство 20 350 евро годишно в продължение на 3 години. Наемателят е платил доброволно само наемната цена за 2007 г., а за 2008 и 2009 г. бил осъден от наемодателя посредством Решение № 48 от 01.06.2011 г. по т.д. 29/2010 г. по описа на БОС.

Поради през м.февруари  2010 г. ищецът е завел иск за намаляване на платената от него цена, с правно основание чл.211 от ЗЗД , в рамките на производството по който било установено, че частта от терасата, където са разположени 12 бр. чилъри, е с площ 32,50 кв.м., която квадратура била именно липсващата от цялата площ на апартамента. С Решение №228/27.10.2011год. , по гр.д.№54/2010год. , предявеният иск е  отхвърлен поради изтекла специална едногодишна давност за предявяването му .

Не се спори , че процесния имот е с площ по-малка от записаната в нотариалния акт и предварителния договор , като разликата е от площта на терасата. Спори се по размера на разликата.

Спори се по наличието на недостатъци в строителството на процесния имот, като се спори както дали същите са недостатъци по конструкцията на сградата.

Спори се кога е предаден имота, факт релевантен за началния момент на броене на сроковете за предявяване на част от предявените искове , с оглед наличието на преклузивни и гаранционни срокове , предвидени в закона. Съдът приема, че предаването на имота е станало на 13.07.2008година със следните аргументи : По делото е представен договор за наем №RC C10-4, с който ищецът е отдал процесния имот под наем, което означава , че към този момент той е владял имота , а видно от представените фактури №№ ********** и ********** от 25.07.2008год. от 13.07.2008год. до 25.07.2008год. ищецът е пребивавал в същия процесен имот за достатъчно дълъг период от време , за да установи наличието на посочените в исковата молба дефекти , включително наличието на преградна стена и чилъри на покрива на сградата.

От представената Схема №47929/16.12.2013год. се установява , че процесния апартамент се идентифицира по кадастралните карти и регистри като самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.24.3.307, с площ от 212.13кв.м.  , ведно с прилежащи общи части от 21.58кв.м. ид.ч. от общите части на сградата . От изчертаните граници на имота , сравнение с приложените към всяко от заключенията по СТЕ, първоначални и допълнителни, скици на имота е видно , че терасата не е с едни и същи очертания както в кадастралната карта и одобрения архитектурен проект от една страна и измерена на място, от друга страна, следователно  е налице разлика в границите на имота и площта на същия на място.  Видно от цитираната схема , кадастралната карта е одобрена със Заповед №РД-18-36/29.04.2009год. , т.е. след покупко-продажбата на имота и според заключенията на вещите лица отразеното в нея отговаря на отразеното по отношение на процесния имот в одобрения от Община Поморие архитектурен проект и строителни книжа . От приложените към заключенията на вещите лица скици и констатациите на вещите лица , както и от представената схема на имота по  кадастралната карта е очевидно , че част от терасата на процесния имот е преградена със стена , като в оградената част от терасата са разположени 12бр. чилъри.

По отношение на твърдяните дефекти на имота , съдът приема , че същите не дължат на дефекти на конструкцията , със следните аргументи : Касае се за дребни поправки по хидроизолация на первазите по терасата,част от които вече са били отремонтирани към датата на огледите на вещите лица , като вещите лица не са констатирали посочените от ищеца други недостатъци. Дефектите в изпълнението на довършителните работи на имота не представляват конструктивни дефекти на сградата а и за тях  следва да се прилагат кратките гаранционни срокове.

 

По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността :

Предпоставки за основателността на иска са ищецът да е собственик на имота , които се владее от ответника без правно основание.

Видно от представения нотариален акт, предварителен договор за покупко-продажба , схема на имота по кадастрална карта , цитирани по-горе , ищецът е закупил имот с граници и площ , описани в нотариалния акт и изчертани по одобрения от Община Поморие архитектурен проект и строителни книжа и  кадастралната карта и регистри имот , в чиято площ попада оградената с ниска ограда част от терасата , така както е очертана в заключението на в.л. инж. Ч. /л.275/ в жълт цвят с площ от 30.11кв.м. Не се спори, че тази част не се владее от ищеца, но тя е част от имота му, т.к. е включена в описаните по архитектурен проект. Правото на собственост е прехвърлено върху имота във вида , в който е описан в нотариалния акт по граници и площ, като границите са според одобрения архитектурен проект, който е възпроизведен и в кадастралната карта при съставянето й.

Не се доказа третата предпоставка – ответникът да владее частта от имота , от чието владение е лишен ищеца. От събраните доказателства не може да бъде направен извод , че именно ответника владее тази част. Действително ответникът е извършил множество сделки с отделни самостоятелни обекти в сградата, като собствеността на същите се променя непрекъснато, освен това участва под различни форми в експлоатацията и управлението на етажната собственост и е трудно да се установи  от ищеца кой точно владее неправомерно завладяната част от терасата му, но това не променя крайния резултат – липса на доказателства, че ответникът владее процесната оградена част от терасата на ищеца.

С горните аргументи , поради липса на доказателства по отношение на третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск , същия следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността :

Искът е предявен против двамата ответници солидарно, като с аргументи изложени по-горе съдът прекратява производството по отношение на втория ответник.

По отношение на ответника „Сънсет Ризорт“АД , съдът намира иска за основателен със следните аргументи :

Не се спори , че именно този ответник се е задължил да построи и предаде на ищеца процесния апартамент , както и че той е страна по договора за продажба. В представения от ответника Акт за приемане на конструкцията и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, ответникът е посочен като възложител на строителството , т.е. построеното отговаря на възложената от него работа.

Видно от представения нотариален акт, предварителен договор за покупко-продажба , схема на имота по кадастрална карта , цитирани по-горе , ищецът е закупил имот с граници и площ , описани в нотариалния акт и изчертани по одобрения от Община Поморие архитектурен проект и строителни книжа и  кадастралната карта и регистри имот , в чиято площ попада оградената с ниска ограда част от терасата , така както е очертана в заключението на в.л. инж. Ч. /л.275/ в жълт цвят с площ от 30.11кв.м.

Твърди се , но от представените доказателства не се установява верността на твърдението , че след приемане на конструкцията на сградата през 2006год. проектът е изменен, като е отразена климатичната инсталация , част от която са процесните чилъри. Горното твърдение е на ответника : Сънсет Ризорт“АД в отговора на исковата молба и поради обстоятелството , че се твърдят факти , които не ползват ответника , съдът приема твърдението за доказателство за това , че именно ответникът Сънсет Ризорт“АД е възложил изработването и монтажа на климатичната инсталация , която пречи на ищеца да ползва имота си.

Съдът приема , че като е възложил проектирането и изпълнението на климатичната инсталация , част от която е монтирана в имота на ищеца , ответникът му е попречил да упражнява правото си на собственост и т.к. именно по възлагане от ответника е преградена терасата и са монтирани части от климатичната инсталация в имота на ищеца, следователно това е лицето , което е ограничило собственика да ползва имота си и той  може да иска от него прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, а ако увреждането е последица от вредното въздействие на вещ-да иска от собственика на вещта, наред с лицето, под чийто надзор тя се намира, да предприеме необходимото за предотвратяване на това вредно въздействие. Ответникът  е възложил монтирането на климатичната инсталация и не е представил доказателства , че собствеността на същата е прехвърлена на друго лице. Видно от протокол от общо събрание на собствениците /л.195-217 / , ответното дружество и собствениците на 39,77% ид.части от общите части в етажната собственост се представляват от едно и също лице, като останалите собственици са преимуществено физически лица с постоянно местопребиваване в чужбина, следователно не може да се приеме, че ответникът не знае, че нарушаването на правото на собственост на ищеца продължава и към настоящия момент.

Съдът приема , че като е продал на ищеца имот , за който , видно от представените по делото писмени доказателства и твърденията в отговора на исковата молба е било ясно , още към момента на предаването му , че купувачът няма да може да ползва пълноценно , поради действията на продавача, независимо дали въпросните чилъри са монтирани преди или след датата на продажбата, за ищеца е останала възможността да иска намаляване на цената , която той е пропуснал поради ненавременно предявяване на иска или да иска премахване на построеното , с което му се ограничава правото на собственост, който иск не е обвързан със срок и докато трае ограничението може да бъде предявен , какъвто негаторен иск води ищеца в настоящото производство. Ответникът по иска не е посочил  основание за законосъобразност на извършените по негово възлагане СМР в имота на ищеца, поради което съдът приема , че наличието на такова не е доказано и ограничаването на правото на собственост на ищеца е неоснователно и предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС следва да бъде уважен.

 

С оглед отхвърляне на предявения иск по чл.108 от ЗС, съдът следва да разгледа предявените при условие на евентуалност искове , както следва :

По предявения евентуален иск на основание чл. 265 ал.1 предл. второ от ЗЗД за заплащане на сумата от 67 525 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин двадесет и пет лева), представляващи разходи за отстраняване и поправка на недостатъците на процесния имот, възникнали вследствие неизпълнението от страна на дружеството на задължението да построи имота съгласно уговореното, съдът намира , че същият следва да бъде отхвърлен със следните аргументи :

С мотиви изложени по-горе съдът е приел, че имотът е построен с уговорените площ и граници , но е извършил действия – СМР , с които е ограничил възможностите на ищеца да използва имота, поради което е уважен предявения негаторен иск.

Независимо от горното , т.к. се претендира разлика между уговореното , състояща се в разлика в площта на имота , съдът намира , че на основание предварителния договор за покупко продажба , който в частта си за строеж и бъдеща продажба на имот не представлява договор за изработка , защита на това основание не може да се търси от ищеца , т.к. такава му е предоставено по реда на чл.210 от ЗЗД и той се е възползвал от нея..

 С мотиви изложени по-горе съдът е приел, че имотът е предаден на 13.07.2008год., а исковата молба е подадена в последния ден от петгодишния срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД , въпреки това , с оглед на обстоятелството , че частта касаеща придобиването на имота , съдът приема , че договорът между страните има характер на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , както е озаглавен , а не на договор за изработка , такъв характер той има в частта за обзавеждането на имота.

По отношение на предявения като евентуален иск с посочено правно основание чл.79 ал.1 и чл.82 от ЗЗД, вр.чл.265 ал.1 предл. първо от ЗЗД да бъде осъдено „Сънсет ризорт”АД да заплати на ищеца сумата от 56 686.50 (петдесет и шест хиляди шестстотин осемдесет и шест евро и петдесет цента) евро, представляваща обезщетение за неизпълнение задължението от страна на дружеството да построи процесния имот съгласно обещаното в Договора за строителство и покупко-продажба; същият е неоснователен с посочените по-горе мотиви по отношение на първия предявен при условие на евентуалност иск , а именно , в частта , касаеща продажбата на имота , договор №AGR02124 е предварителен договор за продажба , а не договор за изработка, поради което за недостатъците на вещта следва да се прилага правилата за отговорността на продавача по чл.195 и сл. от ЗЗД, сроковете за които претенции са изтекли към датата на подаване на исковата молба..

По отношение на предявения като евентуален иск с посочено правно основание чл. 195 ал.2 от ЗЗД против „Сънсет ризорт”АД да заплати сумата от 67 525лв., представляваща обезщетение за нанесените на конструкцията на сградата некачествени СМР, течове, конденз и други недостатъци, щети на процесния имот, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Съдът намира , че същият е неоснователен , като недоказан , т.к. видно от заключението на първоначалната , тройната и допълнителната тройна съдебно технически експертизи не са налице дефекти по конструкцията на сградата а , в която се намира имота. Констатираните недостатъци не засягат конструкцията на сградата , т.к. доколкото ги има представляват резултата от неправилно извършени довършителни СМР.

По отношение на исканията за разноски в процеса:

Ищецът е направил валидно следните разноски: внесена държавна такса от 7414,44 лева, от които сумата от 80лв./л.134/ по уважения иск с правно основание чл.109 от ЗС , поради което в тази част подлежат на възстановяване направените разноски за държавна такса. По делото е представено доказателство за заплатено възнаграждение за процесуално представителство от 7823 лева (4000 евро), което следва да бъде присъдено в половин размер 3911,60лв., с оглед уважаването на един от двата кумулативно предявени главни иска. От представения списък на разноските  на обща стойност 17 941,34лв.2703,90лв. , следва да бъдат присъдени в половин размер или 1351,95 или общо следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 5343,55лв.

С оглед отхвърлената част от исковете   съдът присъжда в полза на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на  1950лв.лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД  да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца - Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., BT5 5AS, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19, имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.24.3.307, находящ се  в гр.Поморие, комплекс „Сънсет Ризорт“, ул.Княз Борис №219, бл.С, ет.11, ап.4, с площ по нотариален акт 212,13кв.м., така както е описан в нот.акт №149, том12, рег.2938, дело 2569/17.09.2008год. на СВ –Поморие,    поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота .

 

ОТХВЪРЛЯ  иска на Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., BT5 5AS, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********,   за предаване на владението на върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от  Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., BT5 5AS, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********  искове както следва : иск на основание чл. 265 ал.1 предл. второ от ЗЗД за заплащане на сумата от 67 525 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин двадесет и пет лева), представляващи разходи за отстраняване и поправка на недостатъците на процесния имот, възникнали вследствие неизпълнението от страна на дружеството на задължението да построи имота съгласно уговореното; иск с посочено правно основание чл.79 ал.1 и чл.82 от ЗЗД, вр.чл.265 ал.1 предл. първо от ЗЗД да бъде осъдено „Сънсет ризорт”АД да заплати на ищеца сумата от 56 686.50 (петдесет и шест хиляди шестстотин осемдесет и шест евро и петдесет цента) евро, представляваща обезщетение за неизпълнение задължението от страна на дружеството да построи процесния имот съгласно обещаното в Договора за строителство и покупко-продажба и иск с посочено правно основание  чл. 195 ал.2 от ЗЗД против „Сънсет ризорт”АД да заплати сумата от 67 525лв., представляваща обезщетение за нанесените на конструкцията на сградата некачествени СМР, течове, конденз и други недостатъци, щети на процесния имот, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователни.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявените от Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., BT5 5AS, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против  Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200,  ул. „Княз Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качеството му на управител, с която са предявени следните кумулативно обективно съединени претенции : с правно основание чл.108 от ЗС – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри и с правно основание чл.109 от ЗС – да бъде  осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД  да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота, като недопустими.

 

ОСЪЖДА  „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК ********* да заплати на Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., BT5 5AS, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19  разноски по делото в размер на 5343,55лв.

 

 

ОСЪЖДА  Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., BT5 5AS, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 да заплати на  „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1950лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, а в частта на прекратяването  - в едноседмичен срок от връчването, с частна жалба пред същия съд.

 

 

СЪДИЯ: