РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Сливница, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. П.
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20251890100272 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 530 – 541 ГПК, във вр. с чл. 19 ЗГР.
Образувано е по молба на Б. Л. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН **********, в
качеството им на родители и законни представители на малолетното дете И. Б. Л., ЕГН
**********, чрез процесуалния им представител адв. Н. А., с която на основание чл. 19, ал.
1 от Закона за гражданската регистрация иска да бъде допусната промяна на фамилното име
на детето, с което е записано в акт за гражданска регистрация – акт за раждане 1170 от
05.07.2023 г., съставен от ДЛГС при С. община, р-н „Т.“, от Л. на П..
Твърди, че промяната на фамилното име се налага поради важни обстоятелства, а
именно, че родителите на детето носят фамилията П., респ. П., като понастоящем и тримата
обитават етаж от къща, собственост на родителите на бащата и находяща се в гр. С., ул. „Х.
А.” № **. Считат, че тези различия в имената, вписани в акта за раждане и вписани за в
бъдеще в различните документи, биха могли да създадат големи затруднения на детето във
връзка с контактите й в личен и житейски аспект.
Районна прокуратура – Костинброд, ТО – Сливница, редовно уведомена, се
представлява от прокурор П., който счита молбата за основателна, доколкото се касае за
малко дете, което не е познато сред обществото с фамилията, която му е дадена, в който
смисъл моли молбата да бъде уважена.
Заинтересованата страна Столична община, не изразява становище.
Районен съд – Сливница, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от препис от Удостоверение за сключен граждански брак №
******************, издадено от ДЛГС при Община Сливница, въз основа на Акт за
сключен граждански брак № ************* от *************** г., Б. Л. П., ЕГН
********** и И. Н. Л., ЕГН **********, са сключили граждански брак на ************** г.
1
в гр. С., като съпругата е заявила, че след брака ще носи фамилията П..
Видно от препис от Удостоверение за раждане № **********, издадено от ДЛГС при
С. община, р-н „Т.“, въз основа на Акт за раждане № ********** от ************** г.,
малолетното дете И., ЕГН **********, е родена на ***************** г. от майка И. Н. П.,
ЕГН ********** и баща Б. Л. П., ЕГН **********, като е записано с бащино име „Б.“ и
фамилно име – „Л.“, което е бащиното име на бащата.
Видно от представеното по делото удостоверение за постоянен адрес изх. № 77-01-
100 от 04.02.2025 г. на Община Сливница, майката И. Н. П., ЕГН **********, е с постоянен
адрес в гр. С., ул. „Х. А.“ № **, който съвпада и с постоянния адрес на малолетната И.,
видно от представеното по делото удостоверение за постоянен адрес изх. № 77-01-101 от
04.02.2025 г. на Община Сливница.
По делото на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е изготвен социален доклад от ДСП –
Сливница, ОЗД, в което е описана средата, в която се отглежда детето в гр. С. и връзката му
с родителите, като е прието, че детето все още е на възраст, на която не разбира последиците
от промяната на фамилното му име, поради което ОЗД са взели становище, че молбата на
родителите за промяна на фамилното име, което ще бъде еднакво с тяхното, е в интерес на
детето и в бъдеще детето няма да се чувства различно.
По делото е разпитан свидетелят С. И. С., който е трети братовчед на бащата Б. П.,
който заявява, че родителите са му споделяли, че срещат трудности заради това, че И. е с
различно фамилно име от тяхното и че ще им бъде по-удобно да носи тяхното фамилно име.
Заявява, че в обществото родителите са познати с фамилното име П..
Самите родители на малолетна И. лично в съдебно заседание, заявяват, че при избора
на фамилното име на детето са допуснали грешка, като първоначално са решели да носи за
фамилно име името на дядо си, но това им създава проблеми и неудобства, поради което
желаят да бъде променено и да носи същото фамилно име като тяхното.
Доколкото се касае за малолетно дете, което е на 2 години, съдът не е изисквал
информация за образувани и неприключени наказателни производства и/или повдигнати
обвинения, за непогасени задължения към държавата, както и наложени принудителни
административни мерки „Забрана за напускане на страната“, доколкото такива не биха могли
да са налице.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице – малолетната И., действаща
чрез своите родители и законни представители Б. Л. П. и И. Н. П., до съответния по смисъла
на чл. 531, ал. 1 и ал. 2 ГПК родово и местно компетентен съд, съобразно представените по
делото доказателства, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Според чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице,
което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при
наличие на някоя от посочените по- горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е
налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да
индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е
субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените,
свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни
правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
2
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК
ред. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части – собствено,
бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално
общуване.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на
Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името
се вписват в акта за раждане. Изключения от това правило по отношение на българските
граждани е предвидено в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 ЗГР и касае лица, български граждани,
които са родени извън територията на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗГР собственото име на всяко лице се избира от
родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние
при съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името,
длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от
родителите. Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което
сметне за най-подходящо в случая. Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо,
обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ,
длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи
разпоредбите на ал.2 и 3.
Според чл. 13 ЗГР пък бащиното име на всяко лице се образува от собственото име
на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
В чл. 14, ал. 1 ЗГР е предвидено, че фамилното име на всяко лице е фамилното или
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Видно от представените по делото доказателства имената на бащата на малолетната
молителка, действаща чрез своите законни представители, са Б. Л. П.. В този смисъл
съгласно горецитираната разпоредба на чл. 14, ал. 1 ЗГР родителите са тези, които избират
дали детето да носи фамилното или бащиното име на бащата с наставка „-ова“, като при
този избор родителите са решили детето да носи фамилното име „Л.“. Това фамилно име
обаче се отличава от фамилното име на родителите, което съдът намира, че не е в интерес на
детето и би могло да доведе до объркване в детето относно неговата родова идентичност.
Поради тази причина съдът намира, че в интерес на детето е било и понастоящем това
продължава да е така да носи фамилното име на баща си, а именно „П.“, като допуснатата от
родителите грешка не следва да бъде в ущърб на детето. Доколкото се касае за двугодишно
дете, то съдът намира, че това е и най-подходящият момент за промяна на фамилното име,
тъй като то все още не е известно сред връстниците си с определено фамилно име, а
същевременно е добре да започне да учи имената си, като асоциира своето фамилно име с
това на родителите му.
В този смисъл съдът намира, че по делото се установиха сочените в закона и молбата
„важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 ЗГР, представляващи правопораждащите
правото на малолетното дете, действащо чрез своите родители, на исканата промяна
юридически факти и обуславящи извод, че исканата промяна следва да бъде допусната. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че поради погрешна
преценка родителите са счели, че детето следва да носи фамилното име „Л.“, но това не е
било в негов интерес и при положение, че законът предоставя избора именно на родителите,
съдът не съзира пречка при така установените обстоятелства, които безспорно са важни,
особено с оглед правилното израстване на детето, да бъде допусната поисканата промяна.
По делото не бяха установени користни цели за исканата промяна, нито се установи с нея да
се цели укриване от правосъдието, избягване на наказателно преследване или други
3
противоправни мотиви, особено след като са касае за малолетно дете.
По изложените съображения съдът намира, че подадената молба за промяна на
фамилно име на малолетното дете И., действаща чрез своите законни представители – Б. Л.
П. и И. Н. П., е основателна, като фамилното име на детето следва да бъде променено от
„Л.“ на „П.“. Предвид обстоятелството, че искането за издаване на охранителния акт не се
отхвърля, решението на съда не подлежи на обжалване, съгласно чл. 537, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ
на И. Б. Л., ЕГН **********, родена на ************** г., с адрес гр. С., общ. С., обл. С., ул.
„Х. А.“ № **, от „Л.“ на „П.“.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Районна прокуратура – Костинброд,
ТО – Сливница и Столична община.
СЪОБЩЕНИЯ по реда на чал. 112 ПАС да се изпратят на служба ГРАО – София и
на Бюро „Съдимост” при Софийски районен съд, а на основание чл. 74, ал. 2 ЗГР заверен
препис от решението да се изпрати на Столична община.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. чл. 537, ал. 1
ГПК).
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4