№ 724
гр. Перник, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100984 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д.Г.С. срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата
страна, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не
дължи на ответното дружество сумата в размер на 825,23 лева – главница за доставка
на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 06.03.2009г. до 22.05.2012г., сумата от 129, 67 лева – лихва за забава за
периода от 13.05.2009 г. до 30.06.2012 г. и сумата от 25,00 лева, представляваща
съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5533/2013 г. на
Пернишкия районен съд.
В исковата молба се посочва, че за вземанията, за които е издаден изпълнителния
лист по ч. гр. д. № 5533/2013 г. на Пернишкия районен съд е образувано изп. д. №
1114/2014 г. по описа на *****. Поддържа се, че изп. производство е прекратено на
осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и за претендираните вземания е изтекла погасителната
давност, поради което са недължими.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че образуваното изп. дело е прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземането е придобило качеството на естествено такова
и не може да бъде събрано принудително. Сочи, че дружеството не е дало повод за
завеждане на иска, тъй като не е предприело допълнителни действия по принудително
изпълнение. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД Перник е издаден срещу
Д.Г.С. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД изпълнителен лист от
27.08.2013 г . по ч.гр.д. № 5533/2013 г. по описа на РС-Перник за сумата 825,23 лева –
главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 06.03.2009г. до 22.05.2012г., сумата от 129,
67 лева – лихва за забава за месечните плащания за периода от 13.05.2009 г. до
30.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.07.2013 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 25,00 лв.
Установява се от приложеното копие на изпълнително дело, че въз основа на
молба от 10.06.2014 г. на взискателя „ВиК“ ООД гр. Перник е образувано изп. дело №
1114/2014г. при *****. Извършвани са действия по проучване имуществото на
длъжника. С разпореждане от 09.07.2014 г., получено на 20.08.2014г. от ОД на МВР -
Перник е наложен запор върху ППС лек автомобил „ Опел Вектра“, с рег. № 5133АА,
собственост на длъжника. След това не са предприемани изп. действия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не твърди да
е предприел такива действия, не ангажира доказателства за това. Не отрича, че е
образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК.
Към 10.06.2014 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 1114/2009 г. на *****, е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
2
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай.
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая
двугодишният срок започва да тече от последното поискано изп. действие – искането
за налагане на запор, обективирано в молба от 30.06.2014 г. и предвид липсата на
предприети от страна на взискателя действия след този момент производството е
прекратено поради перемция след изтичане на две години – на 01.08.2016г..
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г., от който момент е започнала да тече нова давност, за която не се
ангажираха доказателства да е прекъсвана. Прекъсва давността предприемането на кое
3
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
От 26.05.2015 г. нататък ответникът не установява да е предприел действия, с
които да е прекъснал отново давността и към датата на предявяване на иска –
02.03.2022г. е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за
принудително събиране на вземането.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ и такса за представяне на изп. дело в размер
на 74,00 лв. Следва да се присъди на адв. Б. на осн. чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2 ЗА адв.
възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което е минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. с оглед фактическата и правна
сложност на делото, се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.С., ЕГН **********, с адрес
********* НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата в размер 825,23
лева – главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 06.03.2009г. до 22.05.2012г., сумата от 129,
67 лева – лихва за забава за периода от 13.05.2009 г. до 30.06.2012 г. и сумата от 25,00
лева, представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното й изплащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
5533/2013 г. на Пернишкия районен съд.
4
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***** сумата в размер на 74,00 лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Б.Б. от САК, личен номер **********, на осн. чл. 38, ал.1, т.3, предл. 2 ЗА
сумата в размер на 300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5