№ 8206
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110111079 по
описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу Ж. Ж. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 1627,42 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2019 г. – 04.2020 г., 332,58 лева – мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. –
21.06.2022 г., 26,52 лева – сума за дялово разпределение за периода 06.2019 г. – 05.2020 г. и
6,28 лева – мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. – 21.06.2022 г., за топлоснабден имот в
гр. София, ул. „...“ № 56, ет. 5, ап. 17, аб. № 395235, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 37916/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва да е собственик на процесния имот, както
и клиент и ползвател на топлинна енергия. Намира за недоказано предоставянето на
процесните услуги до имота. Счита, че липсва информация доставената топлинна енергия да
1
е определена по качество и количество и сочи, че в сметките следва да се включва само
реално потребеното отчетено количество енергия. Намира за недоказано и определянето на
процента ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Релевира възражение за погасяване на
претендираните суми с изтичане на 3-годишна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия, тъй като с него има
сключен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от доказателствата по делото
ответникът е ползвал процесния имот като наемател, доколкото същият му е предоставен за
ползване с Договор за наем от 20.12.2013 г.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, което не включва в
кръга на потребителите наемателите.
С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен
смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената ѝ.
Със Заявление-декларация от 15.11.2014 г. ответникът е поискал партидата за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Б.“, ул. „...“ .... да бъде променена на негово име. С
Договор за наем от 01.09.2020 г. имотът вече е предоставен под наем на трето лице,
различно от ответника. Съдът намира, че подаването на заявление до ищеца по своята
същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца, поради което и ответникът е
придобил качеството на купувач на топлинна енергия.
Следователно наемателят на имота в случая е страна по правоотношението с
топлопреносното предприятие и е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона за
процесния период, поради което и дължи на топлопреносното предприятие заплащане на
цената на тази енергия.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
2
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 1734,03 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 26,52 лева. ТЕ за
БГВ се начислява по показанията на 3 броя водомери за топла вода в имота. Записаното в
главния отчет съвпада с отразеното в изравнителната сметка. Поради късното отчитане
връща показанията на водомерите към 30.04.2020 г., когато свършва отчетният период. В
АС има два топлообменника - за отоплителната инсталация и за подгряване на битова вода.
Температурният график има за цел да създаде такова съответствие между външната
температура и температурата на циркулиращата във вътрешната отоплителна инсталацията
/ВОИ/ вода, така че в отопляемите помещения да се поддържа проектната температура при
условие, че в сградата всички отоплителни тела по проект работят. Това се постига чрез
външен датчик, който изпраща сигнал в електронното управление на АС и чрез мотор-
вентил, който регулира постъпващата в топлообменника вода от магистралата /външен кръг/
се постига определена температура на подаващата вода във ВОИ /вътрешен кръг/. За целта в
управлението на АС има запаметен график на съответствие между температурата на
външния въздух и температурата в подаващата тръба на отоплителната инсталация. Това е
втората от общо 3 степени на регулиране на температурата в помещенията на сградата. В
Таблото на АС няма записващо устройство, чрез което да се установи дали и до каква степен
е следван този температурен график през периода 2019/2020 г. ТЕ за БГВ е 9,96824 МВтч,
ТЕ за сградна инсталация - 1,03939 МВтч, ТЕ за отопление на имот - 5,98600 МВтч, общо:
16,99363 МВтч. Проверката в „Бруната“ показа, че за процесния период е издадена
единствена изравнителна сметка. Не е правена корекция. Вещото лице не може да разбере
дали при отчитането на ТЕ през 2020 г. представител на топлинния счетоводител е влязъл
във всеки имот в условията на започваща пандемия от Ковид-19. При всяка основателна
рекламация или допълнителен отчет при липса на достъп следва изготвянето на нова
изравнителна сметки за всички имоти в сградата. Тази корекция може да доведе до
намаляване на първоначалните суми или до увеличаването им като резултат от
преразпределянето на ТЕ. Общото количество ТЕ за разпределение като сума от месечните
3
показания на ОТ в АС след приспадане на технологичните разходи, остава постоянна
величина.
Ответникът чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
13.07.2022 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 13.07.2019 г. или обхваща
претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода
13.07.2019 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на
вземанията е основателно за периода 01.05.2019 г. – 12.07.2019 г. Доколкото исковата молба
е предявена за по-ниска сума, от посочената от вещото лице, то същата следва да се вземе
предвид при определяне на размера на вземането, погасено по давност. Така размерът на
уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 1306,48 лева. Сумата за дялово
разпределение, която се дължи, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 21,29
лева.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
4
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 266,99 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на
5,04 лева
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
545,60 лева от общо направени разноски в размер на 79,64 лева - държавна такса в исковото
и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен
представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответникът е бил представляван от особен
представител и не е претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Ж.
Ж. Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Ж. Ж. Д. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1306,48 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 13.07.2019 г. –
30.04.2020 г., 266,99 лева – мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 21.06.2022 г., 21,29
лева – сума за дялово разпределение за периода 13.07.2019 г. – 31.05.2020 г. и 5,04 лева –
мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. – 21.06.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ул. „...“ № 56, ет. 5, ап. 17, аб. № 395235, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 37916/2022 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми: над 1306,48 лева до сумата от 1627,42 лева и за периода 01.05.2019 г. –
12.07.2019 г., над 266,99 лева до сумата от 332,58 лева, над 21,29 лева до сумата от 26,52
лева и за периода 01.06.2019 г. – 12.07.2019 г. и над 5,04 лева до сумата от 6,28 лева.
ОСЪЖДА Ж. Ж. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер
на 545,60 лева.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5