Определение по дело №64418/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7450
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110164418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7450
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110164418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. С., чрез адв. А.
Г., член на САК, срещу „*******.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за
потребителски кредит HL 34798/23.05.2008 г. банката предоставила кредит в размер на
30 000 евро, платими на месечни вноски в швейцарски франкове. След сключване на
договора валутният курс на швейцарския франк спрямо евро и лева се повишил, като
се твърди, че стойността на платените през процесния период месечни вноски
надвишават дължимите вноски с валутните разлики от промяната на курса. Поддържа,
че заплатената сума по валутните разлики не били дължими и банката се е обогатила
неоснователно с тези суми. Твърди се и че от 22.03.2017 г. ищецът депозирал искова
молба срещу *********, по която било образувано гр. д. № 17645/2017 г. по описа на
СРС, 151 състав. Същото имало за предмет установителен иск за нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 2, във връзка с чл. 1, чл. 2 и чл. 23 от договора за кредит,
предвиждащи кредитът да се погасява в швейцарски франкове и прехвърля целия
валутен риск върху потребителя, както и осъдителен иск за връщане на валутните
разлики в размер на 7 213.26 евро, получени при начална липса на основание през
периода от 11.04.2012 г. до 11.03.2017 г. Посочва се, че с решение № 126366 от
28.05.2019 г. по гр. д. № 17645/2017 г. на СРС, 151 състав, съдът прогласил
нищожността поради неравноправност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит
на основание чл. 143, т. 9 и 18 33П, в редакцията на ДВ бр. 99 от 2005 г., и отхвърлил
осъдителния иск.
Поради прилагане на гореизброените нищожни клаузи, ищецът счита, че
ответникът се е обогатил без основание със следните суми, за заплащане на които е
образувано настоящото производство: за сумата от 8970.57 евро, представляваща
разликата между първоначално уговорените анюитетни вноски и реално заплатените
суми за периода от 25.11.2017 г. до 25.11.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до датата на плащането, както и сумата от 1530.46 евро,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за главница за периода от
25.11.2019 г. до 25.11.2022 г., за които е образувано настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който намира
настоящото производство за допустимо. Твърди се, че предметът на производство
1
между същите страни по гр. д. № 17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, по което е
постановено решение № 126366, във връзка с обжалването на което е образувано
в.гр.д. № 14841/2019 г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав, неприключило с
окончателен съдебен акт, е различен и не обуславя връзка на преюдициалност спрямо
предмета на настоящото дело. Поради тази причина счита, че настоящото
производство не подлежи на спиране.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, намира, че са налице
предпоставките за спиране на производството по делото по следните
съображения:
Предмет на настоящото производство са съединени искове по чл.55, ал.1, пр. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 8970.57 евро, представляваща разликата между
първоначално уговорените анюитетни вноски и реално заплатените суми за периода от
25.11.2017 г. до 25.11.2022 г. по договор за потребителски кредит HL 34798/23.05.2008
г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането, както
и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1530.46 евро, представляваща обезщетение за
забава върху сумата за главница за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. В мотивната част на ТР № 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. и ТР №
8/07.05.2014г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения.
Съдът, след като се запозна с представените от страните доказателства,
становищата на страните, и след служебно извършена справка за предмета на гр. д. №
17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, във връзка с обжалването на което е висящо
производството по в. гр. д. № 14841/2019г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав,
намира, че е налице тази връзка на обусловеност с настоящото делото, доколкото гр. д.
№ 17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, има за предмет факти, които ще се от
значение и за настоящия спор, а именно: относно валидността на оспорените клаузи по
процесния договор за банков кредит и обвързването на страните с тях, размерът на
получените от ответника суми и начинът на погасяване на задълженията по кредита.
Посочените факти имат обуславящо значение и по настоящия правен спор, тъй като
претендираните вземания почиват на същото правно основание, макар че се
претендират за последващ период от този по в. гр. д. № 14841/2019г. по описа на СГС,
IV-В въззивен състав.
С оглед на горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК за спиране на настоящото дело, в която са предявени осъдителни искове за
възстановяване на процесните суми, като получени без основание – въз основа на
нищожни договорни клаузи.
Водим от горното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. №
64418/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, до приключване с
окончателен акт на в. гр. д. № 14841/2019г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Делото да се докладва на всеки 6 месеца за преценка дали са налице основания за
възобновяване на производството по същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3