№ 1495
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20251100900062 по описа за 2025 година
СГС е сезиран с искова молба от „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност,
действащ чрез синдика А. Г. М., с която са предявени срещу „ЛГР Форест“ ЕАД искове с
правно основание чл.57 ал.2 ЗЗД за сумата от общо 4 463 064,96 лв. - действителната
стойност на 51 недвижими имота, които не могат да се върнат в масата на несъстоятелността
поради извършени разпоредителни сделки преди да се впише исковата молба по
отменителните искове. Твърди се от ищеца, че с решение от 16.12.2022 г. по т.дело N 2676/19
г. на СГС е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Лайтхаус Голф
Ризорт“ АД- в несъстоятелност извършената непарична вноска „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД
непарична вноска в капитала на „ЛГР Форест“ ЕАД на общо 57 недв.имота /къщи/, но само
6 имота са били върнати в масата на несъстоятелността, а остА.лите имоти не могат да се
върнат, защото с тях е извършено разпореждане в полза на трети лица преди вписване на
исковата молба за обявяване на относителната недействителност. С молба от 30.01.2025 г.
ищецът е посочил стойността на всеки един от имотите, които не са върнати в
несъстоятелността и за които се претендира паричната им равностойност. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да плати сумата от общо 4 463 064,96 лв. - паричната
равностойност на имотите, за които е обявена недействителност на извършеното от
длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - сега в несъстоятелност разпореждане, но поради
последващи разпореждания не са върнати в масата на несъстоятелността.
Ответникът „ЛГР Форест“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
1
довода, че съществуването на вземанията, предявени с исковете, произтича от уважаването
на искове за попълване на масата на несъстоятелността по чл.648, вр. с чл.649 ал.2 ТЗ, а
събирането им е предназначено да послужи за удовлетворение на кредиторите в
несъстоятелността.
След извършена от съда проверка за вписванията в ТР по партидата на „ЛГР Форест“
ЕАД се установи, че на 07.06.2011 г. е вписан апорт, по който „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /
сега в несъстоятелност/ е внесъл в капитала на „ЛГР Форест“ ЕАД непарична вноска на
стойност 4 876 100 лв. - двуетажни сгради, находящи се в гр.Балчик, м.“Табията“, в поземлен
имот с идентификатор 02508.541.152, в поземлен имот с идентификатор 02508.541.160 и в
поземлен имот с идентификатор 02508.541.162.
Към настоящото дело е приложено т.дело N 2676/19 г. на СГС, приключило с влязло в
сила решение на 16.12.2022 г., с което е обявен за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност по
предявен от синдика срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност и „ЛГР Форест“
ЕАД извършения на 07.06.2011 г. учредителен апорт, вписан под N 20110607155818, на
следните недв.имоти -13 двуетажни еднофамилни къщи в кв.Форест със съответни ид.части
от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор
02508.541.152, находящ се в гр.Балчик, м.“Табията“, с площ от 6 540 кв.м.; 26 двуетажни
еднофамилни къщи в кв.Форест със съответни ид.части от правото на строеж върху терена,
разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.160, находящ се в гр.Балчик,
м.“Табията“, с площ от 7070 кв.м., както и 18 двуетажни еднофамилни къщи в кв.Форест
със съответни ид.части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с
идентификатор 02508.541.162, находящ се в гр.Балчик, м.“Табията“, с площ от 4521 кв.м.
С определението за доклад по чл.374 ГПК съдът е задължил основание чл.190 ГПК
ответника да представи преписи от нот.актове, с които преди вписване на исковата молба по
т.дело N 2676/19 г. на СГС се е разпоредил с процесните имоти в полза на трети лица.
Ответникът е предупреден, че при неизпълнение съдът на основание чл.190 ал.2, вр. с чл.161
ГПК ще приеме, че създава пречки за събиране на доказателства - че имотите са
прехвърлени в полза на трети лица.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.57
ал.2, вр. с чл.34 ЗЗД и чл.648 ТЗ.
Установи се от извършената от съда проверка за вписванията в ТР по партидата на „ЛГР
2
Форест“ ЕАД, че на 07.06.2011 г. е вписан апорт, по който „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /сега
в несъстоятелност/ е внесъл в капитала на „ЛГР Форест“ ЕАД непарична вноска на стойност
4 876 100 лв. - двуетажни сгради, находящи се в гр.Балчик, м.“Табията“, в поземлен имот с
идентификатор 02508.541.152, в поземлен имот с идентификатор 02508.541.160 и в
поземлен имот с идентификатор 02508.541.162.
От приложеното т.дело N 2676/19 г. на СГС към настоящото дело се установи, че с влязло
в сила решение на 16.12.2022 г. е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност по предявен от
синдика иск с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в
несъстоятелност и „ЛГР Форест“ ЕАД извършеният на 07.06.2011 г. учредителен апорт,
вписан под N 20110607155818, на следните недв.имоти -13 двуетажни еднофамилни къщи в
кв.Форест със съответни ид.части от правото на строеж върху терена, разположени в
поземлен имот с идентификатор 02508.541.152, находящ се в гр.Балчик, м.“Табията“, с площ
от 6 540 кв.м.; 26 двуетажни еднофамилни къщи в кв.Форест със съответни ид.части от
правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор
02508.541.160, находящ се в гр.Балчик, м.“Табията“, с площ от 7070 кв.м., както и 18
двуетажни еднофамилни къщи в кв.Форест със съответни ид.части от правото на строеж
върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.162, находящ се в
гр.Балчи, м.“Табията“, с площ от 4521 кв.м.
Постановеното по т.дело N 2676/19 г. на СГС решение по предявения от синдика иск с
правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ има действие за длъжника, синдика и за всички
кредитори - чл.649 ал.5, изр.2-ро ТЗ. Доколкото ответник по настоящото дело е
приобретателят на внесените като непарична вноска имоти „ЛГР Форест“ ЕАД, който е бил
ответник по предявения от синдика отменителен иск, ответникът е обвързан от формирА.та
сила на пресъдено нещо и нейните последици, уредени в нормата на чл.648 ТЗ, досежно
отпадане на вещноправното действие на апорта.
Нормата на чл.648 ТЗ предвижда, че при сделка, по отношение на която са приложени
разпоредбите на чл. 646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се
намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.
След като по силата на посочената законова норма „даденото от третото лице се връща“, то
няма никакво съмнение, че и прехвърленото/даденото от длъжника имуществено благо по
отменената по реда на чл. 646 или 647 ТЗ сделка подлежи на връщане в полза на масата на
несъстоятелността - в това се изразява реституционният ефект на съдебното решение за
уважаване на отменителния иск. В този смисъл са решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т. д.
№ 2501/2020 г., на ВКС, ТК, решение № 11 от 22.06.2021 г. по гр. д. 977/2020 г. на ВКС,
ГК, , решение № 4 от 25.02.2021 г. по т. д. 2910/2019 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 104
от 09.09.2019 г. по т. д. 1954/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 136 от 02.12.2010 г. по
т. д. № 242/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО и решение № 105 от 25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г.
на ВКС, ТК, I ТО, в които е прието, че решението за уважаване на исковете по чл. 646 ТЗ и
чл. 647 ТЗ има реституционно/транслативно действие и че имущественото благо се връща в
3
патримониума на прехвърлителя, а когато то не се намира у приобретателя, за насрещната
стрА., която е праводател по сделката, възниква на основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 57 ЗЗД
право да получи равностойността на това имуществено благо.
С исковата молба е представен двустранно подписан протокол от 16.05.2023 г. за
предаване на намиращите във владение на ответника недв.имоти, които са предмет на
уважения с решение т.дело N 2676/19 г. на СГС иск по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, от който се
установява, че ответникът е върнал само шест на брой къщи в масата на несъстоятелността.
В този случай следва да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че
остА.лите имоти, които не са върнати от ответника, са били прехвърлени от него на трети
лица.
От стрА. на ответника не е направено оспорване на факта, че преди вписването на
исковата молба за предявяване от синдика на иска с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ е
извършил разпоредителни сделки с част от имотите, които е придобил по силата на
вписания под N 20110607155818 апорт, който е обявен за относително недействителен с
влязлото в сила решение по т.дело N 2676/19 г. на СГС. При липса на такова оспорване
съдът приема, че описаните в исковата молба имоти /51 на брой къщи/, които са извън
протокола за предаване от 16.05.2023 г., са били прехвърлени от ответника преди вписване
на исковата молба, по която е било образувано т.дело N 2676/19 г. на СГС.
Следва да се отбележи и следното - задължението на ответника, който е приобретател по
обявения за относително недействителен апорт, за връщане на имотите в масата на
несъстоятелността възниква автоматично с уважаване на иска с правно основание чл.647
ал.1, т.6 ТЗ, макар и с този иск да не е бил съединен за разглеждане обусловеният по чл.649
ал.2 ТЗ осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността. След като процесните
51 на брой имоти не са били върнати в масата на несъстоятелността и след като от стрА. на
ответника не е повдигнато фактическото твърдение, че имотите още са в неговото
имущество или че са били прехвърлени след вписване на исковата молба, съдът приема за
доказано, че ответникът е прехвърлил процесните имоти на трето лице/трети лица преди
вписването на исковата молба.
На следващо място - с определението за доклад по чл.374 ГПК съдът на основание
чл.190 ГПК е задължил ответника да представи преписи от нот.актове, с които преди
вписване на исковата молба по т.дело N 2676/19 г. на СГС се е разпоредил с процесните
имоти в полза на трети лица и го е предупредил за последиците по чл.190 ал.2, вр. с чл.161
ГПК. Ответникът не е изпълнил задължението си и не е представил нот.актове за
прехвърляне на имотите, от които би могло да се установи, че имотите са прехвърлени от
него и след вписване на исковата молба /което не се твърди от ответника/, поради което
съдът на основание чл.190 ал.2, вр.с чл.161 ГПК приема, че имотите са прехвърлени от
ответника преди вписване на исковата молба.
При тези факти, преценени в съвкупност, съдът намира за доказано, че имотите, които не
предадени от ответника на ищеца с двустранно подписания протокол от 16.05.2023 г.
/описаните в исковата молба 51 на брой къщи/, са били прехвърлени от ответника в полза на
4
трети лица преди вписване на исковата молба по т.дело N 2676/19 г. на СГС.
Установеният факт на извършено от ответника прехвърляне на собствеността върху
процесните имоти, и то преди вписване на исковата молба за предявяване на иска по чл.647
ал.1, т.6 ТЗ, води до невъзможност за реституция на тези имоти и връщането им в масата на
несъстоятелността по реда на чл.34 ЗЗД, за да послужат за удовлетворение на кредиторите.
Ето защо съдът намира, че случаят попада в хипотезата на чл.57 ал.2 ЗЗД, която предвижда
възникване на облигационно парично вземане в полза на кредитора, което има за цел да
замести липсващото реално изпълнение на задължението за връщане на имотите в масата на
несъстоятелността. Вземането за паричната стойност има за цел да избегне неоснователното
обогатяване на ответника за сметка на ищеца /праводател/, който поради извършеното
разпореждане не може да си върне имотите.
По размера на вземането. Доколкото преследвА.та с нормата на чл.57 ал.2 ЗЗД цел се
изразява в изравняване на неоснователното разместване на имуществени блага, съдът
намира, че ответникът дължи действителната стойност на имотите, които е придобил от
длъжника, но отчуждил преди вписване на исковата молба. В този случай вземането на
ищеца е равно на стойността на имотите към момента на извършване на апорта, обявен за
относително недействителен. Това е така, защото основанието за недействителност по
чл.647 ал.1, т.6 ТЗ произтича от увреждащия характер на апорта и обстоятелството, че
имотите са придобити от свързано с длъжника лице. При липса на оспорване от стрА. на
ответника съдът приема, че стойността на процесните имоти, които не могат да се върнат в
масата на несъстоятелността, възлиза на посочената от в.лица стойност на апорта в оценката
им по чл.72 ал.2 ТЗ - 4 463 064,96 лв. Тази стойност се формира по размер съобразно цената
на кв.м. за застроена къща и след изваждане на стойността на шестте върнати имота в масата
на несъстоятелността.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛГР Форест“ ЕАД, гр. София, ул. ******** ЕИК *********, да заплати на
„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД- в несъстоятелност, ЕИК *********, действащ чрез синдика А.
Г. М., на основание чл.57 ал.2 ЗЗД, вр. с чл.648 ТЗ и чл.34 ЗЗД сумата от 4 463 064,96 лв. -
равностойността на имоти по вписан на 07.06.2011 г. под N 20110607155818 апорт на 51
двуетажни къщи, находящи се в гр.Балчик, м.“Табията“, в поземлен имот с идентификатор
02508.541.152, в поземлен имот с идентификатор 02508.541.160 и в поземлен имот с
идентификатор 02508.541.162 - къщи с идентификатори 02508.541.152.15, 02508.541.152.14,
02508.541.152.13, 02508.541.152.12, 02508.541.152.11, 02508.541.152.10, 02508.541.152.9,
02508.541.152.8, 02508.541.152.7, 02508.541.152.6, 02508.541.152.3, 02508.541.152.2,
02508.541.152.1, 02508.541.160.2, 02508.541.160.5, 02508.541.160.6, 02508.541.160.52,
02508.541.160.47, 02508.541.160.42, 02508.541.160.41, 02508.541.160.40, 02508.541.160.39,
5
02508.541.160.12, 02508.541.160.19, 02508.541.160.20, 02508.541.160.21, 02508.541.160.24,
02508.541.160.25, 02508.541.160.26, 02508.541.160.28, 02508.541.160.30, 02508.541.160.29,
02508.541.162.1, 02508.541.162.2, 02508.541.162.3, 02508.541.162.5, 02508.541.162.8,
02508.541.162.9, 02508.541.162.11, 02508.541.162.12, 02508.541.162.13, 02508.541.162.14,
02508.541.162.15, 02508.541.162.17, 02508.541.162.22, 02508.541.162.23, 02508.541.162.24,
02508.541.162.25, 02508.541.162.26, 02508.541.162.28 и 02508.541.162.30, които не могат да
бъдат върнати поради извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица, ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЛГР Форест“ ЕАД, гр. София, ул. ******** ЕИК *********, да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 178 522,59 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6