Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.Велико Търново, 15.07.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският Районен Съд, единадесети състав, в публично заседание на 07.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 812 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от П.И.М., с ЕГН **********, с адрес *** против Наказателно постановление № 20-1275-000535 от 03.04.20г., издадено от началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се съображения, според които въззивникът не е извършил процесното нарушение. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява. Лично и чрез упълномощения си защитник заема становище, с което поддържа подадената жалба и направеното в нея искане.
Въззиваемата страна, редовно призована - не се представлява и не заема становище.
Съдът, след събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Наказателно постановление № 20-1275-000535 от 03.04.20г., издадено от началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, предвид влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.03.2020г. по пр. пр. вх. № 845/2020г. по описа на ВТРП.
Посочената прокурорска преписка е била образувана за това, че 15.12.2019г., в 15,49ч., на ПП I- 5, при км. 100+735, в посока на гр. Р, с техническо средство АТСС "АRH CAM SI" било заснето управление на л.а „Ровър 75“ с рег. номер ****, в движение, който бил с прекратена регистрация от 15.09.2019г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДВП, с което водачът бил извършил престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. С описаното постановление, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство е било прекратено, като материалите по него са били изпратени за реализиране на административна отговорност.
Наказателно постановление № 20-1275-000535 от 03.04.20г., издадено от началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на описаното постановление за прекратяване на наказателно производство, от 30.03.2020г., по пр. пр. вх. № 845/2020г. по описа на ВТРП, срещу П.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***.
При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението било прието, че жалбоподателят, на 15.12.2019г., в 15,49ч., на ПП I- 5, при км. 100+735, в посока на гр. Р, управлявал собствения си л.а „Ровър 75“ с рег. номер ***, при което МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Прието е, че автомобила бил с прекратена регистрация, на основание чл.143, ал. 15 от ЗДВП, както и че нарушението било установено с техническо средство АТСС "АRH CAM S 1" с фабричен номер - 117743 СВ. Осъщественото деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП.
За извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. При това и на основание Наредба Iз -2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки. Същото е било връчено на нарушителя на 16.05.2020г. и е обжалвано в законоустановения срок пред ВТРС.
По делото са приобщени като доказателстваматериалите съдържащи се в пр. пр. вх. № 845/2010г. по описа на ВТРП, както и заверен препис от описаното постановление за отказа за образуване на наказателно производство, от 30.03.2020г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема, че депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество – основателна.
Преценката на административнонаказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият състав приема, че в материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо № 127500-9378 от 21.05.20г., въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият, на 15.12.2019г., е управляван от жалбоподателя, в посочения пътен участък, който път е отворен за обществено ползване.
Не се доказва от събраните по делото доказателства, твърдяния основен факт, релевантен за съставомерността на процесното административно нарушение, и в частност, факта на служебно прекратена регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, към момента на извършване на деянието 15.12.19г. Писмени доказателства в материалите по делото, по отношение на този факт, се съдържат единствено в съдържанието на постановление за отказ да се образува наказателно производство и в докладна записка от 19.02.20г., но не и в съдържанието на обжалваното НП.
Констатираната от съда непълнота относно факта на служебно прекратена регистрация на процесното МПС с отразяване на датата на това събитие, което да е отразено в съдържанието на обжалваното НП, от своя страна обективират извод за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 52, ал. 2, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва в изискуемата от закона пълнота - на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Деецът е поставен в невъзможност да организира защитата си, тъй като няма яснота и пълнота относно твърдяните от административните органи факти, изпълващи съставомерните признаци на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП.Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и неотстранимо и предпоставя отмяна на обжалваното НП.
На следващо място въззивният съд приема, че по делото не се събраха доказателства, нарушителят да е знаел за това обстоятелство (прекратена регистрация на основание чл.143, ал. 15 от ЗДВП от 15.09.2019г.). Действително прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, и при това, по отношение на процесната хипотеза (чл. 143, ал. 15 от ЗДВП, вр. с чл. 18,ал. 2 и чл. 18 б, ал. 1, т. 10 от Наредба I- 45 от 24.03.00г. не е предвидено уведомяване на собственика.
Задължението за уведомяване, според съда, се следва и имплицитно от вмененото в чл. 19 от Наредбата задължение за изискване от собственика и връщане на регистрационните табели като част от процедурата по спиране от движение на превозното средство. Това от своя страна обективира изградено знание от страна на собственика за наложенатата, по служебен ред, мярка. По делото се установи по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства, че М. не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация на управлявания от него л. а.
Въз основа на това се мотивира извод у съда, извод, че жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил без знанието, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация, т. е не е регистрирано по надлежния ред и в този смисъл не се установява и субективната страна на нарушението. В тази връзка съдът приема за основателни наведените от защитника на въззивника доводи за наличие на обстоятелства изключващи отговорността на дееца, по см. на чл. 14, ал. 1 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В производството по делото не са направени искания за присъждане на направени по делото разноски, с оглед на което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-000535 от 03.04.20г., издадено от началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, с което на П.И.М., с ЕГН **********, с адрес *** за извършено на 15.12.2019г., около 15,49ч. на ПП I- 5, при км. 100+735, в посока на гр. Р, нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: на основание чл. 175,ал. 3, предл. първо от ЗДвП – "Глоба" в размер на 200 лв. и " Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.
Решението на съда, подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. В.Търново, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: