Р Е Ш Е Н И Е
№ 408
град Бургас, 29.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти
граждански състав
на пети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 7039 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *,
гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, чрез юрисконсулт Г.И.против Д.К.К.,
ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че между и него и ответника е налице
облигационно правоотношение . Сочи се, че на 01.10.2018г. в гр. Бургас е бил
издаден запис на заповед , по който К. се била задължила безусловно и
неотменяемо да плати на ищеца сумата от 3029.95лева. Посоченият запис на
заповед бил предявен за плащане на ответника на 10.01.2019г. Претендира се, че К.
не е заплатила по посочения запис на заповед сумата 3029.95лева, от която се
претендира частично сумата 2795.00лева. Претендира се да се приеме за
установено, че по отношение на ищеца ответника Д.К. дължи сумата от 2795.00лева
по записа на заповед от 11.09.2017г. , както и законната лихва от входиране на
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК , ведно с деловодните
разноски по делото. Претендират се направените в заповедното производство
разноски. Представени са писмени доказателства.
Ответникът Д.К.К.,*** депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК чрез адв. Х.К.,***. Предявеният иск се оспорва изцяло по
основания и размер. Прави се възражение за несъществуване на процесното вземане
и наличие на каузално правоотношение между страните. Сочи се, че ответницата е
сключила договор за кредит с № МАХ *********/ 01.10.2018г. с ищеца , като по
него заемната сума била 1500.00лева. Общи условия по договора не са й били
предоставяни и не били подписвани от нея. Процесният запис на заповед бил
издаден като гаранция за изпълнение на задължението по заема. В тази връзка се
иска да се представи посочения договор за кредит между страните. Не се
доказвало предаването на паричната сума между страните и се оспорва това, че
ответницата е получавала сумата по главницата. Оспорва се и споразумението между
страните за част от посочения договор. Твърди се също, че договорът е нищожен
на осн. чл. 146 от ЗПК. Излагат се и други правни съображения свързани с
прилагането на ЗПК. Претенцията се оспорва като завишена по размер. Претендира
се отхвърляне на предявения иска и възлагане разноски върху ищеца. Направени са
доказателствени искания.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79
ал. 1 ЗЗД вр. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява.
Ответникът,
редовно призован , не се явява , представлява се от адв. К..
От приетите по делото писмени доказателства се
установи следното. На 08.04.2019г. със заявление за издване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК ишецът по делото е поискал
от Районен съд гр. Бургас издаване на заповед за незабвано изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против ответника Д.К.К.,
ЕГН **********,***. Заявителят, ищец в настоящото производство, е посочил , че
основава искането си на издаден на 01.10.2018г. в полза на дружеството запис на
заповед за сумата от 3029.95лева. Същият е бил предявен за плащане на К. на
10.01.2019г. , но задължението на ответника на било изпълнено. Със заявлението
в заповедното производство „Би Едн Джи Кредит” ООД е поискало да бъде уважена
претенцията му за сумата от 2795.00лева , законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда и разноските по делото. Представен е и посочения запис на
заповед. На 09.04.2019г. е издадена Заповед № 1582 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „Би Енд Джи
Кредит” ООД за сумите 2795.00лева главница, дължима по запис на заповед ,
издаден на 01.10.2018г. в гр. Бургас, законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 08.04.2019г. до изплащане на вземането , както и сумата от
105.90лева разноски – 55.90лева за заплатената държавна такса и 50.00лева
юрисконсулстко възнаграждение. Издаден е бил изпълнителен лист в полза на
заявителя. На 11.06.2019г. в Районен съд гр. Бургас е депозирано възражение №
25052 от К. против издадената заповед, в което се сочи, че сумата не е дължима.
Покана за доброволно изпълнение е била връчена на К. на 04.06.2019г.
Образувано настоящото производство. В отговора си на исковата молба ,
ответникът чрез процесуалния си представител е възразил срещу съществуването на
процесното вземане и твърди наличие на облигационно договорно правоотношение
между страните по договор за кредит с № МАХ *********/ 01.10.2018г. Настоящият състав е указал, на осн. чл. 154, ал.
1 от ГПК, че ищецът следва да докаже твърденията си изложени в исковата молба,
че между страните е било налице валидно, обвързващо ответника правоотношение,
по което К. е останала задължена за исковата сума във връзка с посочения от
ответника договор. Указано е ищецът да представи доказателства за начина на
предаване на процесната сума на ответника.
Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
При въведено твърдение на
ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът -
кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното
правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При
заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за
разпределение на доказателствената тежест.”
В настоящия случай, въпреки указаната му доказателствена тежест,
както и във връзка с направеното възражение от страна на ответника, ищецът не
представи доказателства за основанието от което произтича вземането му.
Ответникът посочи конкретен договор, за който твърди, че записът на заповед е
послужил за обезпечаване на вземането на ищеца по делото. При така направеното
възражение и указана доказателствена тежест, следваше ищецът да докаже
наличието на връзка между посочения договор и записа на заповед, а също така и
предаването на процесната сума на ответника. Ищецът не доказа , че между
страните е било налице валидно обвързващо ги облигационно правоотношение за
дължимостта на посочената сума . Последното следваше да бъде сторено, поради
факта , че ответника въведе конкретно възражение за наличие на договорно
правоотношение, за обезпечаването на което е издаден процесния запис на
заповед. В тази връзка не се доказа и предаване на процесната претендиране сума
и наличието на неизпълнено от страна на ответника задължение. Всичко това не беше сторено, което води до
извода, че искът е недоказан и следва да бъде отвхърлен. Следва, съобразно решението, и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, с
което искът е отхвърлен, разноските по воденото производство следва да се
възложат на ищеца, който следва да заплати на ответника сумата от 450.00лева за
адвокатска защита по делото. На ищецът не следва да се присъждат заплатените
такси и разноски в заповедното и настоящото производства, за което е направено
искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *, гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5
, чрез юрисконсулт Г.И.против Д.К.К., ЕГН **********,***, с който се иска, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
във чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, да се приеме за установено , че ответникът му дължи сумата в размер на
2795.00лева/ две хиляди седемстотин деветдесет и пет лева/, ведно със законната
лихва , считано от датата на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 08.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за заплащане на направените по делото разноски , за
които суми има издадена Заповед № 1582 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2939/2019г. на Районен съд
гр. Бургас, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на Д.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 450.00лева/ четиристотин и петдесет
лева/ разноски по настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева