Присъда по дело №832/2021 на Районен съд - Кюстендил
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 3 ноември 2021 г. (в сила от 24 март 2022 г.) |
| Съдия: | Мая Андонова Миленкова |
| Дело: | 20211520200832 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 23 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
На 23.07.021г. , на осн. чл.357, ал.1, т.3 от НПК, Кюстендилска
районна прокуратура е внесла за разглеждане в КРС обвинителен акт против
С. Л. , гражданин на Република Италия, за извършено престъпление от общ
характер по чл.355, ал.2, вр. с ал.1 от НК, при фактическа обстановка
подробно изложена в ОА.
Съдебното производство е проведено по реда на гл. XXIV от НПК/
Бързо производство/.
Представителят на държавното обвинение поддържа изцяло
внесения в съда обвинителен акт, като залагайки на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и допълнително събраните такива, в
хода на съдебното следствие, изразява становище, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано по един несъмнен и категоричен начин. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда, с която Л. да бъде признат за виновен
и за извършеното от него деяние да му бъде наложено наказание в
минимално предвидения в НК за това престъпление размер.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с
която същият да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по
повдигнатото обвинение, основавайки искането си на твърдяна
несъставомерност на деянието. Подсъдимият не се признава за виновен и
иска от съда да бъде оправдан.
Кюстендилският районен съд, след като събра необходимите за
изясняване на делото от фактическа и правна страна писмени и гласни
доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната
съвкупност приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият С. Л. *******************.
На 11.03.2020 г. Световната здравна организация /СЗО/ обявила
текуща пандемия от коронавирусна инфекция „Ковид-19“. Причини за това
решение на СЗО било бързото разпространение на коронавирусната
инфекция в световен мащаб. По своето естество Ковид-19 представлява
остро респираторно заболяване, възникнало в края на 2019 година , което
може да причини сериозно увреждане на белите дробове с възможен летален
изход. Бързото увеличение на регистрираните случаи на заболяването в
световен мащаб наложило и СЗО да обяви пандемия от Ковид -19.
В България първите случаи на болни лица от коронавирусна
инфекция са регистрирани на 08.03.2020 г., като на 11.03.2020 г. е
регистриран и първи смъртен случай.
1
Решението на СЗО за обявяване на пандемия и навлизането на
вирусната инфекция и на територията на Р България дали основание на
Народното събрание на Р България с Решение от 13.03.2020 г./ обн. В ДВ бр.
22/13.03.2020 г./ да обяви извънредно положение в страната , считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г./. С Решение №325/14.05.2020 г. на Министерски
съвет в страната е обявена извънредна епидемична обстановка, срокът на
която е продължаван многократно с последващи Решения на МС, последното
/ спрямо датата на извършване на деянието / такова с № 395/28.04.2021 г.
Във връзка с усложняващата динамично заболяваемост от вирусното заболяване
по предложение на Главния държавен здравен инспектор и съобразно правомощията си,
министърът на здравеопазването/ чл. 63, ал.1,3,5,6,7 от Закона за здравето/издал редица
заповеди, с които въвел различни противоепидемични мерки, действащи на територията
на цялата страна за времето на извънредната епидемична обстановка, част от които
определят режима на влизане на територията на страната на лица от други държави. С
такава Заповед № РД-01-597 от 16.07.2021 г. е въведена мярка, според която
„определени групи от пристигащите в страната ни лица се считат за пристигащи от
оранжеви зони, като е въведено изискването за представяне на границите на определени
документи,а именно: т.4.2: „Оранжева зона - допускат се на територията на страната само
при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация, за
преболедуване или за проведено изследване или на аналогичен документ, съдържащ
същите данни, като цифровия COVID сертификат на ЕС“. Съгласно приложение №1 към
т. I, 3 на Заповедта Република Северна Македония попада в оранжева зона,
регламентирана в т.4.2 на същата заповед.
С тази Заповед са въведени и изключения от правилото на т.4.2 за лицата,
преминаващи транзит през територията на страната. Тези лица не са длъжни да
представят документите по т.4.2, тъй като съгласно т.5.7 от Заповедта лица, които
преминават транзитно през територията на Република България, в случаите, когато може
да се гарантира незабавно напускане на територията на Република България“.
Транзитното преминаване е уредено със заповед №РД-01-183/06.04.2020г. на
министъра на здравеопазването. На тези лица е разрешено, да преминат транзитно през
територията на Република България, да се намират в кабината на автомобила си, да
управляват автомобила, да извършват товаро-разтоварни дейности и да напуснат
територията на Република България преди да е изтекъл карантинният период (т. III— 3 от
Заповедта).
Подсъдимият С. Л. ************, който на 19.07.2021 г.около 21.03ч. пристигнал от
Република Северна Македония на ГКПП-Гюешево, за влизане в страната ни в лек автомобил
„Ауди“ с албанска рег.№ ******. При извършената проверка от свид.И. Б., служител на
ГПУ-Гюешево, подсъдимият не е представил сертификат за ваксинация или ПСР – тест. Не е
попълнил декларация, в която да е декларирал че преминава транзит територията на
страната. Не владеел български език нито писмено, нито говоримо.
Пропуснат е от св. Б. да премине ГКПП, като според него лицето е заявило, че ще
премине през територията на страната транзит.
На 21.07.2021 г. в 18:00 ч. С. Л. се явил на ГКПП Гюешево , с цел – напускане
територията на Република България. Пътувал с лекият автомобил, с който влязъл на
2
територията на страната /м.“Ауди“, с рег.№*****/ и пътувал като пътник в автомобила.
На ГКПП С. Л. бил проверен от св. Г.П. – служител на ГКПП Гюешево. В хода на
проверката свидетелят установил, че лицето е влязло на територията на страната без да
представи нито един от изискуемите от здравното министерство документи -
ваксинационен сертификат или ПСР-тест, което означавало, според св. П. , че лицето е
заявило транзитно преминаване на територията на страната, а реално не е напускало
страната от датата на влизането му – 19.07.2021 г. до 21.07.2021 г.
Срещу Л. е започнато Бързо досъдебно производство за извършено престъпление по
чл. 35, ал.2 , вр. с ал.1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът възприе основавайки
изводите си на показанията на свидетелите К. М., Г.П., които са извършили
проверката на подсъдимия при пристигането му на ГКПП Гюешево за
напускане пределите на Република България и отчасти от показанията на св.
Б., който е извършил проверката на подсъдимия при влизането му в страната
на 19.07.2021 г. показанията на последния свидетел съдът не кредитира само в
частта, в която твърди, че е допуснал Л. да влезе в република България без да
представи каквито и да е медицински документи / Ваксинационен сертификат
или ПСР-тест/ , тъй като лицето заявило, че преминава транзит през
Република България. Установи се по делото, че С. Л. не е владеел български
език, нито говоримо, нито писмено, което поставя знак на съмнение върху
твърденията на св. Б. за проведен разговор между него и Л. преди
последният да бъде пропуснат на територията на страната.
Събраните в хода на ДП и на съдебното следствие писмени
доказателствени средства, съдът кредитира като обективни, но сами по себе
си, нито по отделно, нито в своята съвкупност недостатъчни да създадат
изискуемата от закона несъмненост и категоричност на обвинението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери
за недостатъчни, за да покрият обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 355, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Обективните признаци на престъплението , за което е
привлечен да отговаря С. Л., се изразяват в „нарушаване на наредба,
правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на
заразна болест по хората“, като деянието следва да е извършено „по време
на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни
случаи“ / чл. 355, ал.2, вр. с ал.1 от НК/ .
3
В конкретния случай, съдът намери че доказателства за такова
деяние, извършено от подсъдимия не са събрани. На първо място според
държавното обвинение престъплението е извършено на 21.07.2021 г., когато
Л. е направил опит да напусне страната. Няма данни за каквито и да е
действия или бездействие от негова страна, които да осъществяват
обективните признаци на престъплението по чл. 355, ал.2, вр. с ал.1 от НК ,
такива каквито бяха описани по – горе. Изъплнителното деяние на това
престъпление предполага действия или бездействие от страна на лицето,
които да нарушават изрично въведени правила против разпространението на
заразна болест по гората. За напускането на територията на Република
България такива мерки, към 21.07.2021 г. не е имало въведени. Такива
несъмнено е имало , но същите са касаели влизането на територията на
страната, което обаче за подсъдимия е на друга дата – 19.07.2021 г.
На второ място, дори действията на подсъдимия на 19.07.2021 г.,
когато е влязъл на територията на страната, без да представи цифров Covid
сертификат на ЕС , за преболедуване или за проведено изследване от страна
попадаща в Оранжевата зона , съгласно т.4.2 на Заповед № РД-01-
597/16.07.2021 г. не осъществяват обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 355, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Мерките, които се твърди,
че подсъдимият е нарушил са приети със Заповед № РД-01-597/16.07.2021 г.,
но са били в сила и е следвало да се спазват считано от 19.07.2021 г.в деня, в
която Л. е влязъл в Република България. Според т.5.7 от цитираната Заповед
„ на територията на страната се допускат , без да е необходимо да представят
документи за COVID-19, лица, които преминават транзитно през територията
на Република България , в случаите, в които може да се гарантира
незабавното напускане на територията на Република България.“
Според обвинението транзитното преминаване е регламентирано в
Заповед № РД-01-183/06.04.2021 г. на министъра на здравеопазването. Тази
Заповед, обаче дава възможност за транзитно преминаване през територията
на страната при определени условия / описани от прокурора в ОА/ само за
водачите на товарни автомобили и екипажите на въздухоплавателни
превозни средства. В т.4 от тази Заповед е предвидена възможност за
транзитно преминаване през територията на Република България на: а)
гражданите на държави членки на Европейския съюз и страни по
Шенгенското споразумение (включително Сан Марино, Андора, Монако и
Ватикана) и членовете на техните семейства, с цел да се завърнат в
държавата, където пребивават“, какъвто несъмнено не е и конкретния случай
, тъй като С. Л. е с постоянно пребиваване във Федерална Република
Германия и преминаването от Република Северна Македония в Република
България не може да покрие обективно посочената цел.
Отделно от горното, по делото липсват категорични доказателства за
това, че Л. е останал на територията на Република България за времето от
19.07.2021 г. до 21.07.2021 г. Съществува неопровергана възможност през
този, макар и кратък, период от време подсъдимият да е напускал страната
през друго ГКПП, отново да е влязъл и едва тогава да се е явил на ГКПП
Гюешево на 21.07.2021 г. Република България граничи с други страни членки
4
на ЕС / Гърция и Румъния/, преминаването на които граници от граждани на
страна членка на съюза не винаги се отразява в системите за контрол.
Въпреки, че обвинението не е доказано от обективна страна, съдът
Извършвайки комплексна преценка на поведението на подсъдимия, прие, че
то е несъставомерно и от субективна страна. Подс. Л. не е действал
съзнавайки обществената опасност и наказумемост на деянието .
Престъплението по чл. 355, ал.2, вр. с ал.1 от НК може да бъде
извършено само при форма на вината – пряк умисъл. При динамично
променящите се правила за придвижване, въвеждани от различните държави
в периода на обявената Световна пандемия, съдът не може да приеме, че в
деня на въвеждане на определени мерки, лице чужд гражданин, да е запознат
с тях и с поведението си да цели да ги наруши.
Именно във връзка с тази динамика на променящите се изисквания е
предвиден засилен контрол по ГКПП на всяка страна, вкл. на Република
България. Допускането до територията на страната на чужд гражданин, който
не отговаря на въведените в същия ден условия за влизане в Република
България е значим пропуск на лицата осъществяващи контрола на ГКПП, а
не виновно по смисъла на НК поведение от страна на подсъдимия.
При недоказан по безспорен начин състав на приписаното престъпление
по чл. 355, ал. 2 във вр. ал. 1 НК или друго въобще по НК от подс. С. Л., за
времето за което му се повдига обвинение и начинът, по който да го е
извършил, съдът не може да постанови осъдителна присъда, поради което на
основание чл. 304 от НПК, призна подсъдимия за невинен и го оправда по
повдигнатото обвинение.
Съдът не намери основание и за прилагане разпоредбите на чл. 209А ал.
1 от ЗЗ, по реда на чл. 301, ал. 4 и чл. 305, ал. 6 от НПК, тъй като по същите
причини, излагани по-горе за престъплението, не приема да е налице и състав
на админ. нарушение, и не счита за необходимо да преповтаря мотивите си от
по-гореизложеното.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
5