РЕШЕНИЕ
№ 2608
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20205330117179 по описа за 2020 година
Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, и чл. 86 от т „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ' ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от К. Ч. - **** ******* и Б.А.В. - ****************,
чрез адв. М. против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от З. Д.-******** за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 905,72 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение ; 30,44 лв.-мораторна лихва за периода 19.08.2020-17.12.2020
г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на сумата. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2019 г. в гр. ********, при извършване на маневра
за паркиране на заден ход по бул. *************** № ****, лек автомобил марка и модел
„Дачия *******", с per. № **********, собственост на *********** и управляван от Т. И. З.
попаднал с предната си дясна гума в необезопасена и необозначена шахта на пътното
платно, в резултат на което на автомобила били причинени повреди. Към момента за
автомобила е имало валидна застраховка „КАСКО+", сключена със застрахователна полица
№************* от 30.08.2019 г. Застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие. Извършен е оглед, опис и калкулация на щетите : увреден
калник преден десен и предна броня. Обща стойност на разходите за нови части, детайли и
ремонтни дейности възлиза на сумата от 905,73 лева с ДДС. От застрахователя е възложено
на сервиз *************, да осъществи ремонта. След приключването му е съставен
протокол и е издадена фактура №***********/03.02.2020 г. за 905,73 лева с ДДС. Сумата е
1
заплатена на 14.02.2020 г. На ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на
разходите. На 14.08.2020 г. е отказано плащането.
В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска. Отрича наличието на
застраховка. Уведомлението не изхожда от собственика. Оспорва механизма на настъпване
на щетите и техния размер. Притендира съпричиняване. Отправя възражение за липса
дефекти на пътното платно и предпоставки за понасяне на регресна отговорност. Отправя
възражение за съпричиняване, поради несъобразяване на скоростта на движение със
състоянието на пътя и атмосфесните условия. Оспорва размера и основанието за заплащане
на ликвидационни разходи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства- полица *************; уведомление от
30.12.2019 г., опис от 30.12.2019 г. и показанията на свидетелката Т.З. е видно, че на
28.12.2019 г. в гр. ********, при извършване на маневра за паркиране на заден ход по бул.
*************** № ****, лек автомобил марка и модел „Дачия *******", с per. №
**********, собственост на *********** и управляван от Т. И. З. попаднал с предната си
дясна гума в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, в резултат на което на
автомобила били причинени повреди. Към момента на събитието за автомобила е била
налице валидна застраховка „КАСКО+" -застрахователна полица №************* при
ищеца. Застрахователя е уведомен на 30.12.2019 г. Повредите са описани и оценени на
905,73 лева с ДДС.
От представения приемо-предавателн протокол от 20.01.2020 г.; фактура №
***********/03.02.2020 г., ликвидационен акт от 14.02.2020 г. и платежно нареждане от
14.02.2020 г. е видно, че ремонта на автомобила е възложен на сервиз ***************.
След приключване на същия автомобила е предаден на Т.З. на 20.01.2020 г. На същата дата
за ремонта е съставена фактура на стойност 905,72 лв. дължими от застрахователя. На
14.02.2020 г. сумата е изплатена на сервиза.
От представената регресна покана от 29.07.2020 г. е видно, че след плащане на разходите за
отстраняване на щетите застрахователя е уведомил ответника за необходимостта за
възстановяване на стойността им. На 14.08.2020 г. от последния е отказано плащането на
сумата по конкретната щета.
От изготвеното заключение от 06.10.2021 г. по извършената САТЕ е видно, че вида на
щетите съответства на начина на настъпване на твърдяното ПТП. Стойността на същите е
946,15 лв. по пазарни цени.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
2
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в
причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила и размера на
обезщетение.
Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът
намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за поддръжката на пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП.
С оглед установените данни от събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за
доказано настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността на щетите,
съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, е в размер на
946,15 лв. наличието на застрахователно правоотношение, видно от представения
застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, както и плащане на
стойност на настъпилите щети от 905,72 лева. Тези обстоятелства се явяват предпоставка за
възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното от него
обезщетение, тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в
полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 905,72
лв., което попада в рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи
изцяло без да се коригира размера, тъй като по делото не се установиха факти сочещи
наличие на поведение на водача способствало настъпването на ПТП и обосноваващо извод
за съпричиняване на вредите.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на
настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената такава и отговора на
ответника по нея от 14.08.2020 г., сочещ като дата на получаване на поканата 03.08.2020 г.,
като момент на уведомяване следва да се приеме 03.08.2020 г. Тъй като обезщетението се
притендира за приода от 19.08.2020г. -17.12.2020 г. и от подаване на исковата молба-
22.12.2020 г.. до окончателното плащане в размер на законната лихва съдът намира, че
периода на притендираната мораторна лихва и законна лихва попада в рамките на
установената забава, при липса на заявени твърдения и ангажирани доказателства за
извършено плащане към момента на последното по делото открито съдебно заседание, в
което същото е обявено за решаване, и се дължи обезщетение за забава. Относно размера на
същото съдът след справка с електронно изчислителен модул намира, че за периода
19.08.2020г. -17.12.2020 г. лихвата възлиза на 30,95 лв., който надхвърля притендирания в
исковата молба. Ето защо искането за присъждане на обезщетение за забава следва да се
3
уважи изцяло в притендираните от ищеца период и размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в размер на: 100 лв. – платена
държавна такса, депозит за САТЕ-150 лв.; и 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Сумата от 10 лв.-депозит за свидетел не е разходвана по делото и подлежи на
възстановяване в едногодишен срок от влизане в сила на решението.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от З. Д.-******** да заплати на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ' ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от К. Ч. - главен ******* и Б.А.В. -
****************, сумата от 905,72 лв. (деветстотин и пет лева и 72 ст.), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение; 30,44 лв. (тридесет лева и 44 ст.) -мораторна лихва
за периода 19.08.2020-17.12.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на настоящата искова молба 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 610 лв.(шестстотин и десет лева) за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
4