№ 1035
гр. Шумен, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20253630100815 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от И. Д. И.[1]А,
ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,, ул. „***“ № 62, действаща чрез
пълномощник П. Й. Н., адвокат при Варненска адвокатска колегия, съдебен
адрес: гр. Варна, бул. „*** № 44, ет.4, офис 6 срещу „ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Сердика, ул. „***“
№2А, ет.5, ап.19, представлявано от И. К. И.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Срещу И. Д. И. - А, ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „***“ №62,
по молба на „ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1202, р-н „Сердика“, ул. „*** № 2А, ет. 5, ап. 19,
представлявано от И. К. И. било образувано изпълнително дело
№20148410400919/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М. рег. №841, с район на
действие Софийски градски съд, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
26.11.2013 г. по гр. д. №11051/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГК,
63 състав. По изпълнителното дело ищцата дължала 6349,03 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.03.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, 3650,97 лв. договорни лихви,
1080 лева присъдени разноски по изпълнителното дело, в т. ч. таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ, адвокатско възнаграждение - 850 лв., както и др. такси, дължими
до този момент в общ размер на 90,00 лв.
Посочва, че последното действие, с което се прекъсва давността по чл.
110 от ЗЗД е от 10.08.2017г., когато взискателят е поискал провеждане на
изпълнителни действия, като към настоящия момент повече от пет години не
1
са предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника към датата на
завеждане на исковата молба и по смисъла на чл. 110 от ЗЗД е настъпила
общата пет годишна погасителна давност за вземането.
Предвид горното посочва, че съгласно чл. 439, ал. 1, т. 2 от ГПК са
налице факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
произтича правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, поради което
моли на осн. чл. 439, ал. 1, т. 2 от ГПК съда да установи в отношенията между
страните, че И. Д. И. - А, ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „***“ №62,
не дължи на „ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1202, р-н „Сердика“, ул. „*** № 2А, ет. 5, ап. 19,
представлявано от И. К. И. сумите от 6349,03 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 13.03.2013 г. до окончателното
изплащане на задължението; 3650,97 лв. договорни лихви по изпълнително
дело №20148410400919/2014 г. по описа на НСИ Н. М. рег. №841, с район на
действие Софийски градски съд, въз основа на изпълнителен лист издаден на
26.11.2013 г. по гр. д. №11051/2013 г. на Софийски районен съд. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът счита предявения иск, за неоснователен, като посочва, че не
е дал повод за завеждане на иска и образуване на настоящото производство.
Излага, че производството по делото било образувано на 31.03.2025 г.,
като с Постановление от 14.01.2025 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното производство
по изп. дело № 919/2014 г., като постановлението е влязло в законна сила, и
исковата молба е подадена след прекратяване на изпълнителното
производство, и към датата на образуване на настоящето производство
ищецът — И. Д. И. - А не е имала качеството на длъжник по изпълнителното
производство. Посочва, че по изп. дело 919/2014 г., по описа на ЧСИ Н. М. с
рег. № 841 и район на действие СГС, не е налице висящо изпълнително
производство, което да обуславя правния интерес на ищеца, от воденето на
настоящето исково производство, както и че ответникът не е дал повод за
водене на настоящето производство, дори напротив, след 26.01.2017 г. по
делото не били депозирани молби и не били обективирани искания за
извършването на каквито и да било изпълнителни действия.
При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените от
страните писмени доказателства, както следва: пълномощно; постановление
от 14.01.2025 г. на ЧСИ Н. М. рег. № 841 с район на действие СГС, изп. дело
№ 20148410400919/2014 г.; удостоверение от 19.06.2025 г. издадено от ЧСИ
Н. М. рег. № 841 с район на действие СГС, изп. дело № 20148410400919/2014
г.; изпълнителен лист от 26.11.2013 г. по ГД № 11051/2013 г. на СРС; Договор
за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г. – 2 бр.; пълномощно.
В молба депозирана преди датата на последното по делото съдебното
заседание, ответникът заявява, че признава предявената искова претенция на
основание чл. 237 от ГПК. В заключителната част на молбата, посочва, че са
основателни твърденията на ищцовата страна, че е погасено по давност
2
правото на кредитора да удовлетвори по принудителен ред притезанието си,
т.к. същото е изтекло по давност. Моли сторените поделото разноски да бъдат
възложени на ищеца, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото.
Молбата на ищеца за постановяване на решение при признание на иска
се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда, че когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение, съобразно признанието.
В случая, ответникът в отговора на исковата молба твърди, че исковата
претенция е неоснователна и сочи съображения за това. Твърди признаване на
иска изрично, едва преди заседанието по същество на делото.
От друга страна, ищецът по същество не прави искане за постановяване
на решение по реда на 237 от ГПК, което е пречка за постановяване на
решение по този ред от закона.
С оглед изложеното, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди, че не
дължи претендираната от ответника сума, поради настъпила такава на
задължението по ИЛ издаден от Районен съд София на 26.11.2013 г. по гр.дело
№ 11051/2013 г.
Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за
допустим. Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които
основава твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на
настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
3
Между страните не съществува спор, че последното действие, с което се
прекъсва давността по чл. 110 от ЗЗД е от 10.08.2017г., когато взискателят е
поискал провеждане на изпълнителни действия, като към настоящия момент
повече от пет години не са предприемани изпълнителни действия спрямо
длъжника, т.е. към датата на завеждане на исковата молба и по смисъла на чл.
110 от ЗЗД е настъпила общата пет годишна погасителна давност за вземането.
Спорният момент между страните е:
Дали ответникът е дал повод за водене на настоящето производство и в
този смисъл, дали са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК? За да
постанови своето решение, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл.
439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите, като се
позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./,
настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист.
Сумите, които дължала ищцата И. Д. И. - А, по образуваното
изпълнително дело №20148410400919/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М. рег.
№841, с район на действие Софийски градски съд, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 26.11.2013 г. по гр. д. №11051/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, ГК, 63 състав с взискател „ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1202, р-н „Сердика“, ул. „***
№ 2А, ет. 5, ап. 19, представлявано от И. К. И. били 6349,03 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.03.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението и 3650,97 лв. договорни лихви,
както и разноски в размер на 2020,00 лв.
В тълкувателно решение № 2/2013г., ВКС, ОСГТК е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска
4
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Съгласно текста на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а
следва да се предяви като възражение. В случая такова възражение е било
направено от ищеца по иска и доколкото възражението за погасяване на
вземането по давност е правоизключащо възражение, то по него се дължи
произнасяне.
Във връзка с горното, съдът не приема възраженията на ответника, че със
самото настъпване на перемция по закон, не е налице правен интерес на ищеца
от провеждане на производство по чл.439 от ГПК. От материалите по делото е
видно, че ответната страна като взискател очевидно не е поддържала със свои
действия висящността на изпълнителния процес.
Ето защо съдът приема, че ответникът е дал повод за водене на
настоящето производство и в този смисъл, не са налице основанията на чл.78,
ал.2 от ГПК.
Относно разноските:
Предвид горното и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца и направените по настоящото дело разноски, съразмерно уважените
искове.
Съдът е освободил ищеца от държавна такса, която по настоящото
производство следва да бъде определена в размер на 400,00 лева, във връзка с
приложението на чл.78, ал.6 от ГПК.
При този изход на спора, право на разноски има ищцата, която е
направила съответно искане, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, за
1300,00 лева, с ДДС – за адвокатско възнаграждение, за което е посочено, че е
определено „на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА“.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за
разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА са
предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. В този
смисъл, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата
на оказана от него безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са
две: 1) да е представен Договор за безплатна правна помощ и съдействие с
някое от лицата, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.
Претендира се на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
предвид оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие насрещната страна
да бъде осъдена за разноски - адвокатско възнаграждение, в размер на 1300,00
лева.
5
Насрещната страна възразява, че е налице прекомерност на
претендираното възнаграждение. Иска да се вземе предвид фактическата и
правна сложност на делото, като се присъди такова в минимален размер.
В случая ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
исковото производство, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна помощ, осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.
Предвид изхода на спора, исканията на страните и представените
доказателства за извършените от тях разноски съдът намира, че следва да
присъди на ищеца разноските, съобразно уважената част от исковете, като
предвид претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед установилата се
съдебна практика не намира същото за прекомерно. Искането адвокатско
възнаграждение е под минималния размер по смисъла на чл.7, ал.2 от
Наредбата.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните:
И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,, ул. „***“ № 62, действаща
чрез пълномощник П. Й. Н., адвокат при Варненска адвокатска колегия,
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „*** № 44, ет.4, офис 6 и „ПРО ЛЕГО“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Сердика, ул.
„***“ №2А, ет.5, ап.19, представлявано от И. К. И. че за ответника не
съществува правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за
вземанията по изпълнителен лист издаден на 26.11.2013 г. по гр. д.
№11051/2013 г. на Софийски районен съд, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20148410400919/2014 г. по описа на НСИ Н. М. рег.
№841, с район на действие Софийски градски съд - за сумите 6349,03 лв. -
главница и 3650,97 лв. договорни лихви, поради изтекла в полза на ищеца
погасителна давност, на основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Сердика, ул. „***“ №2А, ет.5, ап.19,
представлявано от И. К. И.ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. Н., адвокат при Варненска
адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „*** № 44, ет.4, офис 6,
представляваща определено от съда на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА „ПРО ЛЕГО“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Сердика, ул. „***“ №2А, ет.5, ап.19,
представлявано от И. К. И. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза
на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с
IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД –
6
Шумен, сума в размер на 400,00 лева, представляваща държавна такса,
съразмерно уважената част от исковете, както и 5,00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7