РЕШЕНИЕ
№ 4566
Пазарджик, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20247150700756 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и е образувано по жалбата на М. М. М., [ЕГН], В. М. Т., [ЕГН] и М. Я. Т., [ЕГН], всички с адрес гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 25, подадена чрез адв. С. АК - Пазарджик против Заповед № 1467/01.07.2024 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с която е прекратен Договор за отдаване под наем на общински жилищен [имот номер]/15.03.2019 г.
Жалбоподателите считат оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна. Възразява се, че не са изложени съображения, относно спазване на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, респективно не е извършена преценка на последиците, които биха настъпили за жалбоподателите при прекратяване на наемното правоотношение. Посочва се, че заповедта не е съобразена със здравословното състояние на жалбоподателката М. М., която и упражнява родителските права върху малолетно дете. По изложени съображения в тази насока, моли съда да уважи жалбата и постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани не се явяват, представляват се от адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Виячева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че постановената заповед е мотивирана, законосъобразна и обоснована, и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на настанителна заповед № 273/15.02.2019 г. е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен [имот номер]/15.03.2019 г., между Община Пазарджик – наемодател и М. М. М. – наемател, ведно със семейството й, находящо се на адрес в гр. Пазарджик, [улица], ап. 25, ет. 1, състоящо се от три стаи, кухня, килер, антре, тоалетна, баня с тоалетна и две тераси със застроена площ от 86,09 кв. м. и съответно полезна жилищна площ 75,76 кв. м., мазе № 4 с площ 4,23 кв. м., актувано с Акт за частна общинска собственост № 5470/22.05.2019 г., дв. вх. рег. № 3840/30.05.2019 г., том ХІІІ, акт № 185, вписано в Служба по вписванията гр. Пазарджик, за срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора.
Със Заявление с вх. № 44-1620/17.04.2024 г. при Община Пазарджик, съдържащо искане за подновяване на наемните правоотношения за общинското жилище на [улица], ап. 25, М. М. М. е поискала удължаване срока на договора за наем. Към него е приложила молба-декларация, в която е декларирала лицата от домакинството, а именно: М. Я. Т. – зълва, Т. Е. Й. – племенница и М. В. Т. – племенник, без посочване на В. М. Т. – брат.
Комисия, назначена със Заповед № 1058/22.05.2024г. на Кмета на Община Пазарджик след извършени служебни справки е установила, че М. Я. Т. от 14.12.2001 г. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Пазарджик, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 26 и Т. Е. С. от 18.10.2002 г. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Пазарджик, [улица]. От справка с изх. № 03-11-225_001/27.05.2024 г. комисията е установила, че М. В. Т. е с постоянен и настоящ адрес в с. Юнаците, [улица].
На свое заседание, обективирано в Протокол № 169/23.05.2024 г. комисията по чл. 18 от Наредбата, по т. 5 от същата е обсъдила гореизложеното и е взела решение да откаже издаване на настанителна заповед на М. Я. Т. и Т. Е. С., тъй като не отговарят на изискванията на чл. 4 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик, а именно: в общински жилища за отдаване под наем се настаняват нуждаещите се от жилище граждани, определени в чл. 43 от ЗОбС.
Административният орган е приел, че във връзка с изменение на данните и условията по чл. 16 и чл. 17 от Наредбата, водещо до промяна на жилищните нужди, определени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата и след извършена служебна справка в отдел „МТД“ при Община Пазарджик е установено, че М. М. притежава 0,250 ид. ч. от недвижимо имущество – жилище РЗП 61,16 кв. м., находящо се в гр. Пазарджик, [улица], вх. А, ет. 8, ап. 24, равняващи се на 15 кв. м., тоест под установените норми за едночленно семейство - 25 кв. м. жилищна площ определена съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Предвид изложеното със свое решение комисията е предложила да бъде прекратено наемното правоотношение с М. М. по Договор № 160/15.03.2019 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот находящ се на гр. Пазарджик, [улица], ап. 25, ет. 1, поради изтичане срока на настаняване и да се издаде заповед за настаняване в друго общинско жилище, отговарящо на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, като добър наемател и платец.
В резултат е издадена обжалваната пред съда Заповед № 1467/01.07.2024 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 46, ал.1, т. 6 във връзка с ал. 2 от ЗОбС, поради изтичане на срока за настаняване, е наредено прекратяването на Договор за отдаване под наем на общински жилищен [имот номер]/15.03.2019 г., сключен въз основа на Настанителна заповед № 273/15.02.2019 г. между Община Пазарджик – наемодател и М. М. М. – наемател на общинско жилище, ведно със семейството й, находящо се на адрес в гр. Пазарджик, [улица], ап. 25, ет. 1, състоящо се от три стаи, кухня, килер, антре, тоалетна, баня с тоалетна и две тераси със застроена площ от 86,09 кв. м. и съответно полезна жилищна площ 75,76 кв. м., мазе № 4 с площ 4,23 кв. м., актувано с Акт за частна общинска собственост № 5470/22.05.2019 г., дв. вх. рег. № 3840/30.05.2019 г., том ХІІІ, акт № 185, вписано в Служба по вписванията гр. Пазарджик. Със заповедта е разпоредено на М. М. М. да освободи жилището и да заплати дължимите консумативи.
Въз основа на Решение от 23.05.2024 г., взето с Протокол № 169 на комисия назначена със Заповед № 1058/22.05.2024 г. на Кмета на Община Пазарджик и на основание чл. 43, т. 1 от ЗОбС, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик, общинската администрация е настанила М. М. М. в друго общинско жилище, находящо се на адрес в гр. Пазарджик, [улица], ап. 26, ет. 7, състоящо се от стая, кухня, антре, санитарен възел и една тереса, със застроена площ от 44,15 кв. м. и съответно полезна жилищна площ 38,87 кв. м., мазе № 26 с площ 2,71 кв. м., актувано с Акт за частна общинска собственост № 2587/30.09.2011 г., дв. вх. рег. № 5462/06.10.2011 г., том ХХ, акт № 156, вписан в Агенция по вписванията гр. Пазарджик, за срок от 5 години, считано от датата на сключване на договора.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е спорно между страните, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, според който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед.
При издаването на заповедта е спазена, предвидената в чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 3 от АПК писмена форма, съобразена е с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа изискуемите от закона реквизити. Съдържанието на заповедта е съобразено с разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, в съдържанието й фигурира издател, адресат, изложени са мотиви, които формират мнение у административния орган. Ясно е формулирана разпоредителната част, с която се прекратява наемното правоотношение, датата, от която същото се счита за прекратено, както и срокът и условията, при които наемателят следва да освободи отдаденото под наем общинско жилище.
Съдът намира, че при постановяването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е съответна и на материалния закон, като е безспорно, че наемното правоотношение е прекратено поради изтичане срока на договора.
Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗОбС в жилищата за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 от ЗОбС се определят с наредба на общинския съвет, каквато в случая се явява Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата са установени нормите за жилищна задоволеност при настаняване в общински жилища, като за едночленно семейство е посочено до 25 кв.м. жилищна площ, за двучленно семейство до 40 кв.м. жилищна площ, за тричленно и четиричленно семейство до 55 кв.м. жилищна площ и за семейства с пет или повече членове до 15 кв.м. жилищна площ в повече за следващите членове, като тези условия се установяват със саморъчно подписана декларация, в която се декларират лицата от домакинството.
В настоящия случай, към подаденото от М. М. заявление за нова пренастанителна заповед, е приложена молба-декларация, в която същата е декларирала лицата от домакинството, а именно: М. Я. Т. – зълва, Т. Е. Й. – племенница и М. В. Т. – племенник, без посочване на В. М. Т. – брат. От събраните по делото доказателства се установява, че нито едно от посочените лица не е регистрирано с постоянен или настоящ адрес в общинското жилище на [улица], ап. 25. М. Я. Т. е регистрирана на адрес гр. Пазарджик, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 26, Т. Е. С. – в гр. Пазарджик, [улица], а М. В. Т. - в с. Юнаците, [улица]. Тези обстоятелства не са спорни по делото. Не е спорно и, че М. Я. Т. и Т. Е. С. не са кандидатствали като нуждаещи се от жилище граждани и не фигурират в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с оспорената заповед е прекратен договорът за наем с жалбоподателката, поради изтичането на срока на същия. Възможност за неговото продължаване е регламентирана в чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, според която разпоредба „при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище“, тоест в случая не се предвижда задължение на органа за продължаване на наемното правоотношение, а правна възможност.
Съдът намира за неоснователни твърденията изложени в жалбата и от процесуалния пълномощник на жалбоподателката в съдебно заседание, а именно, че тя и семейството й ще останат на улицата. Административният орган е съобразил условията на чл. 9, ал. 2 и чл. 10 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик, като със Заповед № 1468/01.07.2024 г. на Кмета на Община Пазарджик, М. М. е настанена в общинско жилище, отговарящо на нормите на чл. 7, ал. 1 от същата наредба. В тази връзка следва да се добави, че ангажираните от жалбоподателката доказателства относно здравословното й състояние не доказват някаква специална необходимост, която да налага настаняването й в по-голямо общинско жилище. Предоставеното и ново общинско жилище напълно отговаря на нейните нужди. Избрана е възможността, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, като освобождава тристайно жилище и заема полагащото се едностайно общинско жилище. Следователно процесната заповед не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
С оглед на това, съдът намира, че издадената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – опазване на общинската собственост и целесъобразното й управление в интерес на обществото.
Предвид горното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на Община Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Решението, на основание чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административният съд, Трети административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. М., [ЕГН], В. М. Т., [ЕГН] и М. Я. Т., [ЕГН], всички с адрес гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 25, подадена чрез адв. С. АК - Пазарджик против Заповед № 1467/01.07.2024 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с която е прекратен Договор за отдаване под наем на общински жилищен [имот номер]/15.03.2019 г.
ОСЪЖДА М. М. М., [ЕГН], В. М. Т., [ЕГН] и М. Я. Т., [ЕГН], всички с адрес гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 25, да заплатят на Община Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: | |