Р Е Ш Е Н И Е
Номер
9 30.01.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
На десети януари две хиляди
и деветнадесета година
В публично
заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер 1064 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 440 от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищцата М.Е.М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Позитано” № 39 - адв.
Ангелина Тодорова е предявила иск против ответниците Л.И.И., ЕГН **********, с
адрес *** и Д.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. София,
ул. „Алабин“ № 48 – адв. Бойко Ботев, за приемане за установено по отношение на
втория ответник, че първият ответник не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с кадастрален идентификатор 58356.506.214 – урбанизирана територия с площ
370 кв.м, с административен адрес гр. Приморско, ул. „Ропотамо“ № 15 ВЕДНО с
построената ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с кадастрален идентификатор 58356.506.214.1
със застроена площ от 150 кв.м.
Описанието на имота е съгласно влязлата в сила
кадастрална карта на гр. Приморско.
Искът се основава на следните релевантни
обстоятелства:
Вторият ответник провеждал спрямо първия принудително
изпълнение за парично притезание, произтичащо по договор за заем. Изпълнението
било насочено върху гореописания недвижим имот като собственост на първия
ответник. Последният се легитимирал с нотариален договор за покупко-продажба,
сключен с ищцата. Този договор обаче бил симулативен. В процес по гр. дело №
948/2017 г. на ОС – Бургас, развил се без участието на взискателя, ищцата била
призната за собственик. Затова тя е предявила настоящата претенция по чл. 440
от ГПК срещу взискателя и длъжника.
Ответникът Л.И.И. не е изразил становище по иска.
Ответникът Д.А.К. оспорва иска като недопустим,
предвид разрешения вече спор по приложеното гр. дело № 948/2017 г., както и с
оглед обстоятелството, че след
предявяването на иска придобил имота с влязло в сила постановление за възлагане
в изпълнителния процес.
Доводите за недопустимост на претенцията не се споделят
от съда. Ответникът К. не е допуснат до участие по гр. дело № 948/2017 г.,
макар че се е опитвал да встъпи главно. Последиците от решението по това дело не
го обвързват. От друга страна влизането в сила в хода на настоящия процес на
евентуално възлагателно постановление относно процесния имот би означавало
прехвърляне на спорно право и не би компрометирало легитимацията на страните.
По същество ответникът К. е изразил е становище, че
като кредитор със съдебнопотвърдено вземане спрямо другия ответник е наложил
възбрана върху процесния имот много преди ищцата да се позове на симулативността
на титула на длъжника по изпълнението. Поради това правата на ищцата не му били
противопоставими.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че ответникът Д.К. провежда спрямо
ответника Л.И. принудително изпълнение по изп. дело № 20178010400160 за парично
притезание, произтичащо по договор за заем – неиздължена главница от 230000
лева ведно с лихви и разноски. Изпълнителното основание е решение по гр. дело №
1365/2016 г. на САС, Гр. отд., VІІ състав (л.83-95).
Видно от приложеното на л.10 от делото обявление от
28.06.2017г. на ЧСИ № 801, изпълнението е било насочено върху процесния
недвижим имот. Длъжникът по изпълнението Л.И. се легитимирал като собственик по
силата на сключен между него и ищцата договор за покупко-продажба съгл.
Нотариален акт № * от *** г на нотариус № 370, действащ в района на РС – Царево
(л.7 от делото).
Като е изложила доводи за симулативност на тази сделка
ищцата желае да бъде прието по отношение на ответника – взискател, че
ответникът – длъжник по изпълнението на е собственик на имота. Тя се позовала
на симулацията и по приложеното гр. дело № 948/2017 г., развило се без
участието на взискателя. На последния не може да му бъде противопоставено и
обратното писмо, доказващо симулацията (л. 6 от същото дело), тъй като то не
съдържа достоверна дата.
От представената Справка на СВ – Царево (л. 66-68)
става ясно, че ответникът К. е вписал по партидата на ответника И. възбрана
върху процесния имот още през 2013 г. - много преди образуването на настоящото
дело и на гр. дело № 948/2017 г.
По силата на чл. 17, ал. 2 и 3 от Закона за
задълженията и договорите правата върху недвижими имоти, които трети лица са
придобили добросъвестно от приобретателя по привидно съглашение, се запазват,
освен ако са придобити след вписването на исковата молба за установяване на
привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по
привидното съглашение, които са наложили възбрана върху съответния имот.
Следователно, дори да беше установено, че ответникът -
длъжник по изпълнението е закупил симулативно от ищцата процесния имот, това не
би осуетило принудителното изпълнение за удовлетворяването на ответника - взискател.
Изложеното обосновава отхвърлянето на предявения иск
по чл. 440 от ГПК. Ответниците са задължителни, но не и необходими другари,
поради което не е наложително спрямо двамата да бъде установено едно и също
правно положение. Съдебнопризнатите права на ищцата по гр. дело № 948/2017 г. спрямо
ответника И. са непротивопоставими на неговия кредитор – ответника К..
По съдебноделоводните разноски:
Ответникът К. е заплатил отделни адвокатски хонорари
от 3840 лева и от 1000 лева – съответно за изготвяне на становище по иска и за
процесуално представителство в съдебно заседание. Следователно няма дублиране на разноски. С
оглед възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК и предвид фактическата и правна сложност
на спора обаче общо платеното възнаграждение от 4840 лева следва да бъде
намалено до нормативния му минимум от 4229,14 лева съгласно Наредба № 1/2004 г.
на ВАС.
Предвид изложеното съдът присъжда в полза на ответника
К. разноски по делото в размер на 4229,14 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на 03.08.2018 г. иск на М.Е.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Позитано” № 39 - адв. Ангелина Тодорова за приемане за
установено по отношение на ответника Д.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 48 – адв. Бойко Ботев, че ответникът Л.И.И.,
ЕГН **********, с адрес *** не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с кадастрален идентификатор 58356.506.214 – урбанизирана територия с площ
370 кв.м, с административен адрес гр. Приморско, ул. „Ропотамо“ № 15, ВЕДНО с
построената ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с кадастрален идентификатор
58356.506.214.1 със застроена площ от 150 кв.м.
ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Позитано” № 39 - адв.
Ангелина Тодорова да заплати на Д.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 48 – адв. Бойко Ботев съдебноделоводни
разноски в размер на 4229,14 лева (четири хиляди двеста двадесет и девет лева и
четиринадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: